Крум Лекарски

Крум Лекарски
български генерал
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	5 май 1898 година Кюстендил, Княжество България
Дата и място на смърт	2 март 1981 година София, Народна република България

Крум Георгиев Лекарски е български офицер (генерал-лейтенант), политически и спортен деец, заслужил майстор на спорта (1955).

Биография

Крум Лекарски е роден на 5 май 1898 г. в Кюстендил. Завършва Военното на Негово Величество училище и през 1919 г. е произведен в чин подпоручик. На 30 януари 1923 е произведен в чин поручик и през същата година е назначен на служба в Лейбгвардейския конен полк. По-късно служи в 10^-и конен полк и 9^-а жандармерийска конна група. На 16 юни 1928 е произведен в чин капитан, от 1919 г. е на служба във 2^-ри конен полк, след което от 1930 г. е на служба в 1^-ви инженерен полк и от 1933 г. е на служба в 3^-та пехотна балканска дивизия. През 1932 г. завършва Военна академия, а от 1935 г. е към Генералния щаб.

На 1 май 1935 г. е произведен в чин майор и същата година е назначен на служба във 2^-ра пехотна тракийска дивизия. Включва се активно в дейността на Военния съюз. През 1935 година е уволнен заради опита за преврат на радикалното крило на съюза и е интерниран в Девин. На 3 октомври 1938 г. е произведен в чин подполковник. На 3 октомври 1942 е произведен в чин полковник.

През 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и генерал-лейтенант. През същата година е назначен на служба в Министерството на войната. Част е от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.

През 1947 г. е назначен първоначално за заместник-министър на войната, след което за 1-ви заместник-министър на войната. Уволнен от от служба през 1948 и 1948 г.

В началото на 50-те Крум Лекарски е набеден за английски шпионин и заточен като политически затворник в Белене. Освободен е след смъртта на Сталин.

През 1960 г. за последен път участва в Олимпиада. Умира през 1981 г. на 82 години.

Крум Лекарски е един от пионерите на конния спорт в България и изтъкнат състезател. Спечелва първо място в тристранното състезание в Аахен (Германия) и на Балканските игри през 1931 и 1933 година. Участва в олимпийските игри в Париж (1924), Амстердам (1928), Хелзинки (1952) и Рим (1960). През 1954 – 1958 година е преподавател във Висшия институт по физкултура, като в периода 1956 – 1958 година е завеждащ катедра по конен спорт. Автор е на книги за конния спорт.

Носител на ордените: „Георги Димитров" (1978) и „НРБ" II ст., „Червено знаме“ (1945) Почетен гражданин на гр. Кюстендил.

Военни звания

• Подпоручик (1919)
• Поручик (30 януари 1923)
• Капитан (16 юни 1928)
• Майор (1 май 1935)
• Подполковник (3 октомври 1938)
• Полковник (3 октомври 1942)
• Генерал-майор (1944)
• Генерал-лейтенант (1944)

Съчинения

• „Какво трябва да знае всеки ездач" (1949)
• „Скачане препятствия с кон" (1951)
• „Обездка на кон" (1956)
• „Учебник по конен спорт" (1958), със съавтори Христо Ценов и Любен Найденов.

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 179.
• Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.364;

• Портал „Военна история на България“