Крум Лекарски
| Крум Лекарски | |
|---|---|
| български генерал | |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Крум Георгиев Лекарски е български офицер (генерал-лейтенант), политически и спортен деец, заслужил майстор на спорта (1955).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в гр.Кюстендил. Завършва Военно училище и Генералщабна академия. Служи като офицер в София, Сливен, Шумен и др. Влючва се активно в дейността на Военния съюз. През 1935 година е уволнен заради опита за преврат на радикалното крило на съюза и е интерниран в Девин. След освобождаването си се включва в опозиционна дейност, участва в 9-септемврийския преврат. След 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и става първи заместник-министър на народната отбрана. Част е от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[1]В началото на 50-те Крум Лекарски е набеден за английски шпионин и заточен като политически затворник в Белене. Освободен е след смъртта на Сталин. През 1960 г. за последен път участва в Олимпиада.[2] Умира през 1981 г. на 82 години.
Крум Лекарски е един от пионерите на конния спорт в България и изтъкнат състезател. Спечелва първо място в тристранното състезание в Аахен (Германия) и на Балканските игри през 1931 и 1933 година. Участва в олимпийските игри в Париж (1924), Амстердам (1928), Хелзинки (1952) и Рим (1960). През 1954 – 1958 година е преподавател във Висшия институт по физкултура, като в периода 1956 – 1958 година е завеждащ катедра по конен спорт.[3] Автор е на книги за конния спорт.
Носител на ордените: „Георги Димитров" (1978) и „НРБ" II ст., „Червено знаме“ (1945) Почетен гражданин на гр. Кюстендил.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (16 юни 1928)
- Майор (1 май 1935)
- Подполковник (3 октомври 1938)
- Полковник (3 октомври 1942)
- Генерал-майор (1944)
- Генерал-лейтенант (1944)
Съчинения[редактиране | редактиране на кода]
- „Какво трябва да знае всеки ездач" (1949)
- „Скачане препятствия с кон" (1951)
- „Обездка на кон" (1956)
- „Учебник по конен спорт" (1958), със съавтори Христо Ценов и Любен Найденов.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 680.
- ↑ „www.sports-reference.com“, архив на оригинала от 13 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121113044422/http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/le/krum-lekarski-1.html, посетен 13 ноември 2012
- ↑ Енциклопедия „България“, т. 3, София 1982, с. 734.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.364;
- Генерал-лейтенанти от Царство България
- Български състезатели по конен спорт
- Родени в Кюстендил
- Починали в София
- Почетни граждани на Кюстендил
- Лагеристи в Белене
- Национална спортна академия
- Български политици (1945 – 1989)
- Двадесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Участници в Деветосептемврийския преврат
- Заслужили майстори на спорта
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Носители на орден „Народна република България“ II степен
- Носители на орден „Свети Александър“