Кирил Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За македонския хандбалист вижте Кирил Лазаров (хандбалист).

Кирил Лазаров
Председател на ДПК
Мандат 6 август 1949 – 5 декември 1949
Назначен от 6 Велико Народно събрание
Министър-председател
1949 Васил Коларов
Предшественик Добри Терпешев
Наследник Карло Луканов
Лични данни
Роден
Починал
13 юни 1980 г. (на 84 г.)
Полит. партия БКП (1945 – 1980)
Професия адвокатполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   [1]
Портал Портална икона Политика

Кирил Георгиев Лазаров[2] е български научен работник, адвокат и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, юношество и образование[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Лазаров е роден на 24 юли 1895 г. в с. Долна баня, Ихтиманско, в средно селско семейство. Член е на БРСДП (т.с.) в Банкя и на Окръжния комитет на партията в София от 1915 г. Между 1916 и 1918 г. е фронтови офицер в Първата световна война. Организира войнишки комитети в три Балкански дивизии. След войната учи право в Юридическия факултет на Софийският университет „Св. Климент Охридски“[3].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Югославия[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г. организира и ръководи активно Септемврийското въстание в Самокосвката околия. Осъден е на доживотен затвор по ЗЗД, но успява да избяга и да емигрира в Югославия, където от 1924 г. за кратко е член на ръководството на партийната емиграция.

СССР[редактиране | редактиране на кода]

Живее и работи в Москва от 1925 г. като нотариус на Областен съд (до 1928 г.), член на ВКП/б/ и секретар на първична партийна организация (до 1945 г.). Между 1928 – 31 г. е член на Областен съд и на неговото партийно бюро. След 1931 г. учи икономически и стопански науки в Институт за червена професура в Москва. Работи в Международния аграрен институт от 1935 г. като научен работник, а малко след това и като секретар на партийната организация към института. Между 1939 – 40 г. е преподавател в Ленинградската школа в Ленинград (днес Санкт Петербург). Получава научна степен – „Кандидат на икономическите науки“, за многобройна научна работа[3].

По време на Втората световна война е редактор в нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ (1940 – 1945), която излъчва от територията на СССР, пропагандира и координира Съпротивителното движение в България (1941 – 1944)[3].

Дейности след 9 септември[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. се завръща в България, и между 1945 – 47 г. е завеждащ сектор „Агитация и пропаганда“ към ЦК на БРП (к.) в София[3]. От 1948 г. е член на комисията по печата при Секретарията[3], а между 1947 – 1949 г. е главен директор на Централното статистическо управление, както и подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1948 – 1949), в ресора на „Главната дирекция на статистиките“[3]. От 24 ноември 1949 до 4 март 1954 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП[4], а след 4 март и пълноправен член на ЦК на БКП[5]. Министър на финансите от 8 октомври 1949 до 1 февруари 1957 г.[6] и от 16 март 1959 до 27 ноември 1962 г., както и министър на финансите и държавния контрол от 1 февруари 1957 до 16 март 1959 г.[7]

Народен представител е от ноември 1945 до смъртта си през юни 1980 г.[3] Обявен е за Герой на социалистическия труд.[8] Награден е с 5 ордена „Георги Димитров“.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 243
  2. КИРИЛ ЛАЗАРОВ, кратка биографична справка на уебстраница на МнФ – www.minfin.bg
  3. а б в г д е ж Протокол от пленум на ЦК от 4 август 1949 г./ Биография на Кирил Лазаров, с. 56 – www.archives.bg
  4. Опис на материалите от пленума на ЦК от 24 ноември 1949 г. – www.archives.bg
  5. Протокол от първото заседание на ЦК на БКП след VІ конгрес от 4 март 1954 г. – www.archives.bg
  6. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
  7. Ташев, Т., Министрите на България, 1879 – 1999, Академично изд. Марин Дринов, София, 1999, с. 375
  8. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 243
  9. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 251
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Статистика“         Портал „Статистика          Портал „България“         Портал „България