Христо Чаракчиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Чаракчиев
генерал-майор
Информация
Служба 1891 – 1918
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 37-ми пехотен полк
(командир)
10 пехотна дивизия (БВ)
началник-щаб
6-та пехотна дивизия (МВ)
(началник-щаб)
2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия (I СВ)
(командир)
3-та армия (I СВ)
(началник-щаб)
Битки Люлебургаско-Бунархисарска операция
Чаталджанска операция
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Вероятно месец март 1943

Христо Петров Чаракчиев е български офицер (генерал-майор), началник-щаб 10 пехотна дивизия през Балканската, 6-та пехотна дивизия Междусъюзническата, командир на 2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия и началник-щаб на 3-та армия през Първата световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Чаракчиев е роден на 9 март 1870 г. в Севлиево. През 1891 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик. Следва в топографска школа, а през 1901 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Русия. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, а на 15 ноември 1900 г. в чин капитан.

Служи последователно в 1-ви, 9-ти (към 1900)[1], 10-ти и 18-ти пехотни полкове, а също така в щабовете на 2/51 и 1/1 бригади на 4-та пехотна преславска дивизия. На 19 февруари 1906 година е произведен в чин майор, а по-късно същата година е награден с възпоменателен кръст „За независимостта“[2]. На 22 септември 1910 в чин подполковник. В навечерието на Балканската война подполковник Чаракчиев е началник на информационно-цензурната секция при Щаба на армията.[3]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) подполковник Чаракчиев е началник-щаб на 10-та пехотна беломорска дивизия с която участва в операциите при Люлебургас и Чаталджа. На 1 ноември 1913 година е произведен в чин полковник.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Чаракчиев първоначално е командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия[4] (ноември 1915 – февруари 1916), като воюва на Македонския военен театър и взема участие в боевете при Удово, Фурка и Дойран. През февруари 1917 г. полковник Чаракчиев е назначен за началник-щаб на 3-та армия, на който пост е до август с.г. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно, през 1918 г. генерал-майор Чаракчиев става началник на Тиловото управление на съединените армии.

На 1 декември 1918 г. генерал-майор Чаракчиев преминава в запаса. След Първата световна война влиза във фашистката организация Съюз „Българска родна защита“, издига се до неин заместник-водач.

Генерал Чаракчиев почива през март 1943 година[5], а по време на комунистическия режим след 1944 г.е обявен за фашистки генерал.[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Почит[редактиране | редактиране на кода]

От 2013 година местни националисти съвместно с Български национален съюз организират възпоменателно факелно шествие в чест на генерал Христо Петров Чаракчиев на 9-ти март в родния му град Севлиево. Тече кампания по изграждането на паметник който да напомня за „Забравения герой от Дойран“, както е известен ген. Чаракчиев.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров. Тайните офицерски братства и освободителните борби в Македония и Одринско 1897 – 1912. София, Военно издателство“, 2002. с. 60.
  2. http://www.archives.government.bg/images/1221733231.pdf Дневник на наградените с Възпоменателен кръст „за независимостта“ т. I – ф3 К, оп. 2
  3. 80 години от Балканските войни 1912 – 1913. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1995. с. 22.
  4. Божан. Дойранската епопея. София, Военно издателство, 1993. с. 15.
  5. Вестник „Отечество“ бр. 967 от 4 април 1943 година
  6. Известия на института за история. БАН. с. 77.

Източници[редактиране | редактиране на кода]