Министър-председател на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Министър-председател на България
Standard Prime Minister of Bulgaria.svg
Щандарт на Министър-председателя
Boyko Borissov in Tehran.jpg
Действащ
Бойко Борисов
от 4 май 2017
Информация
Назначен от Народно събрание
Мандат Четири години
Създаден 17 юли 1879
Първи Тодор Бурмов
Сайт www.government.bg
Министър-председател на България в Общомедия

Министър-председател на България наричан от 1879 г. до 1991 г. Председател на Министерския съвет (неофициално: премиер-министър или само премиер) е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България от 1878 г. до днес.

Избира се непосредствено от Народното събрание и се освобождава пак от него.[1]

В списъка, датите за назначаването и освобождаването на министър-председателите са изписани по нов стил, възприет през 1916 г. при приемането на григорианския календар за България. В скоби са дадени датите по стар стил, така както са изписвани в държавните документи до 1916 г. [2] Това се налага, за да няма различия с данните показвани тук и в друга литература по този въпрос [3], ползвана също като източник за правителствените кабинети на България.

Княжество България (1878 – 1908)[редактиране | редактиране на кода]

Княжество България съществува от 1878 г. (според Санстефанския и Берлинския договори България е автономно трибутарно княжество) до независимостта през 1908 г. с държавен глава княз.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Правителство Бележки
Председатели на Министерския съвет
1879 – 1908
1 Todor Burmov.jpg Тодор Бурмов
(1834 – 1906)
17 юли (5 юли) 1879
(служебен кабинет назначен с Указ №1/5.07.1879 г. )
6 декември (24 ноември) 1879 Консервативна партия Бурмов [4][5]
2 Kliment tarnovski.jpg Епископ Климент
(1841 – 1906)
6 декември (24 ноември) 1879
(служебен кабинет назначен с Указ №334/24.11.1879 г. )
7 април (26 март) 1880 Консервативна партия Климент 1 [6][7]
3 Драган Цанков.jpg Драган Цанков
(1828 – 1911)
7 април (26 март) 1880 10 декември (28 ноември) 1880 Либерална партия Д. Цанков 1 [8][9][10]
4 Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843 – 1903)
10 декември (28 ноември) 1880 9 май (27 април) 1881 Либерална партия Каравелов 1 [11][12]
5 Johann Casimir Ehrnrooth.jpg Казимир Ернрот
(1833 – 1913)
9 май (27 април) 1881 13 юли (1 юли) 1881 безпартиен Ернрот [13][14]
Вакантен (13 юли (1 юли) 1881 – 5 юли (23 юни) 1882)
6 LSobolev.jpg Леонид Соболев
(1844 – 1913)
5 юли (23 юни) 1882 19 септември (7 септември) 1883 безпартиен Соболев [15][16]
(3) Драган Цанков.jpg Драган Цанков
(1828 – 1911)
19 септември (7 септември) 1883

(2 мандат)
(1 януари) 1884
(3 мандат)

(31 декември) 1883

(2 мандат)
11 юли (29 юни) 1884
(3 мандат)

Либерална партия Д. Цанков 2,
Д. Цанков 3
(4) Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843 – 1903)
11 юли (30 юни) 1884

(2 мандат)

21 август (9 август) 1886 Либерална партия (каравелисти) Каравелов 2
(2) Kliment tarnovski.jpg Митрополит Климент
(1841 – 1906)
21 август (9 август) 1886

(2 мандат)

24 август (12 август) 1886 Консервативна партия Климент 2
(4) Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843 – 1903)
24 август (12 август) 1886

(3 мандат)

28 август (16 август) 1886 Либерална партия Каравелов 3
7 Radoslavof-bulgaria--secretsofbalkans00vopiuoft.png Васил Радославов
(1854 – 1929)
28 август (16 август) 1886 10 юли (28 юни) 1887 Либерална партия (радослависти) Радославов 1 [17][18]
8 KonstantinStoilov.jpg Константин Стоилов
(1853 – 1901)
10 юли (29 юни) 1887 1 септември (20 август) 1887 Консервативна партия Стоилов 1 [19][20]
9 Stefan Stambolov.jpg Стефан Стамболов
(1854 – 1895)
1 септември (20 август) 1887 31 май (19 май) 1894 Народнолиберална партия Стамболов [21]
(8) KonstantinStoilov.jpg Константин Стоилов
(1853 – 1901)
31 май (19 май) 1894

(2 мандат)

(9 декември) 1894

(3 мандат)

(9 декември) 1894

(2 мандат)

 30 януари (18 януари) 1899

(3 мандат)

Народна партия Стоилов 2,
Стоилов 3
10 Dimitar Grekov.jpg Димитър Греков
(1847 – 1901)
30 януари (19 януари) 1899 13 октомври (1 октомври) 1899 безпартиен Греков 5 министри от ЛП (радослависти), 2 – от НЛП. [22][23]
11 TodorIvanchov.jpg Тодор Иванчов
(1858 – 1906)
13 октомври (1 октомври) 1899

(1 мандат)

(27 ноември) 1900

(2 мандат)

(27 ноември) 1900

(1 мандат)

 25 януари (12 януари) 1901

(2 мандат)

безпартиен Иванчов 1,
Иванчов 2
В първото правителство на Иванчов – 5 министри от ЛП (радослависти), във второто правителство – 1 министър от ЛП. (радослависти) [24]
12 Racho Petrov.jpg Рачо Петров
(1861 – 1942)
25 януари (12 януари) 1901 5 март (20 февруари) 1901 безпартиен Петров 1 [25][26]
(4) Petkokar.jpg Петко Каравелов
(1843 – 1903)
5 март (20 февруари) 1901

(4 мандат)

4 януари 1902 (21 декември 1901) Демократическа партия Каравелов 4
13 S.danev.jpg Стоян Данев
(1858 – 1949)
4 януари 1902 (22 декември 1901)

(1 мандат)

(4 ноември 1902)

(2 мандат)
(18 март 1903)
(3 мандат)

(2 ноември 1902)

(1 мандат)

 (18 март 1903)

(2 мандат)

19 май (6 май) 1903 

(3 мандат)

Прогресивнолиберална партия Данев 1, 2, 3 [27]
(11) Racho Petrov.jpg Рачо Петров
(1861 – 1942)
19 май (6 май) 1903

(2 мандат)

5 ноември (22 октомври) 1906 безпартиен Петров 2
14 DimitarPetkov.jpg Димитър Петков
(1858 – 1907)
5 ноември (23 октомври) 1906 11 март (26 февруари) 1907 Народнолиберална партия Петков [28]
15 DimitarStanchov.jpg Димитър Станчов
(1863 – 1940)
12 март (27 февруари) 1907 16 март (3 март) 1907 безпартиен Станчов НЛП е представена с 5 министри. [29]
16 PetarGudev.jpg Петър Гудев
(1863 – 1932)
16 март (3 март) 1907 29 януари (16 януари) 1908 Народнолиберална партия Гудев [30]
17 AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867 – 1938)
29 януари 1908 5 октомври 1908 Демократическа партия Малинов 1 [29]

Царство България (1908 – 1946)[редактиране | редактиране на кода]

Възниква непосредствено след обявената независимост на княжеството през 1908 г.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Правителство Бележки
Председатели на Министерския съвет
1908 – 1946
17 AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867 – 1938)
5 октомври 1908 29 март 1911 Демократическа партия Малинов 1,
Малинов 2
18 BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg Иван Гешов
(1849 – 1924)
29 март 1911 14 юни 1913 Народна партия Гешов [31]
(13) S.danev.jpg Стоян Данев
(1858 – 1949)
14 юни 1913

(2 мандат)

17 юли 1913 Прогресивнолиберална партия Данев 4
(7) Radoslavof-bulgaria--secretsofbalkans00vopiuoft.png Васил Радославов
(1854 – 1929)
17 юли 1913

(2 мандат)

21 юни 1918 Либерална партия (радослависти) Радославов 2,
Радославов 3
(17) AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867 – 1938)
21 юни 1918

(2 мандат)

28 ноември 1918 Демократическа партия Малинов 3, 4
19 Teodor Teodorov.jpg Теодор Теодоров
(1859 – 1924)
28 ноември 1918 6 окомври 1919 Народна партия Теодоров 1, 2 [32]
20 Александър Стамболийски
(1879 – 1923)
6 октомври 1919 9 юни 1923 БЗНС Стамболийски 1,
Стамболийски 2
[33][34]
21 Altsankov.jpeg Александър Цанков
(1879 – 1959)
9 юни 1923

(след военен преврат)

4 януари 1926 Демократически сговор А. Цанков 1,
А. Цанков 2
[29]
22 Andrey Lyapchev 1930.jpg Андрей Ляпчев
(1866 – 1933)
4 януари 1926 29 юни 1931 Демократически сговор Ляпчев 1,
Ляпчев 2, 3
[35]
(17) AlexanderMalinov.jpg Александър Малинов
(1867 – 1938)
29 юни 1931

(3 мандат)

12 октомври 1931 Народен блок Малинов 5
23 N.mushanov.jpg Никола Мушанов
(1872 – 1951)
12 октомври 1931 19 май 1934 Народен блок Мушанов 1, 2, 3 [36][29]
24 K.georgiev.jpg Кимон Георгиев
(1882 – 1969)
19 май 1934

(след военен преврат)

22 януари 1935 безпартиен Георгиев 1 [37][38]
25 Пенчо Златев
(1881 – 1948)
22 януари 1935 21 април 1935 безпартиен Златев [29]
26 Andrey Toshev.jpg Андрей Тошев
(1867 – 1944)
21 април 1935 23 ноември 1935 безпартиен Тошев [29]
27 GeorgiKyoseivanov.jpeg Георги Кьосеиванов
(1884 – 1960)
23 ноември 1935 16 февруари 1940 безпартиен Кьосеиванов 1,
Кьосеиванов 2, 3, 4
[39]
28 Богдан Филов.jpg Богдан Филов
(1883 – 1945)
16 февруари 1940 9 септември 1943 безпартиен Филов 1,
Филов 2
[40]
- Петър Габровски
(1898 – 1945)
9 септември 1943

(временно, замества Богдан Филов)

14 септември 1943 безпартиен [29]
29 Добри Божилов
(1884 – 1945)
14 септември 1943 1 юни 1944 безпартиен Божилов [41]
30 Ivan Bagrianov.jpg Иван Багрянов
(1891 – 1945)
1 юни 1944 2 септември 1944 безпартиен Багрянов [42][29]
31 Konstantin Muraviev.jpg Константин Муравиев
(1893 – 1965)
2 септември 1944

(с царски указ на Регентския съвет)

9 септември 1944 БЗНС Врабча 1 Муравиев [29]
(24) K.georgiev.jpg Кимон Георгиев
(1882 – 1969)
9 септември 1944

(2 мандат)(след държавен преврат)

23 ноември 1946 Отечествен фронт Георгиев 2, Георгиев 3

Народна република България (1946 – 1990)[редактиране | редактиране на кода]

Възниква на 15 септември 1946 г. и датира до 15 ноември 1990 г.

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Правителство Бележки
Председател на Министерския съвет
1946 – 1990
32 Georgi Dimitrov.jpg Георги Димитров
(1882 – 1949)
23 ноември 1946 2 юли 1949 Отечествен фронт Г. Димитров 1,
Г. Димитров 2
[43]
33 V.kolarov.jpg Васил Коларов
(1877 – 1950)
2 юли 1949 23 януари 1950 Отечествен фронт Коларов 1, 2 [44][45]
34 Вълко Червенков
(1900 – 1980)
3 февруари 1950 17 април 1956 Отечествен фронт Коларов 2,
Червенков
[46]
35 Антон Югов
(1904 – 1991)
17 април 1956 19 ноември 1962 Отечествен фронт Югов 1, 2, 3 [29]
36 Todor Živkov (fototeca.iiccr.ro).jpg Тодор Живков
(1911 – 1998)
19 ноември 1962 7 юли 1971 Отечествен фронт Живков 1,
Живков 2
[47]
37 Станко Тодоров
(1920 – 1996)
7 юли 1971 16 юни 1981 Отечествен фронт Тодоров 1,
Тодоров 2
[48][49]
38 Гриша Филипов
(1919 – 1994)
16 юни 1981 21 март 1986 Отечествен фронт Филипов [29]
39 Георги Атанасов
(род. 1933)
21 март 1986 3 февруари 1990 Отечествен фронт Атанасов [29]
40 Андрей Луканов
(1938 – 1996)
3 февруари 1990 7 декември 1990 БСП Луканов 1,
Луканов 2
[50]

Конституционна история[редактиране | редактиране на кода]

На 21 ноември 1946 г. на заседание на IV Велико народно събрание министър-председателят Кимон Георгиев обявява, че правителството смята да подаде оставка. В речта му пред депутатите се посочва:

За да даде възможност на Народното събрание и на Председателството на народната република да се произнесат, след станалите на 27-ми октомври избори, върху бъдещото управление на страната, правителството реши да сложи своята оставка и смята за своя длъжност да ви уведоми за това си решение.

— Кимон Георгиев

Същия ден министър-председателят депозира в Председателството на народната република оставката на кабинета си, която е уважена, а Георги Димитров – лидерът на победилата в изборите БРП (к.) – е натоварен да състави следващия кабинет, като му е даден неограничен мандат. На 22 ноември Димитров представя пред Председателството състава на кабинета си, който е утвърден. На 28 ноември министър-председателят чете пред депутатите програмата на своето правителство, която е одобрена единодушно.

На 3 юли 1949 г. в санаториума „Боровиха“, край съветската столица Москва, след продължително и тежко боледуване умира Георги Димитров. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че министър-председателят е имал диабет и проблеми с черния дроб. На 6 юли тялото на Димитров пристига в София и е положено в специално издигнат за него мавзолей. На 19 юли е открита извънредна сесия на Великото народно събрание, на която председателят на Бюрото на ВНС Райко Дамянов прави официално съобщение за смъртта на Димитров, съгласно чл. 39 и чл. 40 от конституцията, и предлага в дневния ред да бъде включено избиране на министър-председател, което е одобрено. На 20 юли депутатът от БКП Минчо Минчев предлага за поста Васил Коларов, чиято кандидатура е одобрена единодушно, с явно гласуване, одобрени са и промени в правителството.

На 17 януари 1950 г. е открита първата редовна сесия на I Народно събрание, на която председателят Фердинанд Козовски чете писмо от министър-председателя Коларов, в което се посочва:

„Предвид на това, че на 18 декември миналата година бе избрано първото Народно събрание след гласуването по новата конституция и за да бъде дадена пълна свобода и възможност на Народното събрание да създаде такова правителство, което по негово разбиране ще може най-успешно при днешните условия да ръководи управлението на страната, слагам пред Народното събрание оставката на председателстваното от мене правителство.“

На 18 януари Ф. Козовски прочита пред депутатите предложение, подписано от депутатите от БКП Иван Пашов и Власи Власовски, и от БЗНСНиколай Георгиев и Стоян Тончев, Народното събрание да възложи отново на Васил Коларов съставянето на правителство. Предложението е одобрено единодушно и на 19 януари, след като министър-председателят представя министрите, те са гласувани без възражения. Коларов умира 5 дни по-късно – на 23 януари 1950 г. В медицинското заключение за смъртта му се посочва, че причина за кончината му е „сърдечна слабост“, след като в началото на месеца той е прекарал инфаркт.

На 1 февруари 1950 г. е открита втората редовна сесия на Народното събрание. Председателят на Президиума на Събранието Минчо Нейчев прави предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за министър-председател да бъде избран Вълко Червенков. Кандидатурата му е гласувана единодушно. На 16 април 1956 г. е открита петата извънредна сесия на народното събрание. На следващия ден – 17 април – председателстващият заседанието Георги Атанасов (подпредседател на бюрото на народното събрание) съобщава, че в бюрото е постъпило писмо от Вълко Червенков, в което той моли да бъде освободен от поста председател на Министерския съвет. В писмото се посочва:

„Поради допуснати от мен неправилни методи на работа като председател на Министерския съвет, които нанесоха известни вреди на държавната работа, моля Народното събрание да ме освободи от длъжността председател на Министерския съвет на Народна република България.“

Предложението на бюрото на НС за освобождаването на Червенков е прието единодушно от депутатите, след което от името на ЦК на БКП и постоянното бюро на националния съвет на ОФ, и на парламентарните групи на БКП и БЗНС, народният представител Тодор Живков предлага за нов председател на Министерския съвет да бъде избран Антон Югов. Предложението му е одобрено единодушно, гласувани са и промени в правителството.

На 19 ноември 1962 г. е открита втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която председателят на Президиума на НС Димитър Ганев прочита предложение от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за освобождаването на Югов от поста му, начело на правителство. В предложението са посочени следните мотиви за това:

„Парламентарните групи на БКП и БЗНС изразяват пълно съгласие с оценките и изводите на Осмия конгрес на БКП за дейността на Антон Югов като председател на Министерския съвет и намират, че той не оправда високото доверие на Народното събрание.

Антон Югов като министър на вътрешните работи и заместник-председател на Министерският съвет има тежка вина за арестуването и репресирането на видни партийни и държавни дейци, които не са извършили никакво престъпление.

Като председател на Министерския съвет Антон Югов със своето антипартийно поведение и бюрократични методи на работа е спъвал осъществяването на политиката на партията след Априлския пленум за довеждане докрай борбата против култа към личността, за укрепване единството на партията, за ускоряване икономическото развитие на страната, за реорганизирането на държавното и стопанско ръководство, за засилване на материалната заинтересованост в стопанската дейност и прочее.

Той принизи ролята на Народното събрание, обезличаваше работата му, създаваше големи трудности за своевременното и правилно решаване на назрелите въпроси. Като председател на Министерския съвет Антон Югов не прояви инициатива да отчете цялостно пред Народното събрание дейността на Министерския съвет, въпреки съществуващото за това задължение по чл. 40 от конституцията на Народна република България и правилника за вътрешния ред на Народното събрание.

По изложените съображения парламентарните групи на БКП и БЗНС смятат, че Антон Югов трябва да бъде освободен като председател на Министерския съвет.“

Предложението е прието единодушно, след което Димитър Ганев прочита от името на парламентарните групи на БКП и БЗНС предложение за избирането на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков за председател на Министерския съвет. Той е избран единодушно. На 27 ноември продължава работа втората редовна сесия на IV Народно събрание, на която е одобрено новото правителство, а председателят му прочита програмата.

Република България (1990-)[редактиране | редактиране на кода]

Възниква след обявяването на Република България (15 ноември 1990 г.).

Портрет Име
(Роден-Починал)
Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Партия/Коалиция Правителство Бележки
Председател на Министерския съвет
1990 – 1991
41 Димитър Попов
(1927 – 2015)
7 декември 1990 8 ноември 1991 безпартиен Попов [29][51]
Министър-председател
1991-
42 Dimitrov.JPG Филип Димитров
(род. 1955)
8 ноември 1991 30 декември 1992 СДС Ф. Димитров [52][53]
43 L.berov.jpg Любен Беров
(1925 – 2006)
30 декември 1992 17 октомври 1994 безпартиен Беров Управлява с мандат на Движението за права и свободи. [29]
44 Ренета Инджова
(род. 1953)
17 октомври 1994

(служебен)

25 януари 1995 безпартиен Инджова [54][29]
45 Жан Виденов
(род. 1959)
25 януари 1995 13 февруари 1997 Демократична левица Виденов [55]
46 Стефан Софиянски
(род. 1951)
13 февруари 1997

(служебен)

21 май 1997 Обединени демократични сили Софиянски [56][57]
47 Ivan Kostov in the Parliament 2012.jpg Иван Костов
(род. 1949)
21 май 1997 24 юли 2001 Обединени демократични сили Костов [58][59]
48 2017-07-04-MMPF-WP-IMG 7560.jpg Симеон Сакскобургготски
(род. 1937)
24 юли 2001 17 август 2005 НДСВ Симеон II [60][61]
49 Sergey Stanishev 2009 elections diff crop.jpg Сергей Станишев
(род. 1966)
17 август 2005 27 юли 2009 Коалиция за България Станишев Управлява с мандат на Движението за права и свободи. [62][63]
50 Boyko Borisov EPP 2014.jpg Бойко Борисов
(род. 1959)
27 юли 2009 13 март 2013 ГЕРБ Борисов 1 [64][65]
51 Marin Raykov Bulgarian Acting PM 2013.jpg Марин Райков
(род. 1960)
13 март 2013

(служебен)

29 май 2013 безпартиен Райков
52 Plamen Oresharski.jpg Пламен Орешарски
(род. 1960)
29 май 2013 6 август 2014 Коалиция за България Орешарски Управлява с мандат на Коалиция за България. 
53 Georgi Bliznashki.jpg Георги Близнашки
(род. 1956)
6 август 2014

(служебен)

7 ноември 2014 безпартиен Близнашки  
(50) Boyko Borisov EPP 2014.jpg Бойко Борисов
(род. 1959)
7 ноември 2014 27 януари 2017 ГЕРБ Борисов 2 [66]
54 Огнян Герджиков
(род. 1946)
27 януари 2017

(служебен)

4 май 2017 безпартиен Герджиков
(50) Boyko Borisov EPP 2014.jpg Бойко Борисов
(род. 1959)
4 май 2017 ГЕРБ Борисов 3

Времева линия[редактиране | редактиране на кода]

Бойко Борисов Огнян Герджиков Бойко Борисов Георги Близнашки Пламен Орешарски Марин Райков Бойко Борисов Сергей Станишев Симеон Сакскобургготски Иван Костов Стефан Софиянски Жан Виденов Ренета Инджова Любен Беров Филип Димитров Димитър Попов Андрей Луканов Георги Атанасов (политик) Гриша Филипов Станко Тодоров Тодор Живков Антон Югов Вълко Червенков Васил Коларов Георги Димитров Кимон Георгиев Константин Муравиев Иван Багрянов Добри Божилов Петър Габровски Богдан Филов Георги Кьосеиванов Андрей Тошев Пенчо Златев Кимон Георгиев Никола Мушанов Александър Малинов Андрей Ляпчев Александър Цанков Александър Стамболийски Теодор Теодоров Александър Малинов Васил Радославов Стоян Данев Иван Гешов Александър Малинов Петър Гудев Димитър Станчов Димитър Петков Рачо Петров Стоян Данев Петко Каравелов Рачо Петров Тодор Иванчов Димитър Греков Констанин Стоилов Стефан Стамболов Констанин Стоилов Васил Радославов Петко Каравелов Васил Друмев Петко Каравелов Драган Цанков Леонид Соболев Режим на пълномощията Казимир Ернрот Петко Каравелов Драган Цанков Васил Друмев Тодор Бурмов

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Конституция на България. Ст. 84
  2. Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2008, ISBN 978-954-528-790-9
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София: АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО., 1999 ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9
  4. Тодор Бурмов. // 2012-09-08. Посетен на 2012-10-18. http://www.webcitation.org/6BVjw711D
  5. Тодор Бурмов. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjw711D
  6. Васил Друмев. // 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjy5JIQ
  7. Биография. Nordisk Familjebok, 1907.
  8. Биография. // Nordisk Familjebok. Посетен на 1920. http://runeberg.org/nfcj/0130.html
  9. ДРАГАН ЦАНКОВ. // Стилиян Чилингиров, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjzBtXN
  10. ДРАГАН ЦАНКОВ – НЕСПОКОЕН ДУХ НА ГРАНИЦАТА НА ДВЕ ЕПОХИ. // Мария Узунова, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVjznhyP
  11. Петко Каравелов. //
  12. Петко Каравелов. // Koprivshtitza.com, 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08. http://www.webcitation.org/6BVk0T87t
  13. Ehrnrooth, Johan Casimir. // Biografiakeskus. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  14. Biografie. // Nordisk Familjebok, 1907. с. 43.
  15. Соболев, Леонид Николаевич.
  16. Ташо Ташев. Министрите на България 1879 – 1999. // АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999.
  17. Vasil Radoslavov. // Who's Who in First World War. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  18. Василь Радославов. // hrono.ru. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  19. Биография. Nordisk Familjebok, 1918. с. 95.
  20. Георги Кокеров.. СЪЗДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ. // tripod.com. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  21. Стамболов Стефан.
  22. Д-р Димитър Панайотов Греков. // Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  23. Греков Димитр. // ЭСБЕ. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  24. Todor Ivanchov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  25. Генералъ отъ пехотата Рачо Петровъ. София, 1939.
  26. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, 1999. ISBN 978-954-430-603-8.
  27. Stoyan Danev. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-08.
  28. Борислав Гърдев.. ПАМЕТ ЗА ДИМИТЪР ПЕТКОВ. // liternet.bg. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-12.
  29. а б в г д е ж з и к л м н о п Prime ministers // Bulgaria. // Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-12.
  30. ДОКТОР ПЕТЪР ГУДЕВ – ПОЛИТИК И ДЪРЖАВНИК. Варна, LiterNet, 2002. ISBN 978-954-304-015-X.
  31. Ivan Geshov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  32. Teodor Teodorov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  33. John McClaughry.. Alexander Stambolisky. // cooperativeindividualism.org, 1997. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  34. Giacomo Brucciani.. Alexandăr Stambolijski. // esamizdat.it, 2003. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  35. Andrey Lyapchev. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-13.
  36. Nikola Mushanov, Bulgaria (1872 – 1951). // liberal-international.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  37. Кимон Георгиев.
  38. Кимон Георгиев – опит за портрет. // bg-history.info. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  39. Борислав Гърдев.. За Георги Кьосеиванов 125 години след рождението му. // Сп. „Палитра“, 15.03.2009. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  40. Борислав Гърдев.. Богдан Филов – противоречивият. // argumenti.net. АРГУМЕНТИ. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  41. Dobri Bozhilov. // Ministry of Finance of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  42. Bagrianov, Ivan Ivanov. // Seconde-Guerre.com. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-14.
  43. Биография Димитрова Георгия Михайловича. // БСЭ. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  44. Васил Коларов. //
  45. Vasil Kolarov. // Marxistischen Internetarchiv. Посетен на 2012-09-15.
  46. Chervenkov, Vulko. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  47. Тодор Живков. //
  48. Станко Тодоров.
  49. Stanko Todorov, 76, Ex-Premier of Bulgaria. // The New York Times, December 20, 1996. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  50. Lukanov, Andrey. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-15.
  51. https://www.24chasa.bg/Article/5157221
  52. Dimitrov, Filip. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  53. PHILIP DIMITROV DIMITROV. // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  54. Ренета Инджова. // omda.bg. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  55. Жан Виденов. // ОМДА. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  56. Стефан Софиянски. // ОМДА. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  57. STEFAN ANTONOV SOFIANSKI. // National Assembly of the Republic of Bulgaria. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-16.
  58. IVAN KOSTOV. // Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  59. Иван Костов. // ОМДА. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  60. Simeon II. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  61. Simeon Sakskoburggotski. // Fundación CIDOB. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  62. Stanishev, Sergey. // rulers.org. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  63. СЕРГЕЙ ДМИТРИЕВИЧ СТАНИШЕВ. // Министерски съвет на Република България, 2005 септември 09. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  64. Автобиография Бойко Борисова. // sofia.bg. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  65. Andrew Stevens.. From City Mayor of Sofia to Prime Minister of Bulgaria. // citymayors.com. Архив на оригинала от 2012-10-18. Посетен на 2012-09-17.
  66. Парламентът започна с процедура по избор на министър-председател и членове на Министерския съвет. // Народно събрание. Посетен на 2014-11-07.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]