Теодоси Даскалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодоси Даскалов
български генерал

Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 февруари 1945 г. (56 г.)

Теодоси Петров Даскалов е български офицер (генерал от пехотата), министър на войната в периода от 24 януари 1938 до 11 април 1942 година. Екзекутиран от комунистическия режим на 1 февруари 1945 година след издадена смъртна присъда от т. нар. Народен съд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теодоси Даскалов е роден на 2 септември 1888 г. в село Горско Сливово, Севлиевско. Внук е на просветния деец Бачо Киро – син на дъщеря му Димитра Бачо-Кирова. През 1907 година завършва Военното училище в София. Офицер от артилерията, той участва в Балканските войни и в Първата световна война като командир на батарея, а след това на отделение в Пети артилерийски полк.[1]

През декември 1920 година Теодоси Даскалов е освободен от армията, но през ноември 1924 година е върнат на служба. През следващите години заема за кратко различни постове – главен редактор на военните издания, началник на отделение в генералния щаб, началник-щаб на Пети пехотен дунавски полк, командир на Пети артилерийски полк, преподавател и инспектор на класовете във Военното училище. През 1932 – 1934 година е военен аташе в Италия, а след връщането си в България става началник-щаб на Трета военноинспекционна област (1934 – 1935), командир на Пети пехотен дунавски полк (1935 – 1936) и началник на гарнизона в Плевен (1936 – 1938).[1]

На 24 януари 1938 година Даскалов е избран за министър на войната във второто правителство на Георги Кьосеиванов и остава на този пост в следващите му кабинети, както и в първото правителство на Богдан Филов. Той е противник на влизането на България в Тристранния пакт, но на 1 март 1941 година с подписвнето на договора за това присъединяване генерал Даскалов издава заповед номер 82, според която Германия има право да внася в България оръжие без мито.[2] В крайна сметка на 11 април 1942 година Даскалов е отстранен от Министерския съвет и е уволнен от армията с чин генерал от пехотата.[1]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Теодоси Даскалов е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и е разстрелян на 1 февруари 1945 година в София, заедно с други видни държавни и обществени дейци.[1]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сборник Бяла черква“", автор Николай Теодосиев, 2017, с. 791 – 800

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 145 – 146.
  2. Никола Радев, Истина без давност, 1983

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]