Министерски съвет на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
МС пренасочва насам. За други значения на това съкращение вижте МС (пояснение).

Министерски съвет

Министерският съвет (Правителството) е централен, колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

Понякога, за да се запази политическото представителство на различни политически партии, групи или лобита в министерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл, тоест министри без министерство и понякога без собствен ресор.

След избирането им в Министерския съвет депутатите, които са назначени за министри, губят временно депутатските си права, които възстановяват, ако бъдат освободени от Министерския съвет или при падане на правителството (за разлика от заместник министрите и всички останали държавни служители, които са били избрани за депутати).

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., Министерският съвет е евакуиран в Панчарево.[1]

Устройство и правомощия на МС[редактиране | редактиране на кода]

Към МС действа Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

Настояща структура[редактиране | редактиране на кода]

В България Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри съгласно чл. 108, ал. 1 от Конституцията.

Деветдесет и осмото правителство на България е служебно и управлява от 16 септември 2021 г. Съставът му включва:

Име Област Партия/Коалиция
Стефан Янев министър-председател безпартиен
Гълъб Донев заместник министър-председател по икономическите и социалните политики и министър на труда и социалната политика безпартиен
Бойко Рашков заместник министър-председател по обществен ред и сигурност и министър на вътрешните работи безпартиен
Атанас Пеканов заместник министър-председател по управление на европейските средства безпартиен
Валери Белчев министър на финансите безпартиен
Георги Панайотов министър на отбраната безпартиен
Стойчо Кацаров министър на здравеопазването безпартиен
Виолета Комитова министър на регионалното развитие и благоустройството безпартиен
Николай Денков министър на образованието и науката безпартиен
Светлан Стоев министър на външните работи безпартиен
Янаки Стоилов министър на правосъдието БСП
Велислав Минеков министър на културата безпартиен
Асен Личев министър на околната среда и водите безпартиен
Христо Бозуков министър на земеделието, храните и горите безпартиен
Христо Алексиев министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията безпартиен
Даниела Везиева министър на икономиката безпартиен
Андрей Живков министър на енергетиката безпартиен
Стела Балтова министър на туризма безпартиен
Андрей Кузманов министър на младежта и спорта безпартиен

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]