Крум Лекарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Крум Лекарски
български генерал
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
5 май 1898 година
Дата и място на смърт
2 март 1981 година (82 г.)

Крум Георгиев Лекарски е български офицер (генерал-лейтенант), политически и спортен деец, заслужил майстор на спорта (1955).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Крум Лекарски е роден на 5 май 1898 г. в Кюстендил. Завършва Военното на Негово Величество училище и през 1919 г. е произведен в чин подпоручик. На 30 януари 1923 е произведен в чин поручик и през същата година е назначен на служба в Лейбгвардейския конен полк. По-късно служи в 10 конен полк и 9 жандармерийска конна група. На 16 юни 1928 е произведен в чин капитан, от 1919 г. е на служба във 2-ри конен полк, след което от 1930 г. е на служба в 1-ви инженерен полк и от 1933 г. е на служба в 3-та пехотна балканска дивизия. През 1932 г. завършва Военна академия, а от 1935 г. е към Генералния щаб.

На 1 май 1935 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен на служба във 2-ра пехотна тракийска дивизия. Включва се активно в дейността на Военния съюз. През 1935 година е уволнен заради опита за преврат на радикалното крило на съюза и е интерниран в Девин. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник. На 3 октомври 1942 е произведен в чин полковник.[1]

През 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и генерал-лейтенант.[2] През същата година е назначен на служба в Министерството на войната.[3] Част е от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[4]

През 1947 г. е назначен първоначално за заместник-министър на войната, след което за 1-ви заместник-министър на войната.[5] Уволнен от от служба през 1948 и 1948 г.[6]

В началото на 50-те Крум Лекарски е набеден за английски шпионин и заточен като политически затворник в Белене. Освободен е след смъртта на Сталин.

През 1960 г. за последен път участва в Олимпиада.[7] Умира през 1981 г. на 82 години.

Крум Лекарски е един от пионерите на конния спорт в България и изтъкнат състезател. Спечелва първо място в тристранното състезание в Аахен (Германия) и на Балканските игри през 1931 и 1933 година. Участва в олимпийските игри в Париж (1924), Амстердам (1928), Хелзинки (1952) и Рим (1960). През 1954 – 1958 година е преподавател във Висшия институт по физкултура, като в периода 1956 – 1958 година е завеждащ катедра по конен спорт.[8] Автор е на книги за конния спорт.

Носител на ордените: „Георги Димитров" (1978) и „НРБ" II ст., „Червено знаме“ (1945) Почетен гражданин на гр. Кюстендил.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какво трябва да знае всеки ездач" (1949)
  • „Скачане препятствия с кон" (1951)
  • „Обездка на кон" (1956)
  • „Учебник по конен спорт" (1958), със съавтори Христо Ценов и Любен Найденов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Царска заповед № 119 от 3 октомври 1942
  2. Царска заповед № 116 от 1944 г и заповед № 171 от 1944 г.
  3. Министерска заповед № 123 от 1944 г.
  4. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 680.
  5. Президиумски заповеди № 3 от 1947 г. и № 45 от 1947 г.
  6. Президиумски заповеди № 34 от 1948 г. и № 9 от 1949 г.
  7. www.sports-reference.com, архив на оригинала от 13 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121113044422/http://www.sports-reference.com/olympics/athletes/le/krum-lekarski-1.html, посетен на 2017-05-15 
  8. Енциклопедия „България“, т. 3, София 1982, с. 734.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 179.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.364;