Проституция
Проституцията е продаването на сексуални услуги, например размяна на полово сношение или орален секс срещу пари или друг вид материални или нематериални облаги. Особен вид проституция е религиозна проституция, при която се прави секс в изпълнение на религиозни предписания.
В по-общия смисъл на думата за всеки, който продава услуги за кауза, която се смята за недостойна, може да се каже, че проституира.
Обзор и дефиниции
[редактиране | редактиране на кода]Сексуалният работник, продаващ (доброволно или – не) сексуалните си услуги (често на специализирано за това място, например – публичен дом), е наричан проститутка (популярно е и курва – дума с древнославянски произход), докато неговият евентуален посредник в тази дейност – сводник. Освен жени, проститутки могат да бъдат и мъже. Те могат бъдат наемани от други мъже, както и от жени (в този случай проституиращият мъж е наричан жиголо). По приблизителни оценки има около 42 млн. проститутки по света, а генерираният доход от проституция е около 100 млрд. долара. Според страната и обстоятелствата този бизнес и консумирането на услугите му могат да бъдат, както законни, така и незаконни.
В историята на Древен Китай има много известни примери за използване, за да се отслаби врагът, на секс, предоставян от проститутки (виж Джи Ши, Дяо Чан). Проституцията може да бъде и средство в шпионажа или да се използва като подкуп. Терминът „проституция“ и се използва и въобще за полови контакти, целящи нещо различно от възпроизводство или удоволствие. Във Великобритания например проститутка е наричано всяко лице, „което позволява тялото му да бъде използвано с похотлива цел срещу заплащане“.
Закони и нрави
[редактиране | редактиране на кода]При все че проститутките и техните клиенти могат да бъдат от всички полове и сексуални ориентации, мнозинството от клиентите са мъже (към края на XX и началото на XXI век). Проституцията се възприема от повечето съвременни религии като непристойна или греховна. Често проститутките се смятат за скандални или за хора от долните слоеве на обществото. В някои култури на клиентите също се гледа отвисоко, но те обикновено са толерирани повече, отколкото проститутките. При третирането на случаите, в които участниците в акта са от един и същи пол, от значение е и степента, в която е криминализирана хомосексуалността.
В Европа платената любов се толерира, като в повечето държави тя е напълно законна. В някои държави обаче проституцията е законна, но сводничеството и публичните домове не са законни. В Швеция, Норвегия и Исландия например е законно да продаваш сексуални услуги срещу пари, но е незаконно да си клиент на такива услуги (т.е. клиентите са поставени под удара на закона, а не проституиращият, считан по закон за експлоатиран) – така наречения „Шведски модел“, възприет и във Франция и в Канада. В тези страни за недостойна се счита постъпката на клиента, а сексуалният работник се счита за невинен и от морална и от законна гледна точка.
В България проституцията е легална, но нерегулирана. Публичните домове, сводничеството и принуждаването към проституция (което може да бъде свързано и с изнасилване) са криминализирани.[1] Въпреки че няма закон, който да забранява проституцията, според българското законодателство проституцията не е трудова дейност и е неморална. Затова лицата, които извършват проституция се осъждат по чл. 329 от Наказателния кодекс.[2]
| „ | Чл. 329. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация – изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. | “ |
Въпреки че това тълкуване е спорно, има множество осъдени мъже и жени, извършващи секс услуги срещу заплащане. Поради лошите социално-икономически условия в страната, голям брой жени от ромски произход са замесени в проституция.[1][3] Секстърговията е основен източник на пари за българските престъпници.[4][5][6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Country Report on Human Rights in Bulgaria // State.gov, 11 март 2008. Посетен на 31 март 2010. (на английски)
- ↑ Глава десета, Чл. 329. (1) Архив на оригинала от 2016-04-20 в Wayback Machine. Върховен касационен съд на Република България, Наказателен кодекс
- ↑ READING ROOM: Bulgaria's working girls // The Sofia Echo. Посетен на 7 октомври 2011. (на английски)
- ↑ Country report: Bulgaria – June 2001: SEX SLAVES: Europe's trade in women – MSNBC.com
- ↑ Madslien, Jorn. Sex trade's reliance on forced labour // BBC News. 12 май 2005. Посетен на 22 май 2010. (на английски)
- ↑ Crime gangs make billions from Bulgaria sex slaves // 12 декември 2007. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Къде по света проституцията е легална Архив на оригинала от 2014-06-08 в Wayback Machine.
- Цитати и мисли за проституцията
|
