Георги Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Дамянов.

Георги Дамянов
Мандат
27 май 1950 г. – 27 ноември 1958 г.
Наследник Георги Дамянов
Мандат
22 ноември 1946 г. – 28 май 1950 г.
Назначен от 1 Народно събрание
Министър-председател
  1946 – 1949 Георги Димитров
Предшественик Кимон Георгиев
Наследник Петър Панчевски
Роден
Починал
27 ноември 1958 г. (на 66 г.)
Полит. партия БКП (1912 – 1958)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“

Георги Първанов Дамянов е български и съветски офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро от 1945 година до смъртта си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Дамянов е роден на 5 октомври (23 септември стар стил) 1892 година в село Лопушна, Фердинандско.[1] През 1911 година завършва гимназията във Враца,[1] където организира социалистически кръжок. През 1911 г. се записва в Софийския университет специалност право, но скоропостижно преустановява следването си поради липса на средства. Работи като учител в Ковачица и като телеграфист във Фердинанд.[1] През 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.[1]

През 1915 година Дамянов завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война като взводен командир в Тридесет и пети пехотен врачански полк.[1] На фронта развива усилена антивоенна дейност, ранен е, престоява осем месеца в болница и остава с лека инвалидност за цял живот. В периода 1919-1923 година е член на Окръжния комитет на БКП във Враца.[1] Избиран за общински съветник.

Дейност от 1923 до 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Деветоюнския преврат (1923) Георги Дамянов участва в подготовката на Септемврийското въстание във Врачанско.[1] По време на самото въстание е командир на Лопушанската дружина.[1] Отличава се в боевете за завземането на Фердинанд, в Бойчиновския бой и в сражението при Криводол. След разгрома на въстанието емигрира в Югославия и е осъден задочно на смърт.[1] През 1924 г. се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на БКП в Северозападна България, за което получава втора задочна смъртна присъда.[1]

В началото на 1925 година Дамянов отново емигрира в Югославия.[1] Есента на същата година заминава за СССР с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва Военна академия "Фрунзе" в Москва[1] със звание капитан. Служи като командир на батальон и преподавател в академията (1932–1934).

През 1934 година Георги Дамянов е на работа в Коминтерн и през 1935 година заминава за кратко време в България,[1] за да проведе линията на Георги Димитров и Васил Коларов в борбата срещу левите комунисти в БКП. През 1937 година отново е в СССР, става завеждащ отдел кадри в Коминтерна и участва в ръководството на Задграничното бюро на БКП във Виена.[1] Като такъв активно участва в репресиите над българските емигранти в СССР, Георги Дамянов, под псевдоним Белов е подготвял за НКВД стотици списъци, справки и характеристики от рода „не се ползва с политическо доверие“ или „съмнителен от гледната точка на познанства“ и т.п. за българските емигранти, вследствие на което те са арестувани, измъчвани, заточени и разстрелвани. По времето на войната в Испания през 1937 г. е изпратен от НКВД като инспектор на Интернационалните бригади със специална задача. От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.

Дейност след 9 септември 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Георги Дамянов се връща в България и оглавява военния отдел на Централния комитет (ЦК) на БКП. През 1945 година става член на Политбюро, а през следващата година — и секретар на ЦК. От 1946 до 1950 година е военен министър в първото и второто правителство на Георги Димитров и в правителството на Васил Коларов и Вълко Червенков. От май 1950 година до смъртта си е председател на Президиума на Народното събрание.[1]

Георги Дамянов умира на 27 ноември 1958 година в София.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 134-135.