Секс индустрия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Секс индустрията (наричана още секс търговия) се състои от бизнеси и фирми, които пряко или непряко предоставят продукти и услуги, свързани със секс или забавления за възрастни. Индустрията включва дейности, включващи пряко предоставяне на услуги, свързани със секс – като проституция, стриптийз клубове, клубове за домакини и забавления, и други; забавления и развлечения свързани със секс – като порнография, секс ориентирани мъжки списания, секс филми, секс играчки и фетиш и BDSM принадлежности, сексуалните канали за телевизионни и предплатени секс филми за по поръчка са част от секс индустрията, както и киносалоните за възрастни, секс-магазини и стриптийз клубове.

жена с дълга руса коса, червено бельо на малко легло в малка стая
Проститутка в Германия; червеното е предпочитаният цвят от секс индустрията, защото се асоциира силно със страст, любов и сексуалност.[1]

Проституция[редактиране | редактиране на кода]

Проституцията е основен компонент на секс индустрията и може да се осъществи в публичен дом, в хотелска стая на клиент, в паркирана кола или на улицата. Често това е организирано от сутеньор/сводник или ескорт агенция. Проституцията включва проститутка или сексуален работник, предоставящи сексуални услуги на клиент. В някои случаи проститутката има свободата да определи дали тя ще се занимава със специфичен вид сексуална активност, но на някои места по света има насилствена проституция и сексуално робство.

Законосъобразността на проституцията и свързаните с нея дейности (привличане, договаряне, доставяне) варира според юрисдикцията. И все пак, дори когато това е незаконно, процъфтяващата подземен бизнес обикновено съществува поради високото търсене и процъфтяващите приходи, които могат да бъдат направени от сводниците, собственици на публични домове, ескорт агенции и трафиканти. [2]

Други участници[редактиране | редактиране на кода]

Сексуалната индустрия наема милиони хора по света, [3] предимно жени. Те варират от секс работника, наричан още доставчик на услуги за възрастни (ASP) или доставчик на секс за възрастни, който предоставя сексуални услуги, както и на множество помощни професии и служители. Секс работниците могат да бъдат проститутки, момичета на повикване, порнографски филмови актьори, порнографски модели, секс шоу изпълнители, еротични танцьорки, стриптийз танцьорки, секс оператори на телефонни оператори, киберсекс изпълнители или аматьорски порно звезди за онлайн секс сесии и видеоклипове.

Освен това, както всяка друга индустрия, има хора, които работят в или услуга на секс индустрията като мениджъри, филмови екипи, фотографи, разработчиците на уебсайтове и уеб администратори, търговски персонал, издатели на книги и списания, автори и редактори, и т.н. Някои създават бизнес модели, преговарят за търговските условия, издават печатни издания, съставяне на договори с други собственици, купуват и продават съдържание, предлагат техническа поддръжка, управлявани сървър за таксуване на услуги, организират изложби и различни събития, правят маркетинг и продажби на произведения, предоставят данъчни и правни услуги.

Порнография[редактиране | редактиране на кода]

Порнографията е явното изобразяване на явни сексуални обекти с цел сексуална възбуда и еротично удовлетворение.[4][5] Порнографски модел позира за порнографски снимки. Актьор в порнографски филм или порнозвезда се снима в порнографски филми. В случаите, когато се използват само ограничени драматични умения, изпълнителят на роля в порнографски филми може да бъде наречен порнографски модел. Порнографията може да бъде предоставена на потребителя в различни медии - книги, списания, пощенски картички, фотографии, скулптури, рисунки, картини, анимации, звукозаписи, филми, видеоклипове или игри.

Първите домашни компютри с възможност за работа в мрежа доведоха до появата на онлайн услуги за възрастни в края на 80-те и началото на 90-те години.[6][7] Широкото разпространение на World Wide Web бързо се превърна в дотком бум, задвижван отчасти от невероятното глобално нарастване на търсенето и потреблението на порнография и еротика. Около 2009 г приходите на порноиндустрията в САЩ, възлизащи на 10-15 милиарда долара годишно, са по-големи от общите приходи на професионалния спорт и музиката на живо и приблизително се равняват или надхвърлят приходите на Холивуд от боксофиса.[8]

Опозиция[редактиране | редактиране на кода]

Сексуалната индустрия е много спорна и много хора, организации и правителства имат силни морални възражения срещу нея и в резултат на това порнография, проституция, стриптийза и други подобни професии са незаконни в много страни.

Терминът „антипорнография“ се използва, за да се опишат онези, които твърдят, че порнографията има различни вредни ефекти върху обществото като насърчаване на трафика на хора, десенсибилизация, педофилия, дехуманизация, експлоатация, сексуална дисфункция и неспособност да поддържат здрави сексуални връзки.

Феминизъм[редактиране | редактиране на кода]

Феминизмът е разделен на въпроса за секс индустрията. В есето си „Какво не е наред с проституцията“, Карол Патеман посочва, че буквално е обективизирането на жената[9]. Те правят телата си обект, който хората могат да купят за цена. И секс индустрията подсилва идеята за мъжка собственост над жените[9].

Други възражения[редактиране | редактиране на кода]

Сексуалната индустрия често е критикувана, защото се свързва с престъпни дейности като трафик на хора, незаконна имиграция, злоупотреба с наркотици и експлоатация на деца (детска порнография, детска проституция). Сексуалната индустрия също така предизвиква загриженост относно разпространението на болести предавани по полов път.

Използване на деца[редактиране | редактиране на кода]

Докато законността на сексуалните развлечения за възрастни варира в различните страни, използването на деца в секс индустрията е незаконно почти навсякъде по света.[10][11][12]

Сексуална експлоатация на деца с търговска цел (СЕРД) е сексуална злоупотреба от страна на възрастен и заплащане в пари или в натура на дете или трето лице или лица.[13][14] Детето се третира като сексуален обект и като търговски обект".[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eva Heller, Psychologie de la couleur – effets et symboliques. (pg. 39 – 63).
  2. The World’s Most Lucrative Business Markets // Businesspundit.com, 26 май 2010. Посетен на 7 юли 2014.
  3. "Sex Worker Myths vs Reality" „Working Group on Sex Work and Human Rights“
  4. Definition of pornography // dictionary.lawyerment.com. Посетен на 7 март 2024 г.
  5. Definitions for pornography // www.definitions.net. Посетен на 7 март 2024 г.
  6. A Short History Of The Internet // www.scienceandmediamuseum.org.uk. Посетен на 7 март 2024 г.
  7. History of Pornography // boinkstream.com. Посетен на 7 март 2024 г.
  8. Porn could have a bigger economic influence on the US than Netflix // finance.yahoo.com. Посетен на 7 март 2024 г.
  9. а б Essay by famous feminist Carol Pates
  10. ‘Widespread’ sexual abuse of children in entertainment business revealed // news.un.org. Посетен на 7 март 2024 г.
  11. How Child Sexual Exploitation & the Adult Entertainment Industry Are Linked // fightthenewdrug.org. Посетен на 7 март 2024 г.
  12. Global prevalence of child sexual abuse // journalistsresource.org. Посетен на 7 март 2024 г.
  13. Sexual Exploitation of Children // ojjdp.ojp.gov. Посетен на 7 март 2024 г.
  14. Commercial Sexual Exploitation of Children and Trafficking // link.springer.com. Посетен на 7 март 2024 г.
  15. Tourism and Sex: Culture, Commerce and Coercion // books.google.com. Посетен на 7 март 2024 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sex Industry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​