Иван Фичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Фичев
Генерал-лейтенант
Портретна снимка на генерал-лейтенант Иван Фичев. Източник: ДА „Архиви“
български военен деец
Информация
Служба 1880 – 1915
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 2-ра пехотна дивизия
Щаб на войската
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Родства внук на Колю Фичето
Иван Фичев в Общомедия

Иван Иванов Фичев е български офицер (генерал лейтенант), началник на Щаба на армията (1910 – 1914), военен министър (1914 – 1915), военен историк и академик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Фичев е роден на 15 април 1860 г. в Търново, в заможното еснафско семейство. Баща му Иван е френк-терзия (майстор-шивач), и е най-големият син на възрожденския самобитен архитект Колю Фичето. Има двама братя Коста и Георги.[1]

Учи в родния си град, първоначално при известния тогава учител и изтъкнат педагог даскал Георги, след което продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно училище, в което преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев напуска Търново и продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово. Две години по-късно заминава за Цариград, където постъпва в Робърт колеж. Не завършва колежа, тъй като през март 1877 г. почива баща му и му се налага да прекъсне образованието си и да се завърне в Търново.[2]

По-късно същата година в България се формират новите 6 дружини от българското опълчение (т.н. второ опълчение) и 17-годишният Иван Фичев постъпва като доброволец в 8 опълченска дружина. Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване, изтеглен от частта и назначен последователно за преводач на габровския окръжен управител, преводач на търновския губернатор и секретар на търновския окръжен началник, като на последната длъжност е до април 1880 г.[3]

На 26 май 1880 г. постъпва като юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август 1882 г. завършва (девети по успех от 62 випусници), произведен е в чин подпоручик и зачислен в Варненска №20 пеша дружина. На 2 октомври се явява в частта си и е назначен за младши офицер във 3-та рота, а през 1883 г. е назначен за и.д. адютант на дружината. Подпоручик Фичев служи в дружината до август 1884 г., когато е изпратен на служба в Търновската №17 пеша дружина.[4]

На 15 април 1885 младият подпоручик Фичев встъпва в граждански брак с Поликсена Панайодова (известна по-късно като Сенка Фичева) – произхождаща от видно търновско семейство, сестра на министъра на правосъдието в 3 правителства Константин Панайодов), завършила образованието си в Загреб и след освобождението учителствала в девическото училище в Свищов и в родното Търново. Почива на 8 март 1907 г.[5]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

На 30 август 1885 г. Фичев е произведен в чин поручик. Няколко дена по-късно, поради обявяването на Съединението и изтеглянето на руските войски от България, Фичев е назначен за търновски воински началник, но веднага във връзка с избухналата Сръбско-българска война (1885) е командирован в Северния отряд, където поручик Фичев е назначен за командир на 2-ра рота от 5 запасна дружина на 5 пехотен дунавски полк с който участва в защитата на Видинската крепост (12 – 16 ноември).[6]

След сключването Фичев е върнат на предишната си служба като търновски воински началник, на която длъжност става до 1 април 1886 г., когато е назначен за командир на рота от 9 пехотен пловдивски полк.

През същата година поручик Фичев е редактор на първия български военен вестник „Народна защита“, чийто първи брой излиза на 30 май 1886 в Търново.[7] По време на преврата срещи княз Александър Батемберг, Фичев е командир на 3-та рота от 6 пехотен търновски полк и като приближен на премиера Стефан Стамболов е част от групата, което посреща княз Батемберг след успешния контра-преврат. В Русе Стамболов представя поручик Фичев на княза и го аташира като адютант на княза. В това си качество Фичев придружава княза от Русе до София. След това се завръща на служба в 6 пехотен търновски полк.[8]

Между двете войни[редактиране | редактиране на кода]

При избухването на бунта на русофилите в Русе, за потушаването му от Търново е изпратена сборна рота под командването на поручик Фичев. След бързото възстановане на реда Фичев се завръща в частта си. На 1 април 1887 е произведен в чин капитан. На 1 март 1888 г. е командирован в София за преглеждане на преведените на български език руски устави, след което е назначен за член на комисията, натоварена с редактирането на уставите. По същото време Фичев работи по монографията си „Материали по Сръбско-българската война през 1885 година“[9]

През 1889 г. капитан Фичев е командирован във висшата италианска военна школа „Scuala di Guerra“, която завършва на 10 август 1891 година. След завръщането си в България е назначен за командир на рота в 6 пехотен търновски полк, малко след това е преместен на служба в щаба на 1-ва пеша бригада, където изпълнява длъжността офицер от генералния щаб. На 1 януари 1892 г. е произведен в чин майор, а година по-късно е назначен за преподавател по тактика в дивизионната учебна команда на 1-ва пехотна софийска дивизия. Същата година е назначен за началник на новообразуваното учебно бюро при Министерството на войната, създадено с цел съсредоточаване на просветната дейност на българската войска. На тази длъжност на капитан Фичев е поверена редакцията на списание „Военен журнал“, а самият той поставя началното на списание „Войнишка сбирка“, съдържащо общообразователни и военно-възпитателни разкази и повести.[10]

През октомври 1894 г. майор Фичев е отстранен за два месеца от длъжност и от генералния щаб по политически причини, като е преведен в пехотата и назначен за командир на дружина от 17 пехотен доростолски полк. Като дружинен командир през 1896 г. издава справочна книга, която представлява наръчно помагало при практическата работа на офицерите в полеви условия. През 1897 г. е върнат в София и назначен за инспектор на класовете във Военното на Негово Княжеско Височество училище, където също така преподава военна история в училището и тактика на старшия офицерски курс. Към края на годината е назначен за член на комисията за преглеждане на строевите устави.[11]

През 1898 завършва Военната академия в Торино, Италия, а след завръщането си, на 1 януари 1899 е произведен в чин в чин подполковник и назначен на служба в Оперативното отделения на армията, а през 1900 г. е привлече в Генералния щаб. По-късно в продължение на една година подполковник Фичев командва 6 пехотен търновски полк, след което е началник на Оперативното отделение в щаба на войската, където служи цели 3 години. На 1 януари 1903 г. е произведен в чин полковник и като такъв е началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е една година. На 9 януари 1905 г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията, на която служба е до началото на 1907 г., когато е назначен за командир на 2-ра тракийска пехотна дивизия с щаб в Пловдив, на която служба е до 1910 година.[12] След като през януари 1908 г. протестира пред княз Фердинанд, че е пропуснат в повишението в чин, на 15 октомври 1908 г. все пак е произведен в чин генерал-майор.

На 23 март 1910 е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия, като съгласно Указ №1 от 22 септември 1912 година е назначен за началник-щаб на Действащата армия, която длъжност заема по време на двете Балкански войни. Неговият най-крупен принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военно-оперативен план за война с Турция. Съдбоносно е решението на Фичев /внушено му от цар Фердинанд/ да концентрира българските сили на Тракийския оперативен театър, с което се отслабва защитата на българските интереси в Македония.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) ръководи военните операция на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия, когато изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913 г. подава оставката си (макар фактически и неприета) от поста началник на Щаба на действуващата армия.

Взима участие в конференцията в Букурещ и подписването Букурещкия мирен договор[13].

След Междусъюзническата война, той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе. С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следвашия ден.[14] През февруари 1915 г. в Атентата в Градското казино в София загива дъщеря му Мара Фичева-Багарова.[15] На 17 август 1915 г. по собствено желани и съгласно височайша заповед №29 генерал Фичев преминава в запаса.

През 1921 година генерал Фичев приема предложението на земеделското правителство и е назначен за пълномощен министър на България в Румъния, на която длъжност работи до 1923 година. След завръщането си в България се отдава на историографска дейност.[7]

Научно-теоретична дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1888 г. капитан Иван Фичев обнародва първия си труд, посветен на Сръбско-българската война и участва в комисията по редактиране на армейските устави. От 1893 г., вече майор, е началник на учебното бюро при Военното министерство, преподавател по тактика във Военното училище и редактор на „Военен журнал“. С многообразната си теоретична и публицистична дейност той е признат за дописен член на Българското книжовно дружество (1898) и редовен член на БАН (1909). През 1914 г. ген. Фичев открива Военната академия, негова отдавнашна мечта.

Генерал-лейтенант Иван Фичев умира на 18 ноември 1931 г. в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Младши офицер във Варненска №20 пеша дружина (30 август 1882 – 1883)
  • Изпълняващ дръжността адютант на Варненска №20 пеша дружина (1883 – август 1884)
  • Служи в Търновска №17 пеша дружина (август 1884 – 1885)
  • Търновски воински началник (1885)
  • Командир на 2-ра рота от 5-а запасна дружина на 5-и пехотен дунавски полк (1885)
  • Търновски воински началник (до 1 април 1886)
  • Командир на рота от 9-и пехотен пловдивски полк (от 1 април 1886)
  • Командир на 3-та рота от 6-и пехотен търновски полк (1886)
  • Командир на рота от 6-и пехотен търновски полк (10 август 1891 – ?)
  • Първа бригада (офицер от ГЩ)
  • Преподавател по тактика в дивизионната учебна команда на 1-ва пехотна софийска дивизия (1893)
  • Началник на учебното бюро при Министерството на войната (1893 – октомври 1894)
  • Дружинен командир в 17-и пехотен доростолски полк (октомври 1894 – началото 1897)
  • Инспектор на класовете във Военното училище (началото на 1897 – януари 1899)
  • Служи в Оперативното отделение в ЩВ (янаури 1899 – 1900)
  • Генерален щаб (от 1900)
  • Командир на 6-и пехотен търновски полк
  • Началник на Оперативното отделение в Щаба на войската (3 години, вероятно 1901 – 1903)
  • Началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия (1 година, вероятно 1904 – 1905)
  • Помощник на началник щаба (2 години, вероятно 1905 – 1907)
  • Командващ на 2-ра пехотна тракийска дивизия (нач. 1907 – март 1910)
  • Началник-щаб на войската (март 1910 – 1 януати 1914)
  • Началник на 3-та военно-инспекционна област (1 януари 1914 – 1 септември 1914)
  • Министър на войната (1 септември 1914 – 17 август 1915)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Иван Фичев и баща му и майка му пред църквата „Св. св. Константин и Елена“ в Търново
  • Орден „За храброст“ II степен
  • Орден „Св. Александър“ II степен без мечове, III степен и V степен
  • Орден „За военна заслуга“ I и III степен на обикновена лента
  • Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[16]
  • Сребърен медал „За наука и изкуство“
  • Френски орден „Почетен легион“ IV степен
  • Италиански орден „Корона“ III степен
  • Румънски орден „Звезда“ III степен
  • Персийски орден „Лъв и слънце“ II степен

Библиография (по-важни трудове)[редактиране | редактиране на кода]

  • Фичев, Иван. Военноисторически очерк за Българо-сръбската война през 1885 г.. София, 1888.
  • Фичев, Иван. Планинска война. София, 1893.
  • Фичев, Иван. Тактика. Курс за дивизионните учебни команди. София, 1894.
  • Фичев, Иван. Военната история и метода на нейното изучаване. София, 1897.
  • Фичев, Иван. Македонският въпрос. Париж, 1905.
  • Фичев, Иван. Ляоян. Военноисторическа студия според руски и японски официални сведения. София, 1906.
  • Фичев, Иван. Висшето командуване през Балканската война 1912 г. от началото на войната до Чаталджа включително. София, 1927.
  • Фичев, Иван. Критическа студия върху труда на генерала от пех. Радко Димитриев „Трета армия в Балканската война“. София, 1906.
  • Фичев, Иван. Чаталджа. Тактическа студия. Париж, 1930.
  • Фичев, Иван. Критическо изучаване Сръбско-българската война през 1885 г. (Според съчинението на Военноисторическата комисия – 1915). Париж, 1930.
  • Фичев, Иван. Балканската война 1912 – 1913. Преживелици, бележки и документи. Париж, 1940.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атанасов, с. 14 – 15
  2. Атанасов, с. 15 – 16
  3. Атанасов, с. 18
  4. Атанасов, с. 18 – 19
  5. Атанасов, с. 19
  6. Атанасов, с. 20
  7. а б Недева, Т., стр. 2
  8. Атанасов, с. 20 – 21
  9. Атанасов, с. 21 – 22
  10. Атанасов, с. 22 – 23
  11. Атанасов, с. 23 – 24
  12. Атанасов, с. 24 – 25
  13. Симеон Радев:"Конференцията в Букурещ и Букурещския мир от 1913 г."
  14. Вълков, Г., Генерал Иван Фичев. Избрани произведения, София, 1988, Военно издателство, стр. 11 – 12
  15. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 124.
  16. Указ № 437 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Атанасов, Рашко. Генерал от пехотата Иван Фичев. София, 1942.
  • Недева, Т., „Генерал-лейтенант Иван Фичев – от Опълчението до войните„, Балканската война 1912 – 1913 – Юбилеен вестник бр. 1, октомври 2012, Велико Търново
Атанас Назлъмов началник на Щаба на армията (27 март 1910 – 14 януари 1914) Православ Тенев