Втора армейска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Втора армейска област е военна област на България формирана през 1906 г. със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части разположение на територията на областта.

История[редактиране | редактиране на кода]

Втора армейска област е формирана под името Втора военноинспекционна област съгласно указ № 148 от 27 декември 1906 г., като на нея са подчинени 2-ра, 3-та и 8 дивизионна област, съответно 2-ра пехотна тракийскадивизия, 3 пехотна балканска дивизия, 8 пехотна тунджанска дивизия и всички други части на територията на областта. Създадена е със задача да се грижи за обучението, възпитанието и снабдяването на войсковите части, намиращи се на територията на областта, на основание приетия през 1903 – 1904 г. Закон за Въоръжените сили и изграждането на армията.[1][2] На областта се подчиняват началниците на дивизионните области, началниците на дивизиите и всички части от разните видове войски, които квартируват на територията на областта. През войните областта формира 2-ра армия. Щабът на областта е в Стара Загора. От януари 1909 г. щабът е преместен в Пловдив.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините областта носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втора военноинспекционна област (1906 – 1918)
  • Втора военна инспекция (1918 – 1938)
  • Втора армейска област (1938 – 1939)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Генерал-лейтенант Никола Иванов 31 декември 1906 – 17 септември 1912
2. Генерал-лейтенант Георги Тодоров 1913 – 1914
3. Полковник Стефан Богданов 1914 – 1915
4. Генерал-майор Христо Бурмов 1 ноември 1918 – 1919
5. Генерал-майор Владимир Вазов 1919 – август 1919?
Генерал-майор Никола Бакърджиев 4 юли 1923 – 26 май 1926
Генерал-майор Марин Куцаров 1928 – 1930
Генерал-майор Иван Бангеев 1930 – 1932
Генерал-майор Анастас Ватев 1932 – 1934
Генерал-майор Тодор Радев 1934 – 1935
Генерал-майор Иван Тодоров 1935
Генерал-майор Георги Марков 1936 – 1941

Други началници: Стефан Тошев (след демобилизацията от 1913)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоров, Т., Ефтимов, Т., с. 72
  2. ДВИА, ф. 310
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България