Станиш Бонев
| Станиш Бонев | |
| български политик | |
| Роден |
15 ноември 1931 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
| Работил | политик, писател |
| Народен представител в: VIII НС IX НС | |
Станиш Бонев Панайотов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), заместник-председател на Министерския съвет през 1981 – 1985 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бонев е роден в село Пенкьовци, Трънско, на 15 ноември 1931 година. От 1945 година е член на Работническия младежки съюз, а от 1954 – и на БКП. През 1956 година завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София, след което работи в околийския, окръжния и градския комитет на БКП в Перник.[1] Първоначално е завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в Околийския комитет на БКП, а след това е политически помощник на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Перник. По-късно е секретар на партийния комитет в Металургичния завод „Ленин“, както и секретар на Градския комитет на БКП в Перник.[2]
През 1964 година Станиш Бонев е прехвърлян в администрацията на Министерския съвет, а от 1971 година е член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП.[1] През 1977 година става завеждащ отдел „Планово-икономически“ при ЦК на БКП[1]. За известно време е член на личния кабинет на Тодор Живков[3].
В книгата си „Планиране и икономически лостове“, публикувана през 1968 г. разкрива някои от тежките недостатъци на социалистическия икономически модел. За външната търговия на България той пише: "Износните предприятия купуват от вътрешните производители (предприятия и държавни стопански обединения) продукцията за износ по действуващите фабрично-заводски цени, т.е. без данък върху оборота, и продават тези стоки на международния пазар по съществуващите на този пазар цени. Разликата (обикновено тя е отрицателна) между по-ниските цени на външния пазар и по-високите вътрешни фабрично-заводски цени по план и фактически се покрива чрез дотации от бюджета".
През 1981 година Бонев става член на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет, а през следващата година оглавява Държавния комитет за планиране. През 1984 година става кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1985 година е освободен от правителството, а на следващата година и от Политбюро[1][4].
През 1986 година Станиш Бонев става ректор на Академията за обществени науки и социално управление, до 1989 година остава член на ЦК на БКП[1]. През 1991 г. излиза в пенсия и започва да публикува мемоарни книги.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 62 – 63.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 384
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 132.
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 326, ISBN 954-528-790-X
| Кирил Зарев | → | председател на Държавния комитет за планиране (19 юли 1982 – 18 октомври 1985) |
→ | Иван Илиев |