Конституция на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Конституцията на България е върховният и основен закон на България.

Действащата в България конституция е от 1991 г. Според нея единствено велико народно събрание може да приема нова конституция. Действащата обаче може да бъде променяна и от обикновено народно събрание с мнозинство от 3/4 от всички народни представители.

Всички закони, актове и укази на Народното събрание, президента и Министерския съвет трябва да отговарят на конституцията. За съответствието на законите и указите се произнася Конституционния съд на България при отправено питане до него.

Историческо развитие[редактиране | edit source]

Търновска конституция[редактиране | edit source]

„Конституция на Българското княжество“ от 16 април 1879 г. е първата българска конституция. Характерът ѝ е либерален за времето си. Посредством няколко изменения е засилена монархическата власт.

Димитровска конституция[редактиране | edit source]

„Конституция на Народна република България“ — приета през 1947 г. и действа до 1971 г.

Живковска конституция[редактиране | edit source]

„Конституция на Народна република България“ (загл. изм. „Конституция на Република България“) — приета през 1971 г.

Конституция от 1991[редактиране | edit source]

„Конституция на Народна република България“ от 1971 е заменена от „Конституция на Република България“, приета юли 1991.

Конституция на Република България[редактиране | edit source]

Конституцията на Република България е основният закон на страната. Приета е на 12 юли 1991 г. от VII Велико народно събрание.

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: