Крум Лекарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Крум Лекарски
български военен и спортен деец
Роден: 5 май 1898 г.
Починал: 2 март 1981 г. (82 г.)

Крум Георгиев Лекарски е български офицер (генерал-лейтенант), политически и спортен деец, заслужил майстор на спорта (1955).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в гр.Кюстендил. Завършва Военно училище и Генералщабна академия. Служи като офицер в София, Сливен, Шумен и др. Влючва се активно в дейността на Военния съюз. През 1935 година е уволнен заради опита за преврат на радикалното крило на съюза и е интерниран в Девин. След освобождаването си се включва в опозиционна дейност, участва в 9-септемврийския преврат. След 1944 г. е произве­ден в чин генерал-майор и става първи заместник-министър на народната отбрана. Част е от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[1]В началото на 50-те Крум Лекарски е набеден за английски шпионин и заточен като политически затворник в Белене. Освободен е след смъртта на Сталин. През 1960 г. за последен път участва в Олимпиада.[2] Умира през 1981 г. на 82 години.

Крум Лекарски е един от пионерите на конния спорт в България и изтъкнат състезател. Спечелва първо място в тристранното състезание в Аахен (Германия) и на Балканските игри през 1931 и 1933 година. Участва в олимпийските игри в Париж (1924), Амстердам (1928), Хелзинки (1952) и Рим (1960). През 1954 – 1958 година е преподавател във Висшия институт по физкултура, като в периода 1956 – 1958 година е завеждащ катедра по конен спорт.[3] Автор е на книги за конния спорт.

Носител на ордените: „Георги Димитров" (1978) и „НРБ" II ст. Почетен гражданин на гр. Кюстендил.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какво трябва да знае всеки ездач" (1949)
  • „Скачане препятствия с кон" (1951)
  • „Обездка на кон" (1956)
  • „Учебник по конен спорт" (1958), със съавтори Христо Ценов и Любен Найденов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 680.
  2. http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/le/krum-lekarski-1.html
  3. Енциклопедия „България“, т. 3, София 1982, с. 734.

Литература[редактиране | редактиране на кода]