Росен Плевнелиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Росен Плевнелиев

Rosen Plevneliev 2015.jpg

Мандат
встъпил в длъжност на
22 януари 2012
Вицепрезидент
 - 2012–досега Маргарита Попова
Министър-председател
 - 2009 – 2013
 – 2013
Бойко Борисов
Марин Райков (служебен)
 - 2013 – 2014 Пламен Орешарски
 - 2014 Георги Близнашки (служебен)
 - 2014 – понастоящем Бойко Борисов
Предшественик Георги Първанов
Роден
14 май 1964 г. (52 г.)
Националност Флаг на България България
Религия Християнство[1][2]
Съпруг(а) Юлияна Плевнелиева
Университет ВМЕИ „В. И. Ленин“
Занятие предприемачполитик
Уебсайт president.bg
Портал  Портална икона   Политика

Ро̀сен Асѐнов Плѐвнелиев е български предприемач, инженер и политик, 4-ти президент на Република България, от 22 януари 2012 г. Между 27 юли 2009 и 9 септември 2011 г. е министър на регионалното развитие и благоустройството в правителството на Бойко Борисов.

Плевнелиев печели президентските избори през 2011 г. като кандидат-президент на ГЕРБ на балотажа. На втория тур получава 52,56% от подкрепата според междинните резултати от ЦИК.[3] На 19 януари 2012 г. Плевнелиев и Маргарита Попова полагат клетва като президент и вицепрезидент на Република България пред Народното събрание[4] Встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г., когато изтича мандатът на дотогавашния президент Георги Първанов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Росен Плевнелиев е роден на 14 май 1964 г. в град Гоце Делчев, област Благоевград в семейството на учителите Славка и Асен Плевнелиеви.[5] Има по-голям брат – Румен. Потомък е на българи бежанци от Плевня, Драмско, преселили се в България през 1913 г.[6] Когато е на десет години, семейството му се премества в Благоевград.[7]

Средното си образование получава в Природо-математическата гимназия в Благоевград, между 1978 и 1982 г. Завършва с отличие гимназията и през 1982 г. заема първо място на националното състезание по компютърно програмиране.

От 1982 г. до 1984 г. отбива редовна военна служба в Школата за запасни офицери в гр. Плевен и в Изчислителния център на Генералния щаб на Българската армия в гр. София.

В периода 1984 – 1989 г. завършва Висшия машинно-електротехнически институт в София, със специалност „изчислителна техника“.[5] Като студент Росен Плевнелиев става член на Българската комунистическа партия и е избран в ръководството на партийната организация във ВМЕИ „Ленин“.[8] Владее немски и английски език.[9]

Семейство и личен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. се жени за Вероника, но впоследствие се развежда с нея. Няма деца от първия си брак. За втората си съпруга Юлияна се жени през 2000 г., семейството има трима синове – Филип (2000[10] – 2015), Асен и Павел.[11] Първородният му син Филип е приет в Националната кардиологична болница на 7 август вечерта с внезапно влошено здравословно състояние. Почива на 8 август 2015 г. от дисекация на аортата.[12]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бизнесмен[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след завършването си започва работа като научен сътрудник в Института по микропроцесорна техника, но политическите промени в България го оставят без работа.[13]

Започва да развива собствен бизнес още през 1990 г., когато основава и започва да развива фирмата си „Ирис Интернешънъл“ АД – първата строителна фирма в България със сертификат ISO 9001, получен през октомври 1999 г. Фирмата работи на повече от 80 строителни обекта в Германия и участва в изпълнението на довършителни работи на проекти като Райхстага, Комерцбанк – Франкфурт, летище Мюнхен, летище Дюселдорф и др.

Някои от нейните знакови проекти за България са реконструкцията на хотела на „Шератон“ в София, изграждането на централен офис на „БНП Париба“ в София, центъра на „Даймлер-Крайслер“ в София, Бизнес парк София и др.[5]

През 1994 г. основава и управлява „Лин България“ ООД, фирма, специализирана в сухо строителство. След 1998 г. участва в управлението на българските подразделения на германската компания „Линднер“ („Линднер Ирис Имобилиен“, „Ирис Интернешънъл“, „Линднер България“, „Линднер Имобилен Мениджмънт“), работеща в областта на разработването, управлението и инвестициите в недвижими имоти. Ръководи най-големия проект на компанията в страната – Бизнес парк София. Започнат през 1999 г., той е най-големият частно финансиран проект в областта на недвижимите имоти в България и сред най-големите бизнес паркове в Югоизточна Европа. През 2003 г. е започнат и проектът Резиденшъл парк София – жилищен комплекс в близост до Бизнес парк София.[5]

От 2007 г. е член на управителния съвет на „Конфедерация на работодателите и индустриалците в България“. През същата година става член на борда на директорите на „Американска търговска камара“ и член на настоятелството на фондация „За нашите деца“.[5]

Министерска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След проведените през юли 2009 г. парламентарни избори Росен Плевнелиев заема позицията на министър на регионалното развитие и благоустройството. Като министър той въвежда нов подход при управлението на средствата от Европейския съюз за България. Стартира хиляди проекти за модернизация на българските региони. Изработва нова дългосрочна стратегия и план за пътно строителство в България. Ускорява строителството на магистрали, в резултат на което нови 350 км са построени само за няколко години, а първите три изцяло завършени магистрали влизат в експлоатация.

По време на мандата на Росен Плевнелиев като министър на регионалното развитие в основен приоритет се превърна енергийната ефективност на българските домакинства. Като министър той реализира първите пилотни проекти по енергийна ефективност, които прерастват в мащабна Национална програма за енергийно обновяване на българските домове, в която се включват милиони българи.

По думите на самия министър, съвместният проект между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и United Nations Development Programme (UNDP) , за санирането на българските жилища, печели "Европейски оскар" за енергийна ефективност. В рамките на програмата България успя да предложи най-изгодната схема за саниране на домакинствата измежду всички държави в Европейския съюз.  Проектът, чиято база беше оформена по време на министерския мандат на Плевнелиев, продължава да се изпълнява успешно и след като той вече не е на  поста. Чрез санирането Министерският съвет постигна напредък по целите си за гарантиране на възвръщаемост от инициативите за енергийна ефективност, подобряване на качеството на живот и удължаване на живота на панелното жилищно строителство.

От министерския пост Росен Плевнелиев въвежда нова методология за проверка на концесиите на плажните зони. Въведена е технологията на контрол с GPS системи и сателити, чрез които се замерва каква част от плажовете се използва от концесионерите и съответно се сравнява с реално отдадения мащаб. По време на мандата на Плевнелиев бяха извършени проверки на всички черноморски плажове, които завършиха с идентифицирането на близо 600 нарушения. Последваха санкции и прекратяване на концесионни договори.

Росен Плевнелиев приоритизира и строителството и реконструкцията на над 3500 км. първокласни, второкласни и третокласни пътища по време на мандата си. Негова е инициативата средства по Оперативна програма "Регионално развитие" да започнат да се насочват и към възстановяване и реставрация на културно-исторически забележителности.

Президентска кампания (2011)[редактиране | редактиране на кода]

На 4 септември 2011 г. Росен Плевнелиев е обявен за кандидат-президент на партията ГЕРБ. На 7 септември с.г. подава оставка като министър на регионалното развитие и благоустройството, приета от парламента на 9 септември, за да участва пълноценно в изборите. На I тур на президентските избори през октомври 2011 г. Плевнелиев печели 1,349,380 гласа (40,11% от действителните гласове), а на II тур – 1,698,136 (52,58% от действителните гласове). [14]

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 23/30 ноември 2011 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Меглена Кунева Любомир Христов инициативен комитет 470 808 14,00%
Ивайло Калфин Стефан Данаилов Българска социалистическа партия 974 300 28,96% 1 531 193 47,42%
Волен Сидеров Павел Шопов Атака 122 466 3,64%
Стефан Солаков Галина Василева Национален фронт за спасение на България 84 205 2,50%
Росен Плевнелиев Маргарита Попова Граждани за европейско развитие на България 1 349 380 40,11% 1 698 136 52,58%
Румен Христов Емануил Йорданов Съюз на демократичните сили 65 761 1,95%
Атанас Семов Поля Станчева Ред, законност и справедливост 61 797 1,84%
Светослав Витков Венцислав Мицов инициативен комитет 54 125 1,61%
Сали Ибрям Валентина Гоцева Национално движение „Единство“ 41 837 1,24%
Красимир Каракачанов Даниела Симидчиева-Димитрова ВМРО - Българско национално движение 33 236 0,99%
Общо: 3 593 751 3 334 169

  десница и център   левица

Президентство[редактиране | редактиране на кода]

На 19 януари 2012 г. малко след 10:00 часа сутрешно време в Народното събрание Плевнелиев полага клетва пред Конституцията на Република България. Малко след това целува Библията и кръста и е благословен като президент от патриарх Максим. Веднага след това клетва полага и вицепрезидентът Маргарита Попова. След изтичането на мандата на тогавашния президент Георги Първанов, на 22 януари 2012 г. при тържествена церемония Росен Плевнелиев встъпва еднолично в длъжност като президент на Република България.[15]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Сред основните приоритети в програмата му е отзоваването на посланици на България, които са сътрудничили на ДС или на РУ-ГЩ – репресивните служби на тоталитарното управление на страната в периода 1944 – 1991 г.[16]

Плевнелиев обявява справянето с дефицита на справедливост като приоритет, редом с административната реформа, включително електронното правителство. Изказва се в полза на енергийната ефективност и енергийната независимост.[17]

В резултат на масови национални протести срещу монополите, правителството на премиера Бойко Борисов подава оставка на 20 февруари 2013 г. Съгласно конституцията, президентът Плевнелиев предоставя мандат за съставяне на ново правителство в рамките на действащия парламент последователно на ГЕРБ, БСП и ДПС, но след отказа на всяка от тях да състави правителство, назначава служебно с министър-председател Марин Райков, което встъпва в длъжност на 13 март 2013 г.

Служебното правителство начело с Марин Райков прие наредба, чрез която се въведоха нови правила за управлението на публични средства. Беше ограничена сумата държавни средства, които могат да бъдат депозирани в една банка с цел да се намалят рисковете от загуби от данъци при фалит. Благодарение на този ход в разгара на кризата с Корпоративна търговска банка (КТБ) на българските данъкоплатци бяха спестени близо 1 млрд. лв.

Росен Плевнелиев съставя второ служебно правителство след подадената оставка на кабинета „Орешарски“ вследствие от общо решение на парламентарно представените партии по време на консултации при президента, проведени на 27 юни 2014 година. Начело на второто служебно правителство, сформирано от независими експерти, е проф. Георги Близнашки. То встъпва в длъжност на 6 август 2014 г. и управлява страната до 7 ноември 2014 г. По време на правителството на Георги Близнашки държавата връща на Българската православна църква собствеността на храм-паметника "Александър Невски" - акт, който беше очакван с години от църквата.

Президентът полага сериозни усилия за постигането на съгласие по основни дългосрочни цели, които са включени в Националната програма за развитие "България 2020". Росен Плевнелиев многократно заявява, че е жизненоважно да се осигури приемственост в изпълнението на програмата при управлението на различни правителства. През 2016 г. започна и дебатът за формулиране на целите в следващата национална програма до 2030 г.

По време на мандата си Росен Плевнелиев създаде нов формат на национални политически консултации, който засили диалога между президента и Народното събрание. В началото на всяка година от мандата си Плевнелиев обявява т.нар. Месец на политическите  консултации. В рамките на консултациите всички парламентарно представени партии представят пред президента своите приоритети. В края на диалога Президентът прави обръщение пред всички народни представители от парламентарната трибуна.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Първото официално посещение в чужбина на Плевнелиев като президент е в Италия, на 29 март 2012 г. [18]

Особено място във външната политика на президента Плевнелиев заемат отношенията с Русия. След началото на кризата в Украйна през 2014 г. той става особено критичен към режима на Владимир Путин в Русия.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

  • Докато е под ръководството на Плевнелиев, МРРБ не спазва процедурата по дела, които министърът е завел лично. В резултат на неспазените изисквания интересът на държавата не е защитен и държавата губи две дела, свързани с къмпинг Корал.[19]
Президентът Плевнелиев в Ню Йорк, 22.09.2014 г.
  • На 19 юли 2012 г. първо в социалните мрежи, а след това и в медиите, е разпространена новината, че на сайта на президенството файлът, съдържащ Националната стратегията за интеграция на ромите е качен под името NationalStrategyIntegrateMangali. Малко по-късно същия ден тя е преименувана на NationalStrategyIntegrateRoms – също некоректно заглавие. От пресцентъра на президента публикуват изявление по темата: „Недопустим и изключително неприятен е начинът, по който е публикувана Стратегията за интеграция на ромите на сайта на администрацията на президента. Веднага след подадения сигнал, за което изказваме благодарност, е направена промяна в наименованието на файла. Разпоредена е проверка за причините, довели до некоректната подмяна на името на документа, и ще бъдат наложени наказания на виновните лица“.[20] Служител на администрацията в дирекция „Финансово, стопанско и информационно обслужване“ в президентската администрация е наказан със забележка за инцидента.
  • На 21 декември 2012 г. Росен Плевнелиев подписва указ за назначаването на председателя на Окръжен съд – Пловдив Сотир Цацаров на поста главен прокурор.[21][22] Изборът на Цацаров идва след оспорвана процедура и след като името му е било сочено за фаворит на премиера Бойко Борисов и вицепремиера Цветан Цветанов. В журналистически анализи на събитията около избора се подчертава, че указът на президента се случва само ден след процедурата по избор от страна на Висшия съдебен съвет, без време за размисъл, в самия край на работния ден и непосредствено преди официалните почивни дни по повод Коледа.[23][24] След официалните коледни празници през декември 2012 г. президентът Плевнелиев излиза с позиция относно указа за назначаване на Цацаров, в която декларира, че му гласува доверие, но оценка може да се направи само въз основа на делата му.[25]
  • Първото новогодишно обръщение на Плевнелиев към нацията в качеството му на президент на републиката, по случай настъпването на 2013 г., е белязано от скандал, свързан със снимковия материал, използван, за да илюстрира речта му. По време на частта от речта му, в която той говори за красотата на българската природа, до президента се появява изображение на Скалистите планини в Колорадо, САЩ.[26][27][28] Новогодишното послание на президента в коментари получава одобрение.[29] Ден след новогодишния празник от Българската национална телевизия излизат с изявление, че „при изготвянето на клипа, подборът на снимковия материал е извършен съвместно от екипите на БНТ и пресцентъра на президентството“.[30] В свое изявление три дни по-късно обаче, президентът посочва, че екипът му е отговорен единствено за концепцията, а „гафът“ е допуснат при техническата реализация от страна на националната телевизия.[31]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 2012 г. – „Голям кръст на Ордена на Спасителя“ (Гърция)[32];
  • Политик на годината 2011 г. и 2012 г. ;
  • 2014 г. – Орден „Бял орел“ (Полша)[33] в знак на признание за приноса на държавния глава за активния двустранен диалог и развитието на партньорството между Република България и Република Полша ;
  • 2015 г. – „Европейска личност на годината в Югоизточна и Централна Европа“, присъдена за изключителни заслуги за стабилизиране и подобряване на отношенията между европейските държави и особено между съседите на Балканите;
  • 2015 г. – „Личност на годината“ на Украйна, за обществена и политическа дейност в европейски и международен план;
  • 2016 г. - „Орден на националния флаг“ на Република Албания за приноса си за развитието на приятелските отношения между народите на България и Албания.
  • „ERI prix“ на Провинция Долна Австрия и Дунавския университет Кремс (Германия) за заслуги към съхранението на многообразието и равнопоставеността на регионите по пътя към обединена Европа;
  • „Голяма звезда на Почетния знак за заслуги" (Австрия) – за принос към развитието на двустранните отношения между Република България и Република Австрия;
  • „Орден на Южния кръст“ (Бразилия) за приноса за развитието на приятелските отношения между Република България и Федеративна република Бразилия;
  • „Двоен бял кръст“ (Словакия) първа степен за приноса в развитието на отношенията със Словашката република и за укрепване позициите на страната в международните отношения;
  • Огърлие на ордена „Макарий III“ (Кипър), за принос за изграждане на отличните отношения между Република България и Република Кипър и за тяхното развитие и задълбочаване;
  • „Златният кръст със звезда на Почетния знак за заслуги към Федерална провинция Долна Австрия“;
  • Орден „Звезда към Кръста на св. Леополд на манастира Клостернойбург“ (Австрия);
  • Орден на Сао Пауло за заслуги за развитие на индустрията в международен мащаб;
  • Степен Доктор хонорис кауза на Македонския университет в Солун, Република Гърция;
  • Степен Доктор хонорис кауза на университета „Сункюнкуан“ в Сеул, Република Корея;
  • Степен Доктор хонорис кауза на Държавния университет в Баку, Азербайджан.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Православните християни посрещнаха Възкресение Христово“. // в. „Сега“, 7 май 2012 г. Посетен на 2012-05-06.
  2. Реч на Росен Плевнелиев по повод интронизацията на Неофит Български като български патриарх, 24 февруари 2013 г.
  3. Междинни резултати за страната при обработени 99,96% протоколи на СИК в ОИК
  4. Плевнелиев и Попова полагат клетва. // dnes.dir.bg. Посетен на 2012-1-19.
  5. а б в г д Биографии: Росен Асенов Плевнелиев. // Официална уеб страница на Правителството на Република България, 29 юли 2009. Посетен на 2009-08-12.
  6. Росен Плевналиев в „Нека говорят“ с Росен Петров, bTV, 6.11.2011 г.
  7. Плевнелиев разкри, че в минал живот бил ирландска пастирка, Mediapool, 18 декември 2011
  8. Членство в БКП. // 24 Часа. Посетен на 09.03.2014.
  9. Росен Плевнелиев – Биография. // Официален сайт на президента на Република България. Посетен на 31.01.2013.
  10. Почина първородният син на президента Росен Плевнелиев. // news.dir.bg. Посетен на 14 август 2015.
  11. http://www.24chasa.bg /Article.asp?ArticleId=1095942
  12. Филип, синът на Плевнелиев, е починал от рядко заболяване – нямало нито признаци, нито симптоми. // „24 часа“, 08.08.2015 г.. Посетен на 08.08.2015 г..
  13. Кой е Росен Плевнелиев. // в. „Дневник“, 23 юли 2009. Посетен на 2009-08-12.
  14. Резултати от сайта на ЦИК. // Централна избирателна комисия. Посетен на 24 ноември 2011.
  15. http://news.ibox.bg/news/id_213643342
  16. БСП: Плевнелиев може да отзове посланици, но не и заради минало в ДС. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 24 ноември 2011. Посетен на 24 ноември 2011.
  17. Приоритет №1 ще е справедливостта, обяви Росен Плевнелиев. // Дневник.БГ. Икономедиа АД, 16 декември 2011. Посетен на 17 декември 2011.
  18. Плевнелиев е в Италия на първото си официално посещение като президент. // Mediapool.bg. Mediapool, 20 март 2012. Посетен на 20 март 2012.
  19. МРРБ проигра държавния интерес в дела за плажа „Корал“. // Mediapool.bg, 21 ноември 2011. Посетен на 2011-10-21.
  20. ((bg))  Ще има наказани в президентството заради гаф с документ за роми. // Дневник, 19.07.2012. Посетен на 19.03.2013.
  21. Президентът Плевнелиев подписа указ за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор на Република България. // Официален сайт на президента на Република България, 21.12.2012. Посетен на 21.12.2012.
  22. ((bg))  Указ № 463 от 21.12.2012 г. за назначаване на Сотир Стефанов Цацаров за главен прокурор на Република България. // Указ №463. ДВ. бр. 103, 21.12.2012. Посетен на 01.01.2013.
  23. Президентът Плевнелиев назначи Сотир Цацаров за главен прокурор. // Медиапул, 21.12.2012. Посетен на 02.01.2013.
  24. Папазова, Мария. Пирова ли е победата, господин главен прокурор?. // www.Dnes.bg, 28.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  25. Плевнелиев обясни, че гласува доверие на Цацаров, но по делата му ще го съдят. // Медиапул, 28.12.2012. Посетен на 28.12.2012.
  26. Гаф в речта на Плевнелиев прати България в Колорадо. // Би Ти Ви, 02.01.2013. Посетен на 02.01.2013.
  27. Президентът описва красотата на българската природа със снимка от Аспен. // Медиапул, 02.01.2013. Посетен на 02.01.2013.
  28. Гаф! Плевнелиев хвали природата на България, показвайки планини в САЩ. // www.Dnes.bg, 02.01.2013. Посетен на 02.01.2013.
  29. Барух, Еми. Така нареченият гаф на Плевнелиев. // Дневник.БГ, Дойче Веле. Икономедиа АД, Дойче Веле, 3 януари 2013. Посетен на 6 януари 2013. Сбъркано съдържание в думите на Плевнелиев нямаше: той прилежно прочете едно премерено, подредено, приземено приветствие под прожектора на една приглушена протоколна привидност.
  30. БНТ: Грешната снимка от речта на Росен Плевнелиев е от сайта на Балкантурист. // Труд, 02.01.2013. Посетен на 05.01.2013.
  31. Росен Плевнелиев: Гордея се с новогодишната си реч, иска ми се повече хора да я разберат. // Труд, 05.01.13. Посетен на 05.01.2013.
  32. Плевнелиев получава най-висшия държавен орден на Гърция. // Novinite.bg. Посетен на 21 ноември 2014.
  33. Росен Плевнелиев получи най-висшето държавно отличие на Полша. // в-к Дневник. Посетен на 21 ноември 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за