Шпионаж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миниатюрна шпионска камера, използвана от Щази, тайната полиция на Източна Германия. Камерата е скрита в облеклото, а за да се прикрие обектива са поставя подходящо копче.

Шпионаж или шпиониране е процес, чиято цел е сдобиване с поверителна информация за организация, общество и пр. по таен начин, без знанието или разрешението на притежателя на информацията.

За разлика от други разузнавателни дейности, шпионажът изисква достъп до мястото, където желаната информация е скрита, или достъп до хората, които притежават тази информация и биха я издали. С развитието на електронната техника и следенето, физическият достъп вече не е задължително условие. Практикуването на шпионаж по дефиниция е нежелано и в много случаи е незаконно и наказуемо от закона. Един от най-ефективните начини за събиране на данни информация относно противника (или потенциален противник) е чрез внедряването във врежеските редици. Това е работата на шпионин. Шпионите могат да дават информация относно големината и силата на вражеските войски. Те могат да откриват и дисиденти сред вражеските войски и да ги убедят да дезертират.[1] Във времена на криза, шпионите крадат технологии и саботират врага по множество начини. Контраразузнаването е практиката на осуетяване на вражеския шпионаж. Всички суверенни държави имат строги закони, касаещи шпионажа, а наказанието често е тежко. Въпреки това, облагодетелстването от шпионажа често е толкова голямо, че повечето правителства и големи корпорации го използват.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fischbacher-Smith, D., 2015. The enemy has passed through the gate: Insider threats, the dark triad, and the challenges around security. Journal of Organizational Effectiveness: People and Performance, 2(2), с. 134 – 156.