Георги Дамянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Дамянов.

Георги Дамянов
Мандат
27 май 1950 г. – 27 ноември 1958 г.
Наследник Георги Дамянов
Мандат
22 ноември 1946 г. – 28 май 1950 г.
Назначен от 1 Народно събрание
Министър-председател
  1946 – 1949 Георги Димитров
Предшественик Кимон Георгиев
Наследник Петър Панчевски
Роден
Починал
27 ноември 1958 г. (на 66 г.)
Полит. партия БКП (1912 – 1958)
Университет СУ „Св. Климент Охридски“

Георги Първанов Дамянов (Георги Дамянов Първанов) е български и съветски офицер (генерал-лейтенант) и политик от Българската комунистическа партия (БКП), член на Политбюро от 1945 година до смъртта си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Дамянов е роден на 5 октомври (23 септември стар стил) 1892 година в село Лопушна, Фердинандско.[1] През 1911 година завършва гимназията във Враца,[1] където организира социалистически кръжок. През 1911 г. се записва в Софийския университет специалност право, но скоропостижно преустановява следването си поради липса на средства. Работи като учител в Ковачица и като телеграфист във Фердинанд.[1] През 1912 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП.[1]

През 1915 година Дамянов завършва Школата за запасни офицери, след което участва в Първата световна война като взводен командир в Тридесет и пети пехотен врачански полк.[1] На фронта развива усилена антивоенна дейност, ранен е, престоява осем месеца в болница и остава с лека инвалидност за цял живот. В периода 1919 – 1923 година е член на Окръжния комитет на БКП във Враца.[1] Избиран за общински съветник.

Дейност от 1923 до 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Деветоюнския преврат (1923) Георги Дамянов участва в подготовката на Септемврийското въстание във Врачанско.[1] По време на самото въстание е командир на Лопушанската дружина.[1] Отличава се в боевете за завземането на Фердинанд, в Бойчиновския бой и в сражението при Криводол. След разгрома на въстанието емигрира в Югославия и е осъден задочно на смърт.[1] През 1924 г. се връща нелегално в България и участва във възстановяването на организациите на БКП в Северозападна България, за което получава втора задочна смъртна присъда.[1]

В началото на 1925 година Дамянов отново емигрира в Югославия.[1] Есента на същата година заминава за СССР с паспорт на името на Георгий Белов, който ползва през целия си престой в Съветския съюз. През 1929 година завършва Военна академияФрунзе“ в Москва[1] със звание капитан. Служи като командир на батальон и преподавател в академията (1932 – 1934).

През 1934 година Георги Дамянов е на работа в Коминтерн и през 1935 година заминава за кратко време в България,[1] за да проведе линията на Георги Димитров и Васил Коларов в борбата срещу левите комунисти в БКП. През 1937 година отново е в СССР, става завеждащ отдел кадри в Коминтерна и участва в ръководството на Задграничното бюро на БКП във Виена.[1] Като такъв активно участва в репресиите над българските емигранти в СССР, Георги Дамянов, под псевдоним Белов е подготвял за НКВД стотици списъци, справки и характеристики от рода „не се ползва с политическо доверие“ или „съмнителен от гледната точка на познанства“ и т.п. за българските емигранти, вследствие на което те са арестувани, измъчвани, заточени и разстрелвани. По времето на войната в Испания през 1937 г. е изпратен от НКВД като инспектор на Интернационалните бригади със специална задача. От края на 1942 г. участва в организирането на въоръжената съпротива срещу режима в България.

Дейност след 9 септември 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Георги Дамянов се връща в България и оглавява военния отдел на Централния комитет (ЦК) на БКП. През 1945 година става член на Политбюро, а през следващата година – и секретар на ЦК. От 1946 до 1950 година е военен министър в първото и второто правителство на Георги Димитров и в правителството на Васил Коларов и Вълко Червенков. От май 1950 година до смъртта си е председател на Президиума на Народното събрание.[1]

Георги Дамянов умира на 27 ноември 1958 година в София.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 134 – 135.