Временно председателство на Народната република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Временното председателство на Народната република е държавна институция в България, функционирала от обявяването на страната за народна република през септември 1946 година[1] до приемането на Димитровската конституция през декември 1947 година. Основната цел на Временното председателство е да се засили влиянието на БРП (к.) в управлението, като се премахне не достатъчно лоялния регентски съвет.[2]

Временното председателство е създадено на 31 юли 1946 година на основание на „Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република“ и за свикване на Велико Народно събрание. То започва работа след референдума и премахването на монархията на 15 септември 1946 година, като поема правомощията на монархическия институт (виж XXVI Обикновено народно събрание). Според закона членове на Временното председателство са председателят и подпредседателите на парламента, поради което съставът му се променя неколкократно за времето на неговото съществуване.[2]

През целия период председател на Временното председателство е комунистът Васил Коларов. Според закона председателят изпълнява функциите на държавен глава. Поради неясната правна уредба, на практика Временното председателство не функционира като колективен орган, а решенията се взимат еднолично от неговия председател.[2]

След приемането на Димитровската конституция функциите на Временното председателство са поети от Президиума на Народното събрание.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Фонд 84, 152 а.е., 1946-1947 г.
  2. а б в г „Българските държавни институции 1879-1986“. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987 г. с. 52-54.