Христо Николов Луков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерала варненец, основател на Съюза на българските национални легиони. За другия български генерал, габровец, командвал 13 дивизия, вижте Христо Цонев Луков.

Христо Луков
Христо Николов Луков
Министър на войната на Царство България в периода 1935—1938 г.
Мандат
23 ноември 1935 г. – 4 януари 1938 г.
Министър-председател
 - Георги Кьосеиванов
Монарх Борис III
Роден
Починал
Националност българин
Съпруг(а) Невена
Деца Пенка
Години на служба 19071938 г.
Военно звание майор (Първа световна война)
генерал-лейтенант (1938)
Войск. поделение Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия (Първа световна война)
Командвания Четвърти артилерийски полк
Втора и Трета пехотна балканска дивизия
Войни/битки Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Отличия Орден „За храброст
Орден „Свети Александър
Орден „За военна заслуга
Железен кръст (1939, Германия)

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935–1938 г. и ръководител на националистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1932–1943) убит от комунистическите терористи Виолета Бохор Якова и Иван Буруджиев. В памет на Луков от 2003 г. насам ежегодно се провежда траурното факелно шествие Луковмарш.

Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх,[1][2][3][4][5] както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ,[6][7] Луков често е критикуван остро и е сочен като противоречива историческа личност.[8]

Ранни години (1888–1934)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 - 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 - 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия.

Министър на войната (1935–1938)[редактиране | редактиране на кода]

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов.

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.[9]

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.[1] На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Лидер на Българските национални легиони[редактиране | редактиране на кода]

От 1932 г. до смъртта си е лидер на Съюза на българските национални легиони, българска крайнодясна националистическа организация.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.[10]

Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 - към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“[11]

Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е на халос - куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска със силното си тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.[10][1]

В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“[12] След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“[12] Въпреки това генерал Луков не умира веднага.[13]

Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт.[10] Първоначално официална Москва също се придържа към тази версия.[1][14] Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.[10]

Радио Би Би Си дава веднага съобщение за убийството, което ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго – сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това. Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет дена преди убийството на Луков.[13]

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, зашото се опасяват от повторение на атентата на 16.04.1925 г. в църквата „Света Неделя“.[15] Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите.[15] Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение да нападне министрите и е арестуван.[10] Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Радомирски признава, че са пратили Буруджиев на погребението на Луков да гледа и докладва.[16]

На 19.02.1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне за разкриването им.[17]

Исторически оценки[редактиране | редактиране на кода]

Христо Луков често е остро критикуван като проводник на антисемитски идеи, както и за близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх.[18]

Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформен фашистки характер“:[6]

Изцяло оформен фашистки характер вече през годините на Втората световна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, после ген. Никола Жеков) и „Ратници за напредъка на българщината“ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им арсенал влизат обичайните крайнонационалистически и шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи, но още по-заострени и непримирими към всякакви партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също — и по-характерно — вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и пр. Типично фашистките идеи (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически причини на съобразяване с установения монархически режим.

Даскалов, Р. „Българското Общество 1878-1939, т.1“. С., 2005, стр. 234.

Историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така:[7]

[...] Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред — националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма. [...]

Поппетров, Н. „Социално наляво, национализмът — напред“. С., 2009, стр. 381-2.

Поппетров отбелязва, че няма запазени доказателства Луков да е изповядвал антисемитски идеи, макар че след 1933 г. антиеврейската тема доминира в публикациите на СБНЛ.[19]

Според други историци Луков не може да бъде определен като изповядващ идеологията на фашизма или нацизма. Такава теза например застъпва доц. Лъчезар Стоянов в медийно интервю от 2012 г.[20]

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Провежданото в памет на Христо Луков ежегодно шествие „Луковмарш“ е сочено като събитие, насърчаващо неонацистки и расистки идеи и настроения. Някои правозащитни организации се противопоставят на провеждането на шествието през годините.[21]

През 2011 г. Европейската мрежа срещу расизма изпраща протестни писма до столичния кмет Йорданка Фандъкова, постоянното представителство на България в ЕС и Омбудсмана на Република България Константин Пенчев с искане събитието — и други подобни на него — да бъде забранено като проява на расистки и неонацистки идеи.[22][23] Срещу шествието възразяват и български правозащитни организации, сред които и Българският хелзинкски комитет.[24][25] Протестите на правозащитни организации се повтарят и през 2012 г.[26]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Луков, Х.Н. (1924). Артилерийският огън: Размишления. София: Армейски военно-издателски фонд.
  • Луков, Х.Н. (1928). Моторизацията на армията. София.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Алтънков, Н. (2004). Нарекоха ги фашисти: Легионери, отцепаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти. София: „Тангра ТанНакРа ИК“, ISBN 954994266X
  2. Николова, И. (1999). България 20 век: Алманах. София: КК „Труд“. ISBN 9545281464
  3. Miller, L. (1975). Bulgaria during the Second World War. Stanford: Stanford University Press, pp. 73-5. ISBN 0804708703
  4. Chary, F. B. (1972). The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940-1944. London: University of Pittsburgh Press, pp. 8-9. ISBN 0822984431
  5. Chary, F. B. (2011). The history of Bulgaria. Santa Barbara: ABC-CLIO, pp. 81-2. ISBN 0313384460
  6. а б Даскалов, Р. (2005). „Българското Общество 1878-1939, т.1“. София: ИК „Гутенберг“, стр. 234. ISBN 9549943968
  7. а б Поппетров, Н. (съставител) (2009). Социално наляво, национализмът — напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: ИК „Гутенберг“, ISBN 9789546170606
  8. Вж. Противоречия
  9. Петров, Л. Оптимизиране на войсково управление и организация. В: Чолпанов, Б. и др. (2007). История на Българите, Том 5. Военна история на българите от древността до наши дни. София: Изд. „Труд“, стр. 496-7. ISBN 9789545287527
  10. а б в г д Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 292-295.
  11. Радомирски, Славчо (1962), През огън и куршуми, стр. 109
  12. а б Гръбчева, Митка (1962), В името на народа, стр. 193, изд. БКП
  13. а б Илиев, Андрея (2013), Никола Гешев срещу Черните ангели, стр. 138-153, изд. Ciela, ISBN 9789542813491
  14. Константинов, П. (2002). История на България с някои премълчавани досега исторически факти: 681 — 2001. София: Изд. „Карина М“, ISBN 9548260883
  15. а б Вестник „Зора“, брой 7091 от 16.02.1943, статия „Народното погребение на ген.о.з. Хр. Луков“
  16. Андрея Илиев, стр. 154. Той пък цитира в бележката си АМРДБ, № 543, С.10, Радомирски :"След всичкото това изпратихме Буруджиев на погребението. И той отиде. Царят бил там, имало е речи."
  17. Събщението за наградата за убийците от 300 000 лв. е публикувано във вестник Слово, № 6176 от 19.02.1943 г. под заглавие „В София действа терористична група“.
  18. „За Бога, как така и легионерите!“, www.BGHelsinki.org, 29.03.2011, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/iuliana-metodieva/2011-03/za-boga-kak-taka-i-legionerite/, посетен 19.01.2012, "[...] Всеизвестно е, че членовете на БНС агресивно обявяват генерал Христо Луков, основател на Съюза на българските национални легиони с категорично антисемитски позиции, за свой герой. Демонстративно носят знаци, изразяват с жестове и песни съизмеримостта си с легионерите, които Румен Даскалов определя като „първата организация, имаща изцяло оформен фашистки характер”. [...]" 
  19. ((bg))  Луковмарш като римейк. // Култура, 24.02.2013. Посетен на 25.02.2013.
  20. „Луковмарш — между неонацизъм и родолюбие в центъра на София“, www.Dnevnik.bg, 19.02.2012, http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/02/18/1769053_lukovmarsh_-_mejdu_neonacizum_i_rodoljubie_v_centura/, посетен 16.03.2012, ""Бил е добър военачалник. Но проблемът при него е свързан политическата му дейност", обясни пред „Дневник“ доц. Лъчезар Стоянов, който е специалист по нова българска история и преподава в Нов български университет. Според него и дума не може да става, че Луков е изповядвал идеологията на фашизма или нацизма. "В никакъв случай не може да бъде определен като такъв, въпреки опитите след 9 септември 1944 година той да бъде определен като такъв", обясни още Стоянов. По думите му по-скоро Луков, както и повечето български военачалници по това време, са имали националистически подбуди за връщането на Македония, Беломорието и Западните покрайнини към България. Те са отнети с подписването на Ньойския мирен договор, с който се приключва Първата световна война. В навечерието на Втората световна война единствено Германия обещава връщането на изгубените български земи." 
  21. „Българският активистки алианс остро се противопоставя на проведения „Луковмарш““, www.BulgarianActivistAlliance.org, 17.02.2010, http://bulgarianactivistalliance.org/2010/02/17/lukovmarch/, посетен 18.01.2012, "Българският активистки алианс остро се противопоставя на поредния «Луков марш» - траурното факелно шествие в памет на ген. Христо Луков, организирано на 13 февруари 2010 г. от Български национален съюз (БНС) и представено като „честване паметта на един национален герой“. БАА има основание да смята, че тези шествия и организаторите им пропагандират нео-нацистки идеи и медиите, както и съответните инстанции, трябва да им обърнат сериозно внимание." 
  22. „Press Release, Sofia, 12 February 2011: European Network against Racism insists «Lukov March» to be canceled“, www.Enar-EU.org, 12.02.2011, http://cms.horus.be/files/99935/mediaarchive/national/activities/press_release_eng%20feb%202011.doc, посетен 18.01.2012, "On 11 February 2011 Secretariat of European Network against Racism (ENAR) in Brussels sent a letter to Mrs. Jordanka Fandakova, the Mayor of Sofia Municipality. With this letter ENAR insists the Lukov March scheduled for tomorrow (12 February 2011) to be canceled. ENAR also is calling on the Municipality of Sofia to forbid such public demonstrations of racial and neo-Nazi ideas in the futures. [...]" 
  23. „"Луков марш" разяри европейската мрежа срещу расизма“, Bulgaria.Indymedia.org, 12.02.2011, http://bulgaria.indymedia.org/article/37637, посетен 18.01.2012, "Европейската мрежа срещу расизма настоява за отмяна на планирания за днес „Луков марш“. Протестни писма са изпратени до столичния кмет Йорданка Фандъкова, постоянното представителство на България в ЕС и Омбудсмана на Република България Константин Пенчев. ЕНАР призовава Столична община да забрани за в бъдеще провеждането на подобни публични демонстрации на расизъм и неонацистки идеи. „Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизма от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото“, се казва в писмото." 
  24. „Луков марш – Post Factum & Ante Mortem“, www.BGHelsinki.org, 11.02.2011, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/blgarski-khelzinski-komitet/2011-02/lukov-marsh-post-factum-ante-mortem/, посетен 18.01.2012 
  25. „Активисти от НПО се противопоставят на провеждането на "Луков марш"“, www.Vesti.bg, 04.02.2011, http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3591191, посетен 18.01.2012 
  26. „ОТВОРЕНО ПИСМО на Европейската мрежа срещу расизма по повод "Луков марш"“, www.BGHelsinki.org, 13.02.2012, http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/otvoreno-pismo-na-evropejskata-mrezha-sreshu-rasizma-po-povod-lukov-marsh/, посетен 13.02.2012 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Видеоматериали[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.