Георги Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Дамянов.

Георги Дамянов
български политик
Роден
Починал
27 ноември 1958 г. (66 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Софийски университет
Политика
Партия БКП (1912 – 1958)
Народен представител
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   
Министър на народната отбрана
22 ноември 1946 – 28 май 1950
Председател на Президиум на НС на НРБ
27 май 1950 – 27 ноември 1958
Георги Дамянов в Общомедия
Гробът на Георги Дамянов в Централните софийски гробища.

Георги Първанов Дамянов (Георги Дамянов Първанов) е български и съветски офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро от 1945 година до смъртта си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Георги Дамянов е роден на 5 октомври (23 септември стар стил) 1892 година в село Лопушна, Фердинандско.[1] През 1911 година завършва гимназията във Враца,[1] където организира социалистически кръжок. През 1911 г. се записва в Софийския университет специалност право, но скоропостижно преустановява следването си поради липса на средства. Работи като учител в Ковачица и като телеграфист във Фердинанд.[1] През 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.[1]

През 1915 година Дамянов завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война като взводен командир в Тридесет и пети пехотен врачански полк.[1] На фронта развива усилена антивоенна дейност, ранен е, престоява осем месеца в болница и остава с лека инвалидност за цял живот. В периода 1919 – 1923 година е член на Окръжния комитет на БКП във Враца.[1] Избиран за общински съветник.

Дейност от 1923 до 1934 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Деветоюнския преврат (1923) Георги Дамянов участва в подготовката на Септемврийското въстание във Врачанско.[1] По време на самото въстание е командир на Лопушанската дружина.[1] Отличава се в боевете за завземането на Фердинанд, в Бойчиновския бой и в сражението при Криводол. След разгрома на въстанието емигрира в Югославия и е осъден задочно на смърт.[1] През 1924 г. се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на БКП в Северозападна България, за което получава втора задочна смъртна присъда.[1]

В началото на 1925 година Дамянов отново емигрира в Югославия.[1] Есента на същата година заминава за СССР с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва Военна академияФрунзе“ в Москва[1] със звание капитан. Служи като командир на батальон и преподавател в академията (1932 – 1934).

В Коминтерна[редактиране | редактиране на кода]

През 1934 година Георги Дамянов е на работа в Коминтерна,[1] като често използва псевдонима „Белов“. През 1935 година е изпратен в България, заедно със Станке Димитров и Трайчо Костов, за да отстрани противниците на Димитров в партийното ръководство (т.нар. „левите комунисти“) и да наложи лоялността на партията към линията на Коминтерна.[2]

През 1937 година отново е в СССР и участва в ръководството на Задграничното бюро на БКП във Виена.[1] По времето на войната в Испания през 1937 г. е изпратен от НКВД като инспектор на Интернационалните бригади със специална задача. В разгара на Голямата чистка е назначен за ръководител на кадровия отдел на Коминтерна, работи в тясно сътрудничество със съветската политическа полиция и разузнаване и е сред най-доверените лица на съветския диктатор Йосиф Сталин в организацията.[2] Той участва активно в репресиите над политически емигранти от различни страни, като подготвя за политическата полиция стотици списъци, справки и характеристики, в резултат на което голям брой хора са политически изолирани, арестувани, измъчвани, заточени или разстреляни.[2] От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.

Дейност след 9 септември 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Георги Дамянов се връща в България и оглавява военния отдел на Централния комитет (ЦК) на БКП. През 1945 година става член на Политбюро, а през следващата година – и секретар на ЦК. От 1946 до 1950 година е военен министър в първото и второто правителство на Георги Димитров и в правителството на Васил Коларов и Вълко Червенков. От май 1950 година до смъртта си е председател на Президиума на Народното събрание.[1] Излиза в запаса на 14 февруари 1951 г.[3]

Георги Дамянов умира на 27 ноември 1958 година в София.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • подпоручик (ШЗО) – 1916
  • поручик – 1918
  • генерал-майор – 2 ноември 1946
  • генерал-лейтенант – 5 септември 1947

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 134 – 135.
  2. а б в Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 223.
  3. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 131