Шпионаж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миниатюрна шпионска камера, използвана от Щази, тайната полиция на Източна Германия. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.
Заловен френски шпионин през Френско-пруската война Картина „Шпионинът“ на Alphonse de Neuville, 1880 г.

Шпионаж (от френски: espionner – съгледвач, със суфикс -age, ‘ɛs.pjɔ.naʒ ‘, през руски шпионаж) или шпиониране, шпионство е процес, чиято цел е сдобиване с класифицирана или поверителна информация за държава, организация и пр. по таен, конспиративен начин, без знанието или разрешението на обекта или притежателя на информацията.

Подобни са и юридическите дефиниции, според които, шпионството е престъпление, което се осъществява в събиране на сведения, съставляващи класифицирана информация (държавна тайна), особено на военни сведения[1], с цел да бъдат предадени на чужда държава, чужда организация[2] или на враждебно настроени лица[1].

За разлика от други разузнавателни дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие.

Практикуването на шпионаж по дефиниция е нежелано и почти винаги е незаконно и наказуемо от закона.

Един от най-ефективните начини за събиране на данни и информация относно „противника“ (или потенциален противник), е чрез внедряването във „врежеските“ редици. Това е дейността на шпионин (немски Spion) или доносчик[1], съгледвач. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски, например. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.[3]

Във времена на криза, шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини.

Контраразузнаването е практиката по осуетяване на вражеския шпионаж и разузнаване.

Всички суверенни държави имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанията са тежки. Въпреки това, облагодетелстването от шпионажа често е толкова голямо, че повечето правителства и големи корпорации го използват.

Видове шпионаж[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват следните видове шпионаж[4]:

  • икономически шпионаж;
  • военен шпионаж;
  • политически шпионаж;
  • научно-технически шпионаж;
  • шпионаж за чужда държава;
  • корпоративен шпионаж.

Шпионаж за чужда държава и измяна (предателство)[редактиране | редактиране на кода]

Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна (класифицирана информация), се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.[5]

Международни шпионски скандали[редактиране | редактиране на кода]

През есента на 2019 г., Специализираната прокуратура, след сигнал получен в Държавна агенция „Национална сигурност“ образува досъдебно производство по Раздел II, чл. 104, ал.1 от Наказателния кодекс (НК), срещу Първия секретар в Посолството на Руската федерация, в София, който е обявен в събиране на чужда класифицирана информация, с цел да я издаде на чужда държава. Руският дипломат е провеждал конспиративни срещи с български държавен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, НАТО и Европейския съюз.

Съобразно чл. 31 т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, „дипломатическият агент се ползва с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на приемащата държава“. По тази причина, въпреки наличието на основания за привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 104 ал. 1 НК, наказателното производство срещу руския гражданин е спряно, на основание чл. 25 ал. 1 т. 3 НПК, а именно – дипломатическият имунитет на дееца.[6] Дипломатът е обявен за персона нон грата и е отзован, в съответствие с дипломатическите процедури и обичаи.[7] Президентът на Руската федерация Владимир Путин награждава руския дипломат (офицер от ГРУ) с орден.[8]  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков. Речник на чуждите думи в българския език. Пето издание. София, Наука и изкуство, 2007. ISBN 954-02-0263-9.
  2. Георги Георгиев, Любен Велинов. Юридически речник. София, Университетско издатество „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2536-9. с. 164.
  3. Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156.
  4. Балев, Трифон. Шпионаж. ИК Труд, 1998. ISBN 954-528-104-9. с. 47.
  5. Чл. 104 от Наказателния кодекс, Раздел II, „Предателство и шпионство“
  6. Специализирана прокуратура. // Посетен на 06.12.2019 г.
  7. БТА. Политици в парламента определиха обявяването за персона нон грата на български дипломат в Москва като реципрочно действие. // Посетен на 06.12.2019 г.
  8. Агов, Асен (журналист). Теливизионно предаване „България сутрин“ на Bulgaria ONAIR. // 06.12.2019.