Стефан Воденичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Воденичаров
Стефан Воденичаров
Мандат
6 февруари 2013 – 13 март 2013
Заместник-министър
  2010 – 2013 Милена Дамянова
  2010 – 2013 Петя Евтимова
Министър-председател
  2009 – 2013 Бойко Борисов
Предшественик Сергей Игнатов
Наследник Николай Милошев
Роден
1 януари 1944 г. (1944-01-01) (73 г.)
Националност Флаг на България България
Университет Технически университет, София
Занятие инженеракадемик
Портал  Портална икона   Политика

Стефан Борисов Воденичаров е български машинен инженер, учен и академик на БАН, между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г.[1] е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов [2].

Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ при БАН в София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Има висше образование за машинен инженер от Техническия университет в София (1968) със специалност „Технология на металите“. След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес: доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989 и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012 г.[3]

От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата; директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основните направления на научната и научно-приложната му дейност са[5][3]:

  • механика на материалите и изследване процесите на създаване и развитие на пукнатини;
  • управление на остатъчния ресурс на уникални промишлени съоръжения – корпуси на атомни реактори, каталитични реформинги, магистрални газо- и нефтопроводи, парогенератори и др.;
  • импулсно деформиране;
  • създаване на брони срещу кинетични и кумулативни боеприпаси, работещи на различни физически принципи;
  • разработване на интелигентни управляеми инженерни боеприпаси за защита.

Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. е избран за председател на Съвет по икономическа политика към Българската стопанска камара [6]. Стефан Воденичаров оглавява и дава името си на инициативния комитет на левицата за изграждане на АЕЦ, който събира подписите, представени в НС, за провеждане на референдума на 27 януари 2013 г.

След като на 28 януари 2013 г. Сергей Игнатов подава оставка като министър на образованието, младежта и науката, Стефан Воденичаров е предложен за министър.[7] На 6 февруари 2013 г. полага клетва в Народното събрание като министър на образованието, младежта и науката. Заявява, че няма да напусне БАН като неин председател, въпреки това, а ще бъде в неплатен отпуск [8]. Според министъра на финансите Симеон Дянков, акад. Воденичаров ще води добре Фонд „Научни изследвания“, въпреки скандалите покрай некоректно усвояваните пари от фонда в Института на акад. Воденичаров (вж по-долу скандали) [9].

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Акад. Воденичаров се застъпва за развитие на българо-руските отношение в науката, в края на своето председателстване на БАН, на 30 януари 2013 акад. Воденичаров се среща с посланика на Русия в България, като заявява, че ще работи за „бъдещо сътрудничество в областта на науката, иновациите и технологиите“.[10]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

По време на председателстването на акад. Воденичаров на БАН и оглавяването му на Института по металознание към него са прехвърлени 108 750 лв. от Фонд „Научни изследвания“[11]. Според данните на финансовата инспекция парите са спечелени от института, но има нарушения на процедурата и те е трябвало да бъдат върнати. Проверката на ревизорите за работата на фонд „Научи изследвания“ през 2008 и 2009 г. показва още, че учените от института са харчили пари в нарушение на Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника за работата на фонда [11].

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на редица отличия, сред които:

  • 30 юни 2014 г. – удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен[12],
  • почетен знак „Марин Дринов“ за значителни заслуги към БАН,
  • звание „доктор хонорис кауза“ на Техническия университет във Варна,
  • почетна значка за заслуги, като изобретател, на Министерството на икономиката,
  • плакет от министъра на отбраната за заслуги,
  • Голяма награда на Българската стопанска камара за създаването на серия високотехнологични продукти, обезпечаващи националната сигурност.
  • Златен медал и грамота от Технически университет, София (2015)[5]

Вписан е в Златната книга на изобретателите на Патентното ведомство (София) за 2006 г.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плевнелиев: Служебно правителство може да се назначи на 13 март
  2. Василева, Надежда. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието. // Българска национална телевизия цитат =, 06.02.2013. Посетен на 06.02.2013.
  3. а б Нови академици и член-кореспонденти на БАН, vesti.bg, 11 октомври 2012 г.
  4. Академик Стефан Воденичаров е новият председател на БАН, в. „Дневник“, 3 декември 2012 г.
  5. а б Професионална биография на Стефан Воденичаров – в сайта на БАН
  6. Проф. Стефан Воденичаров оглави Националния съвет по икономическа политика, econ.bg, 13 май 2008
  7. Кой е акад. Стефан Воденичаров?, в. „Дневник“, 30 януари 2013 г.
  8. Стефан Воденичаров остава в БАН и при министерски пост, novini.bg, 5 януари 2013 г.
  9. Дянков: Акад. Воденичаров е добър мениджър, освен учен, frognews.bg, 30 януари 2013 г.
  10. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров прие посланика на Руската Федерация в България Н. Пр. Юрий Н. Исаков, сайт на БАН, 30 януари 2013 г.
  11. а б Прокурорска проверка срещу проф. Стефан Воденичаров, Гласове, 1 февруари 2013 г.
  12. Указ № 160 от 30 юни 2014 г. Обн. ДВ. бр. 57 от 11 юли 2014 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]