Париба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от БНП Париба)
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Париба“
Информация
Тип на
компанията
S.A.
Основана 1872 г.
Закрита 1999 г.
Eugène Goüin
Седалище Flag of France.svg Париж, Франция
Продукти банкови услуги
Собственик BNP Paribas
Холдингова компания BNP Paribas

„Банката на Париж и Нидерландия“ (на френски: Banque de Paris et des Pays-Bas), обикновено наричана съкратено „Париба̀“ (Paribas), е банка със седалище в Париж, Франция, съществувала от 1872 до 1999 година.

През по-голямата част от това време тя е сред основните френски банки, наред със „Сосиете женерал“ и „Креди Лионе“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Париба е основана през 1872 година с обединяването на Нидерландската кредитна и депозитна банка и Парижката банка. Първата е основана в Амстердам през 1863 година и има подразделения в Нидерландия, Белгия и Швейцария. Тя е образувана от няколко парижки инвеститори и разпръснатите в цяла Западна Европа еврейски фамилии от Майнц Бишофсхайм, Голдшмит и Бамбергер. Парижката банка е основана през 1869 година в Париж от местни банкери. Първите значителни операции на новата банка са свързани с емисиите на държавни облигации във връзка с репарациите, дължими от Франция след Френско-пруската война.[1]

През следващите години Париба се специализира в емисиите на държавни облигации и инвестициите в големи проекти. Тя участва в организирането на външни заеми за множество държави в Латинска Америка и на Балканския полуостров, както и за Русия и Османската империя. Сред големите инвестиционни проекти, в които участва Париба, са промишлени предприятия, като Ношк Хидро в Норвегия, както и публични услуги, като електроснабдяване, градски транспорт и изграждане на пътища. Тя придобива и дялове в много банки по целия свят, сред които Руско-азиатската банка, най-голямата в Русия в началото на 20 век.[2]

След Първата световна война Париба донякъде намалява операциите си в чужбина и се ориентира към инвестиции в промишлеността в рамките на Франция и нейните владения. През този период тя започва да инвестира и в добива на нефт, химическата промишленост и енергетиката.[3] В същото време, в сътрудничество с френското правителство, банката целенасочено навлиза на пазарите в Централна Европа и Близкия изток с цел да ограничи влиянието на Германия в този регион. Тя придобива редица големи финансови предприятия, сред които е и голямата австрийска банка Лендербанк, както и дялове в Отоманската банка.[4]

След Втората световна война банката участва в развитието на нови промишлени сектори (електротехническата промишленост, Еърбъс) и в изграждането на големи промишлени предприятия в Африка и Латинска Америка.[5] През 70-те години Париба заема водеща позиция в света в областта на финансирането на търговията с нефт. През същия период тя става и най-голямата банка на пазара на еврооблигации.[6]

През 1982 година банката Париба е национализирана от правителството на Пиер Мороа. През 1987 година е приватизирана от кабинета на Жак Ширак. През 1999 година се слива с Парижката национална банка, образувайки БНП Париба.[7]

Активност в България[редактиране | редактиране на кода]

Навлизането на Париба на българския пазар на държавни облигации в началото на 20 век е част от нейните усилия да балансира портфейла си чрез инвестиции в по-рискови и по-доходни пазари, като тези на Венецуела и Уругвай. През 1902-1904 година тя започва да води активна политика в България, като през следващите години играе водеща роля в емисиите на почти всички български външни заеми. Освен дългосрочните заеми, Париба неколкократно отпуска и спешни краткосрочни кредити на правителството, които обикновено са погасявани със следващия дългосрочен заем.[8]

Лидерската позиция на Париба на пазара на български облигации ѝ дава голямо влияние върху определянето на тяхната пазарна цена. Причина за това е доброто познаване на местните условия. Банката поддържа своя постоянна мисия в София, издържана от българското правителство. Представителят на Париба контролира държавните приходи, гарантиращи външните заеми, като дори физически съхранява бандеролите за акцизни стоки.[8]

След Първата световна война Париба навлиза и на вътрешния пазар в България, като придобива дялове в Българска търговска банка. Макар че през този период губи водещото си значение в кредитирането на правителството, изместена от британски банки, тя продължава да оказва влияние, чрез емитираните преди войната заеми. Париба реализира и 1/4 от емисията на Стабилизационния заем през 1928 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1872 - La Banque de Paris et des Pays-Bas. // BNP Paribas. Посетен на 2 октомври 2009.
  2. 1872 - 1920 Banque de Paris et des Pays-Bas. // BNP Paribas. Посетен на 2 октомври 2009.
  3. 1920 - 1945 Banque de Paris et des Pays-Bas. // BNP Paribas. Посетен на 2 октомври 2009.
  4. Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 444.
  5. 1945 Banque de Paris et des Pays-Bas. // BNP Paribas. Посетен на 2 октомври 2009.
  6. 1968 Banque de Paris et des Pays-Bas. // BNP Paribas. Посетен на 2 октомври 2009.
  7. 1982-1998 - PARIBAS. // BNP Paribas. Посетен на 2 октомври 2009.
  8. а б в Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 441-446.