Президиум на Народното събрание на Народна република България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Президиумът на Народното събрание на Народна република България (съкратена форма: Президиумът на НС на НРБ) е висш постоянно действащ орган на държавната власт в Народна република България между периода 9 декември 1947 и 18 май 1971 г.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Основната функция на Президиума е да извършва законодателната дейност във времето между няколкото краткотрайни сесии на Народното събрание. Той изготвя законодателни актове, които се утвърждават с гласуване ан блок и без обсъждания по време на сесиите на парламента. В същото време Президиумът е изцяло подчинен на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП, като често той чисто формално утвърждава изпратени му от тях документи.[1]

Според Димитровската конституция, и следвайки плътно установения в Съветския съюз модел,[1] Народна република България няма държавен глава. Повечето от функциите, изпълнявани днес от президента на Република България, се осъществяват от постоянно действащ колективен орган, избиран от парламента, наречен Президиум на Народното събрание. Някои от неговите функции, които не могат да се осъществят практически от група хора, например приемане на акредитивни писма на чужди посланици, са делегирани на председателя на Президиума. По конституция обаче председателят на Президиума няма никакви правомощия, а в рамките на колективния орган е само така да се каже пръв сред равни.

Влиянието на заемалите поста Председател на Президиума на НС е ограничена. Този пост са заемали членове на висшето партийно ръководство, които обаче не са най-влиятелните. На поста председател на Президиума започва да се отдава по-голямо внимание в годините след смъртта на Сталин, но не личи, че поста придобива по-голямо политическо влияние.

Президиума на НС има двама подпредседатели, които по-късно биват наречени „зам.-председатели“. През по-голямата част подпредседателските места се заемат от представители на казионните организации.

Много важна е длъжността на секретаря на Президиума на НС, който контролира окончателната редакция на подписваните документи. Поради последното на този пост са избирани опитни юристи без политическа тежест.

Състав[2][редактиране | редактиране на кода]

След I Съвет на Президиума на НС, 9 декември 1947[редактиране | редактиране на кода]

След II Съвет на Президиума на НС, 20 януари 1950[редактиране | редактиране на кода]

След III Съвет на Президиума на НС, 10 януари 1954[редактиране | редактиране на кода]

След IV Съвет на Президиума на НС, 15 януари 1958[редактиране | редактиране на кода]

След V Съвет на Президиума на НС, 17 март 1962[редактиране | редактиране на кода]

След VI Съвет на Президиума на НС, 12 март 1966[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Везенков, Александър. Еднопартийната система: БКП и управлението на страната. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 202 – 203.
  2. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879 – 1986, С. 1987 г., стр. 299 – 302
  3. а б в г Сто двадесет и пето заседание на НС, София, вторник, 9 декември 1947 г.
  4. а б в г Второ заседание на НС, София, петък, 15 януари 1954 г.
  5. а б в г Първо заседание на НС, София, понеделник, 13 януари 1958 г.
  6. а б в г Първо заседание на НС, София, четвъртък, 15 март 1962 г.