Отоманска банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Отоманска банка
Сградата на Отоманската банка в Цариград през 1896 г.
Сградата на Отоманската банка в Цариград през 1896 г.
Седалище Цариград, Османска империя
Продукти банка
Отоманска банка в Общомедия

Отоманската имперска банка на френски: Banque Impériale Ottomane) е емисионната банка на Османската империя с основна роля в кредитирането, инвестициите и финансовото управление в последните шест десетилетия от съществуването ѝ (1863 – 1922).[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Отоманската банка е учредена през 1856 година с британски капитали и лиценз да оперира в Истанбул съгласно плановете за реформи в Османската империя, задействани след края на Кримската война. Чрез краткосрочни заеми помага на османското правителство да преодолее финансовите затруднения и през 1863 година, с вливането на френски капитали, е преобразувана в „Имперска отоманска банка“[2] с ключови привилегии: изключително право за издаване на банкноти със златно покритие, обслужване на външните задължения на Империята (срещу комисиона) и извършване на повечето ѝ финансови транзакции.[3]

През 1883 година – след османския банкрут от 1876, поражението във войната с Русия през 1878 и учредяването на чуждестранно управление на османския публичен дълг през 1881 – на Отоманската банка се пада 50 % дял от монопола върху тютюна в империята. Банката държи този печеливш бизнес до 1925.[4]

По това време (80-те години на XIX век), с намаляването на британските дялове, френското участие в банката става доминиращо.[5]

До Първата световна война Отоманската банка държи първенство в търговията с османски облигации. Спомага френските инвестиции в железници, пристанища, минно дело и други сектори от инфраструктурата и икономиката на Империята.[5] Към 1913 година държи над 80 клона в османските територии. През 1915, скоро след включването на Империята в световната война, емисионните права на Отоманската банка са суспендирани.[6]

В Република Турция[редактиране | редактиране на кода]

Отоманската банка губи окончателно привилегированите си позиции с мирния договор в Лозана (1923) и основаването на Централната банка на Турция (1931). Продължава да функционира като търговска банка до 2001 година.[1]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Отоманската банка открива свои филиали в българските земи още до Освобождението. Разполага с клонове в Русе (1875 – 1880), Пловдив (1878 – 1899), София (1890 – 1899) и Варна (1880 – 1882). До края на 80-те години е водещият кредитор в Княжество България.[7] Финансира кредитни дружества и фабрики, но главно валутната търговия и износа на зърно. През 1899 година прекратява дейността си в България след поредица от лоши реколти, които свиват печалбите от зърнения експорт.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ágoston, Gábor, Bruce Masters. Encyclopedia of the Ottoman Empire, New York 2009, ISBN 978-0-8160-6259-1, с. 76
  2. Eldem, Edhem. Ottoman financial integration with Europe: foreign loans, the Ottoman Bank and the Ottoman public debt, с. 436-437, във: European Review, Vol. 13, No. 3, 431–445 (2005)
  3. Pamuk, Şevket. The evolution of financial institutions in the Ottoman Empire, 1600–1914, във: Financial History Review 11.1, pp. 7–32. 2004. с. 28.
  4. Birdal, Murat. The Political Economy of Ottoman Public Debt. Insolvency and European Financial Control in the Late Nineteenth Century. Tauris Academic Studies, New York, 2010. ISBN 978 1 84885 298 3, с. 131-133
  5. а б Pamuk 2004, с. 29.
  6. South-Eastern European Monetary and Economic Statistics from the Nineteenth Century to World War II (published by: Bank of Greece, Bulgarian National Bank, National Bank of Romania, Oesterreichische Nationalbank, 2014, Athens, Sofia, Bucharest, Vienna), с. 176
  7. Маринова, Цветелина, Николай Неновски. Земеделският кооперативен кредит в България от Османския период до Първата световна война, с. 366, във: Социологически проблеми 1-2:360-377
  8. Kostov, Alexandre. Western Capital and Bulgarian Banking System (late 19th Century – Second World War), с. 61-62, във: Kostas P. Kostis. Modern Banking in the Balkans and West-European Capital in the Nineteenth and Twentieth Centuries. Ashgate, 1999