Българска банка за развитие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българска банка за развитие
Лого на Българска банка за развитие
Основана 11 март 1999 г.;
преди 21 години
 (1999-03-11)
Седалище София, България
Продукти банкови услуги, финансиране за развитие, корпоративно банкиране, инвестиционно банкиране, управление на активи, кредити
Собственик Република България
Уебсайт www.bbr.bg
Българска банка за развитие в Общомедия

Българската банка за развитие (ББР) е насърчителна и търговска банка със седалище в София, България.

Тя е сред най-големите банки за развитие в Югоизточна Европа. Предлага финансиране и професионално консултиране с цел подпомагане индустриалния растеж на българската икономика[1]. Освен програмите за развитие банката оперира и корпоративно звено за директно кредитиране. Към декември 2013 г. активите на ББР са в размер на 1783 млн. лева, а печалбата ѝ е 11,3 млн. лева.[2]

ББР е мажоритарна собственост на Република България, с принципал Министерството на финансите, като има мандат за финансиране на публични проекти от национално значение, насърчаване растежа на експортно ориентирани фирми, подпомагане на малки и средни предприятия, както и осигуряване устойчиво развитие[3]. Банковите операции се финансират с кредитни линии, които ББР договаря с международни банки за развитие, инвестиционни фондове и суверенни фондове.

ББР има най-висок кредитен рейтинг за България от кредитната агенция Fitch – дългосрочен кредитен рейтинг "ВВВ-" с положителна перспектива[4].

От 21 януари 2015 г. ББР е член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България[5].

Мисия[редактиране | редактиране на кода]

ББР е създадена на 11 март 1999 г. като акционерно дружество под името Насърчителна банка с цел да подпомогне икономическото и социално развитие на България[3]. През април 2008 г. парламентът на България приема специален закон, с който променя мандата на банката да се фокусира върху финансиране на малък и среден бизнес и реорганизира банковата група[3]. ББР получава финансиране от Европейската инвестиционна банка, Черноморската банка за търговия и развитие[6], Банката за развитие на Съвета на Европа[3], KfW[3], Китайската банка за развитие[3], Японската банка за международно сътрудничество[3], Скандинавската инвестиционна банка[3], и други.

Кредитни механизми за търговски банки[редактиране | редактиране на кода]

ББР е единствената българска банка, която предоставя кредитен ресурс индиректно, през търговските банки в страната – чрез функцията за он-лендинг финансиране.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Към 31 декември 2011, акционерите на ББР са както следва[3]:

Съвет на директорите[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на управление на ББР включва Управителен съвет и Надзорен съвет. От септември 2017 г. ръководството на организацията е в следния състав[7].

Надзорен съвет[редактиране | редактиране на кода]

  • Лъчезар Борисов – Председател на НС[3]
  • Митко Симеонов – Зам.-председател на НС
  • Велина Бурска – Член на НС

Управителен съвет[редактиране | редактиране на кода]

  • Стоян Мавродиев – Председател на УС и главен изпълнителен директор,
  • Румен Митров – Заместник-председател на УС и изпълнителен директор
  • Николай Димитров – Член на УС и изпълнителен директор

Дъщерни дружества[редактиране | редактиране на кода]

Според сайта на ББР към 2012 г. Банката управлява 2 дъщерни дружества, които заедно с банката формират Групата на ББР.

Национален гаранционен фонд[редактиране | редактиране на кода]

„Национален гаранционен фонд“ ЕАД е механизъм за издаване на гаранции, който се имплементира чрез търговските банки в България, сключили споразумения с НГФ. През 2013 г. фондът ще издаде гаранции за над 1.3 милиарда лева[8] по Програма за развитие на селските рейони[9].

Микрофинансираща институция „ДЖОБС“[редактиране | редактиране на кода]

Микрофинансираща институция „ДЖОБС“ АД предлага микрофинансиране за микро- и малки предприятия[10]. Отпусканите кредити са на стойност до 50 хиляди лева[11].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]