Кирил Зарев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кирил Зарев
Мандат
1982 – 1986
Предшественик Васил Цанов
Наследник Емил Христов
Роден
Починал
19 февруари 2000 г. (на 73 г.)
Полит. партия БКП (1947 – 1989)
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Портал  Портална икона   Политика

Кирил Димитров Зарев е политик от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Мало село на 6 март 1926 г. През 1941 г. става член на РМС, след 9 септември 1944 г. постъпва на военна служба и става войник в Българската народна гвардия (подразделение на Българската армия съставено от доброволци – бивши партизани и др. членове на БКП) и през 1945 г. участва като доброволец на фронта във втората фаза на водената Отечествена война на България в състава на Първа българска армия в Унгария и Австрия. След уволнението си от военна служба е деятел на РМС, а от 1947 г. е член на БРП (комунисти)[1]. Завършва Икономо-статистическия институт в Москва през 1953 г. Там като студент е председател на земляческата организация на българските студенти. След това работи в Централното статистическо управление.

В периода 1964 – 1969 г. е заместник-председател и първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране. Между 1969 и 1974 г. е председател на Българската народна банка. От 1974 до 1975 г. е министър на труда и социалните грижи и заместник-председател на Министерския съвет, секретар на ЦК на БКП (1982 – 1986). През периода юни 1986 – август 1987 г. е отново заместник-председател на Министерския съвет в правителството на Георги Атанасов, а от август 1987 до ноември 1989 г. е председател на партийно държавната комисия по пренасочване на кадрите.[2]

От ноември 1989 до февруари 1990 г. е заместник-председател на Министерския съвет и министър на икономиката и планирането.[2] По думите му, почти незабавно подава оставка, научавайки подробности за катастрофалното икономическо положение на страната.[3]

Между 1976 и 1990 г. е член на ЦК на БКП, . Постоянен представител на България в СИВ (1986 – 1987).Народен представител в 7-мо, 8-мо и 9 то Народно събрание 1976 – 1990 г. Герой на социалистическия труд, награден с орден „13 века България“.[4]

Умира на 19 февруари 2000 г. в София.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 244
  2. а б Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 310, ISBN 954-528-790-X
  3. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 454.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 253