Министерски съвет на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
МС пренасочва насам. За други значения на това съкращение вижте МС (пояснение).

Министерски съвет

Министерският съвет (Правителството) е централен, колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в Република България. Той е съставен от министър-председател, заместник министър-председатели и членове - ресорни министри.

Понякога, за да се запази политическото представителство на различни политически партии, групи или лобита в министерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл, тоест министри без министерство и понякога без собствен ресор.

След избирането им в Министерския съвет депутатите, които стават министри, губят временно депутатските си права, които възстановяват, ако бъдат освободени от Министерския съвет или при падане на правителството (за разлика от заместник министрите и всички останали държавни служители, които са били избрани за депутати).

История[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война, след голямата бомбардировка на София на 10 януари 1944 г., Министерският съвет е евакуиран в Панчарево.[1]

Устройство и правомощия на МС[редактиране | редактиране на кода]

Към МС действа Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.

Настояща структура[редактиране | редактиране на кода]

В България Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри съгласно чл. 108, ал. 1 от Конституцията.

Деветдесет и шестото правителство на България управлява от 4 май 2017 г. Съставът на правителство включва:

  Име
(Роден-Починал)
Област Партия/Коалиция
Бойко Борисов
(р. 1959)
министър-председател
ГЕРБ
Томислав Дончев
(р. 1973)
заместник министър-председател
ГЕРБ
Валери Симеонов
(р. 1955)
заместник министър-председател (икономическа и демографска политика)
Обединени патриоти
Красимир Каракачанов
(р. 1965)
заместник министър-председател (обществен ред и сигурност)

+министър на отбраната

Обединени патриоти
Екатерина Захариева
(р. 1975)
заместник министър-председател (правосъдна реформа)

+министър на външните работи

ГЕРБ
Владислав Горанов
(р. 1977)
министър на финансите
ГЕРБ
Валентин Радев
(р. 1958)
министър на вътрешните работи
ГЕРБ
Николай Нанков
(р. 1983)
министър на регионалното развитие и благоустройството
ГЕРБ
Бисер Петков
(р. 1963)
министър на труда и социалната политика
безпартиен
Цецка Цачева
(р. 1958)
министър на правосъдието
ГЕРБ
Красимир Вълчев
(р. 1975)
министър на образованието и науката
безпартиен
Николай Петров
(р. 1959)
министър на здравеопазването
безпартиен
Лиляна Павлова
(р. 1977)
министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 г.
ГЕРБ
Боил Банов
(р. 1971)
министър на културата
безпартиен
Нено Димов
(р. 1964)
министър на околната среда и водите
Обединени патриоти
Румен Порожанов
(р. 1964)
министър на земеделието, храните и горите
безпартиен
Ивайло Московски
(р. 1972)
министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията
ГЕРБ
Емил Караниколов
(р. 1980)
министър на икономиката
Обединени патриоти
Теменужка Петкова
(р. 1967)
министър на енергетиката
ГЕРБ
Николина Ангелкова
(р. 1979)
министър на туризма
ГЕРБ
Красен Кралев

роден 1967

министър на младежта и спорта ГЕРБ

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 546.