Стефан Воденичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Воденичаров
Министър на образованието, младежта и науката
Мандат 6 февруари 2013 – 13 март 2013
Заместник-министър
2010 – 2013 Милена Дамянова
2010 – 2013 Петя Евтимова
Министър-председател
2009 – 2013 Бойко Борисов
Предшественик Сергей Игнатов
Наследник Николай Милошев
Обща информация
Роден
Починал
Националност  България
Университет Технически университет, София
Професия инженеракадемик
Портал Портална икона Политика

Стефан Борисов Воденичаров е български машинен инженер, учен и академик на БАН, между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 г.[1] е министър на образованието, младежта и науката в първото правителство на Бойко Борисов [2].

Той е председател на Българската академия на науките, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски“ при БАН в София.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Има висше образование за машинен инженер от Техническия университет в София (1968) със специалност „Технология на металите“. След защита на дисертация е удостоен с научна степен кандидат на техническите науки (днес: доктор) през 1974 г. и доктор на техническите науки през 1998 г. Става доцент през 1989 и професор през 1991 г. Избран е в БАН за член-кореспондент на 4 август 2004 и за академик на 11 октомври 2012 г.[3]

От 1969 г. работи в Института по металознание при БАН. Бил е негов заместник-директор 4 мандата. Директор на института е от края на 2007 г. Избран е за председател на БАН с 4-годишен мандат на 3 декември 2012 г.[4]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Основните направления на научната и научно-приложната му дейност са[5][3]:

  • механика на материалите и изследване процесите на създаване и развитие на пукнатини;
  • управление на остатъчния ресурс на уникални промишлени съоръжения – корпуси на атомни реактори, каталитични реформинги, магистрални газо- и нефтопроводи, парогенератори и др.;
  • импулсно деформиране;
  • създаване на брони срещу кинетични и кумулативни боеприпаси, работещи на различни физически принципи;
  • разработване на интелигентни управляеми инженерни боеприпаси за защита.

Автор е на повече от 70 патента и над 160 публикации. Ръководител е на 207 научни проекта и 21 научни разработки в областта на енергетиката и отбраната. Участва като експерт в национални и международни организации.

Участие в редакционни колегии[редактиране | редактиране на кода]

  • Journal of Materials Science and Technology – главен редактор[5];
  • „Наука“ – главен редактор;
  • Materials Science and Technology – Великобритания
  • Strength of Materials – Украйна;
  • Metallurgy and New Materials – Румъния;
  • „Инженерни науки“

Участие в международни или държавни експертни комисии и организации[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Воденичаров е ко-директор на 2 работни срещи на НАТО за върхови научни изследвания. Той е председател на Организационния комитет и домакин на 9 международни конференции; представител на България в „Land group 9 – NATO“; оценител на III и IV Рамкови програми на ЕС; експерт на Международната Агенция за Атомна енергия. Член е на организационни и програмни комитети и ръководител на секции на 36 научни форума в чужбина и България. Участвал в редица експертни органи в България, като Комисията за ядрена безопасност към Агенцията за ядрено регулиране, Съвета за образование и наука към Президента на Република България; Междуведомствения съвет по въпросите на военно промишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерски съвет и др.[6][7][8]

Членство в професионални организации
[5]
  • ASM – American Society of Metallurgy;
  • AIAA – American Institute of Aeronautics and Astronautics;
  • ACS – American Chemical Society;
  • ASTM – American Society for Testing of Materials;
  • ASD – Aerospace and Defence Industries Association ofEurope.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. е избран за председател на Съвет по икономическа политика към Българската стопанска камара [9]. Стефан Воденичаров оглавява и дава името си на инициативния комитет на левицата за изграждане на АЕЦ, който събира подписите, представени в НС, за провеждане на референдума на 27 януари 2013 г.

След като на 28 януари 2013 г. Сергей Игнатов подава оставка като министър на образованието, младежта и науката, Стефан Воденичаров е предложен за министър.[10] На 6 февруари 2013 г. полага клетва в Народното събрание като министър на образованието, младежта и науката. Заявява, че няма да напусне БАН като неин председател, въпреки това, а ще бъде в неплатен отпуск [11]. Според министъра на финансите Симеон Дянков, акад. Воденичаров ще води добре Фонд „Научни изследвания“, въпреки скандалите покрай некоректно усвояваните пари от фонда в института на акад. Воденичаров (вж по-долу скандали) [12]. На 10.11.2015 Инициативен комитет издига кандидатурата му за президент [13] Впоследствие тя отпада. В края на януари 2017 се пуска слух, че Ст. Воденичаров е един от най-вероятните кандидати за служебен премиер. До последно това изглежда вероятно, но накрая президентът Радев назначава проф. Огнян Герджиков.[14] На 21 януари 2020 г. той и още група учени общественици, сред които акад. проф. Георги Марков създават национално сдружение „Единение“[15]

Възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Акад. Воденичаров се застъпва за развитие на българо-руските отношения в науката, в началото на своето председателстване на БАН, на 30 януари 2013 г. акад. Воденичаров се среща с посланика на Русия в България, като заявява, че ще работи за „бъдещо сътрудничество в областта на науката, иновациите и технологиите“.[16]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

По време на председателстването на акад. Воденичаров на БАН и оглавяването му на Института по металознание към него са прехвърлени 108 750 лв. от Фонд „Научни изследвания“[17]. Според данните на финансовата инспекция парите са спечелени от института, но има нарушения на процедурата и те е трябвало да бъдат върнати. Проверката на ревизорите за работата на фонд „Научи изследвания“ през 2008 и 2009 г. показва още, че учените от института са харчили пари в нарушение на Закона за насърчаване на научните изследвания и Правилника за работата на фонда [17].

На 14 ноември 2015 г. в качеството си на председател на БАН дава орден на вселенския патрирах Вартоломей, в качеството му на защитник на околната среда, миротворец и радетел за единение между религиите[18][19]. Визитата на вселенския патрирах идва, непосредствено след като е поканен от президента Плевневлиев, за да получи поредното почетно звание. Скоро след церемонията патриарх Вартоломей прави скандално изказване[20], че „България трябва да върне на Гърция, църковните ценности, заграбени от българските войни от храмовете по Беломорието, и които“ според неговите твърдения, „принадлежат на гърците“. Това изказване предизвиква силна обществена реакция и патриархът е изгонен. Реакцията срещу Вартоломей се отразява и на акад. Воденичаров, който към този момент е предложен от Инициативен комитет за евентуален бъдещ президент и рязко сваля шансовете му.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на редица отличия, сред които[7]:

  • 30 юни 2014 г. – удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен[21],
  • почетен гражданин на София
  • почетен знак „Марин Дринов“ за значителни заслуги към БАН,
  • член на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ);
  • свидетелство за записване в Златната книга на изобретателите на Патентното ведомство (IСофия) за 2006 г
  • звание „доктор хонорис кауза“ на Техническия университет във Варна,
  • златен медал и грамота от Технически университет – София (2015)[5]
  • почетна значка за заслуги, (на Министерството на икономиката), в качеството му на изобретател,
  • плакет от министъра на отбраната за заслуги
  • почетен медал на Министерство на отбраната „Свети Георги“ – I степен с мечове за заслуги към отбраната на Страната
  • грамота от Министерство на отбраната за принос към отбраната на страната и във връзка с годишнина от създаването на Инженерни войски на Българската армия
  • голяма награда на Българската стопанска камара за създаването на серия високотехнологични продукти, обезпечаващи националната сигурност[22]
  • Кръст на Главен офицер на суверенния орден на Малта
  • Командорски кръст на Ордена за заслуги към Р. Полша
  • почетен знак за лидерски принос в духовността от Институт по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов“
  • почетно звание „Следовник на народните будители“ от Съюза на народните читалища

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Плевнелиев: Служебно правителство може да се назначи на 13 март, video.bgnes.com, 5 март 2013.
  2. Василева, Надежда. Стефан Воденичаров положи клетва като министър на образованието. // Българска национална телевизия, 6 февруари 2013. Посетен на 6 февруари 2013.
  3. а б Нови академици и член-кореспонденти на БАН, Vesti.bg, 11 октомври 2012 г.
  4. Академик Стефан Воденичаров е новият председател на БАН, в-к „Дневник“, 3 декември 2012 г.
  5. а б в г Професионална биография на акад. Стефан Воденичаров, сайт на БАН.
  6. Отиде си акад. Стефан Воденичаров, Clubz.bg, 9 юни 2020.
  7. а б Почина акад. Стефан Воденичаров, Dariknews.bg, 9 юни 2020.
  8. Почина академик Стефан Воденичаров, Offnews.bg, 9 юни 2020.
  9. Проф. Стефан Воденичаров оглави Националния съвет по икономическа политика, Econ.bg, 13 май 2008.
  10. Кой е акад. Стефан Воденичаров?, в-к „Дневник“, 30 януари 2013 г.
  11. Стефан Воденичаров остава в БАН и при министерски пост, Novini.bg, 5 януари 2013 г.
  12. Дянков: Акад. Воденичаров е добър мениджър, освен учен, Frognews.bg, 30 януари 2013 г.
  13. Mediapool.bg
  14. Избират премиер между акад. Стефан Воденичаров и проф. Герджиков, Offnews.bg, 24 януари 2017.
  15. Гневни академици вземат нещата в свои ръце и спасяват България, 24chasa.bg, 21 януари 2020 г.
  16. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров прие посланика на Руската Федерация в България Н. Пр. Юрий Н. Исаков, сайт на БАН, 30 януари 2013 г.
  17. а б Прокурорска проверка срещу проф. Стефан Воденичаров, Гласове, 1 февруари 2013 г.
  18. Илиана Димитрова, Вселенският патриарх Вартоломей получи почетната титла Доктор хонорис кауза, bntnews.bg, 9 ноември 2015.
  19. Патриарх Вартоломей с почетно звание от БАН, БНТ, 14 ноември 2015.
  20. С викове „недостоен“ изпратиха патриарх Вартоломей, Dobrotoliubie.com, 10 ноември 2015.
  21. Указ № 160 от 30 юни 2014 г. Обн. ДВ. бр. 57 от 11 юли 2014 г.
  22. Стефан Воденичаров, сайт на Българската стопанска камара.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]