Кирил Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик. За македонския хандбалист вижте Кирил Лазаров (хандбалист).

Кирил Лазаров
Мандат
6 август 1949 – 5 декември 1949
Назначен от 6 Велико Народно събрание
Министър-председател
  1949 Васил Коларов
Предшественик Добри Терпешев
Наследник Карло Луканов
Роден
Починал
13 юни 1980 г. (на 84 г.)
Полит. партия БКП (1945 – 1980)
Занятие адвокатполитик
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   [1]
Портал  Портална икона   Политика

Кирил Георгиев Лазаров[2] е български научен работник, адвокат и политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, юнешество и образование[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Лазаров е роден на 24 юли 1895 г. в с. Долна баня, Ихтиманско, в средно селско семейство. Член е на БРСДП (т.с.) в Банкя и на Окръжния комитет на партията в София от 1915 г. Между 1916 и 1918 г. е фронтови офицер в Първата световна война. Организира войнишки комитети в три Балкански дивизии. След войната учи право в Юридическия факултет на Софийският университет „Св. Климент Охридски“[3].

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Югославия[редактиране | редактиране на кода]

През 1923 г. организира и ръководи активно Септемврийското въстание в Самокосвката околия. Осъден е на доживотен затвор по ЗЗД, но успява да избяга и да емигрира в Югославия, където от 1924 г. закратко е член на ръководството на партийната емиграция.

СССР[редактиране | редактиране на кода]

Живее и работи в Москва от 1925 г. като нотариус на Областен съд (до 1928 г.), член на ВКП/б/ и секретар на първична партийна организация (до 1945 г.). Между 1928 – 31 г. е член на Областен съд и на неговото партийно бюро. След 1931 г. учи икономически и стопански науки в Институт за червена професура в Москва. Работи в Международния аграрен институт от 1935 г. като научен работник, а малко след това и като секретар на партийната организация към института. Между 1939 – 40 г. е преподавател в Ленинградската школа в Ленинград (днес Санкт Петербург). Получава научна степен – „Кандидат на икономическите науки“, за многобройна научна работа[3].

По време на Втората световна война е редактор в нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ (1940 – 1945), която излъчва от територията на СССР, пропагандира и координира Съпротивителното движение в България (1941 – 1944)[3].

Дейности след 9 септември[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. се завръща в България, и между 1945 – 47 г. е завеждащ сектор „Агитация и пропаганда“ към ЦК на БРП (к.) в София[3]. От 1948 г. е член на комисията по печата при Секретарията[3], а между 1947 – 1949 г. е главен директор на Централното статистическо управление, както и подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1948 – 1949), в ресора на „Главната дирекция на статистиките“[3]. От 24 ноември 1949 до 4 март 1954 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП[4], а след 4 март и пълноправен член на ЦК на БКП[5]. Министър на финансите от 8 октомври 1949 до 1 февруари 1957 г.[6] и от 16 март 1959 до 27 ноември 1962 г., както и министър на финансите и държавния контрол от 1 февруари 1957 до 16 март 1959 г.[7]

Народен представител е от ноември 1945 до смъртта си през юни 1980 г.[3] Обявен е за Герой на социалистическия труд.[8] Награден е с 5 ордена „Георги Димитров“.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 243
  2. КИРИЛ ЛАЗАРОВ, кратка биографична справка на уебстраница на МнФ – www.minfin.bg
  3. а б в г д е ж Протокол от пленум на ЦК от 4 август 1949 г./ Биография на Кирил Лазаров, с. 56 – www.archives.bg
  4. Опис на материалите от пленума на ЦК от 24 ноември 1949 г. – www.archives.bg
  5. Протокол от първото заседание на ЦК на БКП след VІ конгрес от 4 март 1954 г. – www.archives.bg
  6. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X
  7. Ташев, Т., Министрите на България, 1879 – 1999, Академично изд. Марин Дринов, София, 1999, с. 375
  8. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 243
  9. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 251