Станчо Чолаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Станчо Чолаков
български политик
Роден
Починал
18 май 1981 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Икономика
Политика
Депутат XXVI ОНС   

Станчо Григоров Чолаков е български политик от Звено.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 януари 1900 г. в село Никюп. Първоначално образование получава в родното си село. Години по-късно става учител. През 1925 г. завършва стопански науки в град Варна, а през 1928 г. държавни науки в Берлин. В периода 1928-1944 г. преподава във Висшето търговско училище (днес ВИНС) във Варна. От 1937 г. е професор, а между 1939 и 1943 г. главен редактор на списание „Икономист“.

През 1934 година Чолаков е сред активните участници в подготовката на Деветнадесетомайския преврат.[1] Като член на Отечествения фронт е арестуван и интерниран. След 9 септември 1944 е върнат и става министър на народното просвещение при Кимон Георгиев, а след това е министър на финансите. При промени в кабинета на 31 март 1946 година е отстранен от този пост, след като съветското правителство го критикува като защитник на частната собственост.[2]

За няколко месеца е управител на БНБ. От октомври 1944 г. е подпредседател на Централното управление на „Звено“. От 1944 до 1947 е председател на Съюза на заклетите експерт-счетоводители[3]. Между 1952 г. до смъртта си преподава финанси на капиталистическите държави във Висшия икономически институт "Карл Маркс" (УНСС). Достига до длъжност ректор на ВИНС.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Курс по финансово стопанство“ (1935)
  • „Данъкът като отношение между държавата и лицата“ (1936)
  • „Записки по стопанска география.Лекции“ (1936)
  • „Наука за общинското самоуправление“ (1936)
  • „Обществено-стопанска характеристика на българската индустрия“ (1936)
  • „Търговските дългове на България в системата на земната политика“ (1938)
  • „Доходната структура на земеделскиите ни стопанства“ (1938)
  • „Наука за стопанското предприятие и неговият баланс“ (1938)
  • „Финансова политика. Ч. II. Дълговете на България“ (1939)
  • „Данъчното напрежение на един народ в мирно и във военно време“ (1940)
  • „Курс по наука за финансовото стопанство. Т. I-III“ (1947)
  • „Курс по финансово стопанство. Т. IV“ (1947)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев 2007, с. 244.
  2. Недев 2007, с. 706.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 523.
Цитирани източници
Петко Стоянов министър на финансите (17 август 1945 – 31 март 1946) Иван Стефанов