Йордан Мутафчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мутафчиев
български генерал и политик
Роден
Починал
24 май 2015 г. (74 г.)

Учил въвВоенна академия на Генералния щаб на Русия
Военна академия „Фрунзе“
ПартияБългарска комунистическа партия

Йордан Жеков Мутафчиев е български офицер и политик.

Той е висш офицер от Българската армия с военно звание армейски генерал. Министър на отбраната в:

Съучредител на Обединението на българските националисти „Целокупна България“. Кандидат за вицепрезидент в двойка с проф. Григор Велев на президентските избори през 2006 г., когато на първия тур събират 19 857 гласа (0,714%).

Водоснабдява село Бяла вода.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Професионална кариера

Образование:

  • Завършва през 1958 г. Търговската гимназия в Бургас.
  • Народно военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново – завършва тригодишния курс през 1961 г. – специалност – танкист – строеви
  • Военна академия „М. В. Фрунзе“, Москва – завършва тригодишния курс (с отличие) през 1976 г.
  • Висша Военна академия „Ворошилов“ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, Москва – завършва двугодишния курс през 1984 г.

На 27 декември 1989 г. е освободен от длъжността командващ армия и назначен за заместник-министър на народната отбрана.[1]

От 1961 до 1993 г. служи като офицер в Българската армия:

  • 1961 – 1973 г – офицер в 24-та танкова бригада, гр. Айтос – командир на взвод, рота, заместник началник-щаб на батальон
  • 1973 – 1976 г – Военна академия „М. В. Фрунзе“, Москва – завършва тригодишния курс (с отличие)
  • 1976 – 1978 г – офицер в оперативния отдел на 7-а мотострелкова дивизия, и началник на щаба на 33-ти пехотен полк в Звездец
  • 1978 – 1980 г – командир 33-ти пехотен полк в Звездец
  • 1980 – 1982 г – началник-щаб на 24-та танковата бригада в Айтос
  • 1982 – 1984 г – Завършва Висшата Военна академия „Ворошилов“ на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, Москва 
  • 1984 – 1985 г – началник-щаб на съединение (7-а мотострелкова дивизия) в Ямбол
  • 1985 – 1986 г – командир на съединение (7-а мотострелкова дивизия) в Ямбол
  • 1986 – 1987 г – началник-щаб на III армия в Сливен
  • 1987 – 1989 г – командващ III армия в Сливен
Политическа кариера

През декември 1989 е назначен за заместник-министър на отбраната. На 22 ноември 1990 г. е избран за министър на отбраната във второто правителство на Андрей Луканов, като заема поста и в правителството на Димитър Попов до 8 ноември 1991 г.

Докато е министър на отбраната, е приет Законът за изменение и допълнение на Закона за политическите партии (известен като Закон за деполитизацията на въоръжените сили). Като военен министър допринася за изготвянето на нова нормативна уредба по отбранителното строителство, внесени са в Министерския съвет редица проекти на документи, сред които Законът за отбраната и въоръжените сили, нова военна доктрина и други нормативни актове, регламентиращи структурата, дейността и състоянието на Българската армия в новите условия, особено след разпадането на Организацията на Варшавския договор. Участвал в като член на правителствена делегация в Конференцията по безопасност и сътрудничество на Европа в Париж.

На 22 август 1991 г. докато на длъжността Министър на Отбраната, му е присвоено звание армейски генерал, връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал

От 8 ноември 1991 г. до 1 февруари 1993 г. заема военизираната длъжност „главен инспектор на Въоръжените сили“ и демонстративно не става при влизането на носещия по-ниското звание генерал-полковник началник на ГЩ Любен Петров на заседанията (който е повишен звание Армейски генерал едва на 1 февруари 1993 г. при излизането в запас на Мутафчиев)

На 1 февруари 1993 г. е уволнен от действителна служба и преминава в запас.

Преминава 3 месечни дипломатически курсове към дипломатическия институт.

От юни 1993 до юли 1997 г. е посланик на Република България в гр. Пхенян, Северна Корея.

Снет от запаса през 2005 г. по пределна възраст 65 г.

Съучредител на Обединението на българските националисти „Целокупна България“, основано на 3 март 2006 г. На учредителното събрание е избран за заместник-председател на Националния изпълнителен съвет. На 22 юли 2006 г. Националният политически съвет на ОБН „Целокупна България“ издига кандидатурата му за вицепрезидент заедно с кандидат-президента проф. д-р Григор Велев.

На 1 ноември 2008 г. става заместник-председател. През 2009 г. с други 500 офицери от резерва учредява нова политическа партия с името „Възраждане на Отечеството“.[2] На парламентарните избори са получени гласове 1874, с относителен дял 0.04%

о.з. армейски генерал Мутафчиев почива на 24 май 2015 г.[3]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • младши лейтенант – 1 септември 1961
  • лейтенант – 2 септември 1963
  • старши лейтенант – 12 октомври 1966
  • капитан – 29 септември 1971
  • майор – 24 юли 1976
  • подполковник – 5 септември 1981
  • полковник – 2 октомври 1985
  • генерал-майор – 7 септември 1986
  • генерал-лейтенант – 8 септември 1988
  • генерал-полковник – 6 септември 1990
  • армейски генерал – 22 август 1991[4]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 2932 от 27 декември 1989 г., ДВ бр. 2/1990
  2. Армейски генерали и офицери от резерва учредиха партия
  3. Почина армейски генерал Йордан Мутафчиев – blitz.bg, 24.05.2015
  4. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 207

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]