Станчо Чолаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Станчо Чолаков
български политик
Роден
Починал
18 май 1981 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Икономика
Политика
Депутат XXVI ОНС   

Станчо Григоров Чолаков е български политик от Звено.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 януари 1900 г. в село Никюп. Първоначално образование получава в родното си село. Години по-късно става учител. През 1925 г. завършва стопански науки в град Варна, а през 1928 г. държавни науки в Берлин. В периода 1928-1944 г. преподава във Висшето търговско училище (днес ВИНС) във Варна. От 1937 г. е професор, а между 1939 и 1943 г. главен редактор на списание „Икономист“.

През 1934 година Чолаков е сред активните участници в подготовката на Деветнадесетомайския преврат.[1] Като член на Отечествения фронт е арестуван и интерниран. След 9 септември 1944 е върнат и става министър на народното просвещение при Кимон Георгиев, а след това е министър на финансите. При промени в кабинета на 31 март 1946 година е отстранен от този пост, след като съветското правителство го критикува като защитник на частната собственост.[2]

За няколко месеца е управител на БНБ. От октомври 1944 г. е подпредседател на Централното управление на „Звено“. От 1944 до 1947 е председател на Съюза на заклетите експерт-счетоводители[3]. Между 1952 г. до смъртта си преподава финанси на капиталистическите държави във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (УНСС). Достига до длъжност ректор на ВИНС.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Курс по финансово стопанство“ (1935)
  • „Данъкът като отношение между държавата и лицата“ (1936)
  • „Записки по стопанска география.Лекции“ (1936)
  • „Наука за общинското самоуправление“ (1936)
  • „Обществено-стопанска характеристика на българската индустрия“ (1936)
  • „Търговските дългове на България в системата на земната политика“ (1938)
  • „Доходната структура на земеделскиите ни стопанства“ (1938)
  • „Наука за стопанското предприятие и неговият баланс“ (1938)
  • „Финансова политика. Ч. II. Дълговете на България“ (1939)
  • „Данъчното напрежение на един народ в мирно и във военно време“ (1940)
  • „Курс по наука за финансовото стопанство. Т. I-III“ (1947)
  • „Курс по финансово стопанство. Т. IV“ (1947)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев 2007, с. 244.
  2. Недев 2007, с. 706.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 523.
Цитирани източници
Петко Стоянов министър на финансите (17 август 1945 – 31 март 1946) Иван Стефанов