Теодоси Даскалов

Теодоси Даскалов
	Теодоси Даскалов
български генерал
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	2 септември 1888 г. (стар стил) Горско Сливово, Княжество България
Дата и място на смърт	1 февруари 1945 г. (56 г.) София, Царство България

Теодоси Петров Даскалов е български офицер (генерал от пехотата), министър на войната в периода от 24 януари 1938 до 11 април 1942 година. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 година след издадена смъртна присъда от т. нар. Народен съд.

Биография

Теодоси Даскалов е роден на 2 септември 1888 г. в село Горско Сливово, Севлиевско. Внук е на просветния деец Бачо Киро – син на дъщеря му Димитра Бачо-Кирова. През 1907 година завършва Военното училище в София. Офицер от артилерията, той участва в Балканските войни и в Първата световна война като командир на батарея, а след това на отделение в Пети артилерийски полк.^[1]

През декември 1920 година Теодоси Даскалов е освободен от армията, но през ноември 1924 година е върнат на служба. През следващите години заема за кратко различни постове – главен редактор на военните издания, началник на отделение в генералния щаб, началник-щаб на Пети пехотен дунавски полк, командир на Пети артилерийски полк, преподавател и инспектор на класовете във Военното училище. През 1932 – 1934 година е военен аташе в Италия, а след връщането си в България става началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на Пети пехотен дунавски полк (1935 – 1936) и началник на гарнизона в Плевен (1936 – 1938).^[1]

На 24 януари 1938 година Даскалов е избран за министър на войната във второто правителство на Георги Кьосеиванов и остава на този пост в следващите му кабинети, както и в първото правителство на Богдан Филов. Той е противник на влизането на България в Тристранния пакт, но на 1 март 1941 година с подписвнето на договора за това присъединяване генерал Даскалов издава заповед номер 82, според която Германия има право да внася в България оръжие без мито.^[2] В крайна сметка на 11 април 1942 година Даскалов е отстранен от Министерския съвет и е уволнен от армията с чин генерал от пехотата.^[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Теодоси Даскалов е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София, заедно с други видни държавни и обществени дейци.^[1]

Военни звания

Подпоручик (15 август 1907)
Поручик (4 септември 1910)
Капитан (1 ноември 1913)
Майор (1918)
Подполковник (3 октомври 1928)
Полковник (30 януари 1930)
Генерал-майор (6 май 1936)
Генерал-лейтенант (3 май 1939)
Генерал от пехотата (11 април 1942)

Награди

Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
Орден „Св. Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове
Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен

Съчинения

Артилерията в боя, София, 1937, Военна библиотека, кн. 95, 226 с.
Подготовката на държавата за война, София 1943, 108 с.

Литература

„Сборник Бяла черква“", автор Николай Теодосиев, 2017, с. 791 – 800

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 145 – 146.
↑ Никола Радев, Истина без давност, 1983

Външни препратки

Форуми „Бойна слава“ – Даскалов, Теодоси Петров^{[неработеща препратка]}

Портал „Военна история на България“

[ташев-1] а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 145 – 146.

[2] Никола Радев, Истина без давност, 1983

[1]

[2]