Никола Бакърджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Бакърджиев
Генерал от пехотата
BASA-373K-1-710-1-Nikola Bakardzhiev, 1931-1932.jpeg
български военен деец
Информация
Служба 1901 – 1934
Служил на Национално знаме на България България
Командвания 3-ти пехотен бдински полк
7-ми пехотен преславски полк
9-ти пехотен пловдивски полк
Щаб на войската
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
21 март 1954 г. (72 г.)

Никола Петков Бакърджиев е български офицер (генерал от пехотата), началник-щаб на армията (26 май 1926 – 11 януари 1929) и (31 януари 1931 – 16 май 1934), министър на войната (11 януари 1929 – 31 януари 1931).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Бакърджиев е роден на 8 октомври (26 септември стар стил) 1881 г. в Търново.[1] Завършва гимназия в родния си град, след което завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище[1] като първенец на 22-ри випуск през 1901 година, а на 1 януари 1901 г. е произведен в чин подпоручик и същата година е зачислен в 5 артилерийски полк в Шумен.

От 1903 до 1907 година учи в Торинската генералщабна академия, Италия,[1] и завършва с отличие, като през 1904 г. е повишен в чин поручик. През 1907 г. е прекомандирован към Щаба на армията. Последователно е назначен за старши адютант на 1-ва бригада на 7-ма пехотна рилска дивизия (1908), на 15 октомври 1908 г. е повишен в чин капитан, след което е помощник-началник на секция „Военни съобщения“ в Щаба на армията (1908), като през 1909 г. е на стаж във 2-ри конен полк. По-късно е командир на батарея в 5-и артилерийски полк, след това преподавател във Военното училище (1909 – 1910), помощник-началник на секция „Военни съобщения“ в Щаба на армията (1911) и началник на строева секция при организационно-строевото отделение (1912).

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е помощник-началник на оперативната секция при Щаба на действащата армия[1] (до март 1914 г.). През 1913 година е включен в делегацията за определяне на сръбско-българската граница. На 5 август 1914 е произведен в чин майор.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) e началник на Оперативната секция в Щаба на действащата армия. На 24 март 1916 г. е назначен за командир на дружина в 1-ви пехотен софийски полк, с който участва във войната с Румъния и овладяването на Тутраканската крепост.[1] На 25 ноември 1916 отново е върнат на старата си длъжност в Щаба на армията. На 16 март 1917 година е повишен в чин подполковник, а от декември 1917 г. е изпълняващ длъжността началник на Оперативното отделение при Щаба на действащата армия. През април 1918 година е командирован в Германия на Западния фронт.

На 1 ноември 1919 година е повишен в чин полковник, а на 25 ноември[2] същата година е назначен за преподавател във Военната академия и временен началник на Военноисторическата секция при Щаба на армията. От пролетта на 1920 година е командир на 3-ти пехотен бдински полк, след което от 1 април 1921 г. е командир на 7-ми пехотен рилски полк, а по-късно – командир на 9 пехотен пловдивски полк.[1] От 11 август 1922 година е председател на Военноисторическата комисия към Щаба на армията.[1] От 4 юли 1923 до 26 май 1926 г. е началник на Втора военна област в Пловдив.

На 6 май 1926 г. е произведен в чин генерал-майор. От 26 май 1926 до 11 януари 1929 г. заема длъжността началник на Щаба на войската.[1] От 11 януари 1929 до 31 януари 1931 г. е министър на войната във второто и третото правителство на Андрей Ляпчев, но след обществения скандал с Шпионската афера подава оставка и от 31 януари 1931 г. отново заема длъжността началник на Щаба на войската.[1][3] На 6 май 1934 г., в навечерието на Деветнадесетомайския преврат, подава оставка в знак на протест срещу назначаването на председателя на Военния съюз Атанас Ватев за военен министър.[1]

На 15 май 1930 е произведен в чин генерал-лейтенант, а на 16 май 1934 в чин генерал от пехотата и уволнен от армията. Сътрудничи на Военноисторическата комисия при Генералния щаб. През 1943 г. е поканен за министър на войната, но отказва.

Генерал от пехотата Никола Бакърджиев умира на 21 март 1954 г. в София.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас, IV-та степен 1-ви и 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ V-та степен с мечове, II-ра степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ V-та степен на военна лента и същия орден I-ва степен на обикновена лента
  • Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
  • Турски орден „Железен полумесец“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 43.
  2. Според други източници на 13 август
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 199 – 205.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Стоянов началник на Щаба на армията (1 юни 1926 – 11 януари 1929) Сотир Маринков
Сотир Маринков началник на Щаба на армията (31 януари 1931 – 6 май 1934) Михаил Йовов