Иван Тодоров (генерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Тодоров.

Иван Тодоров
български офицер от пехотата
Роден
Починал
неизв.

Иван Тодоров Тодоров е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия и началник на секция в Щаба на действащата армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Тодоров е роден на 27 юли 1886 г. в Търново, Княжество България. През 1906 г. завършва в 26 випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1909 г. е произведен в чин поручик.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като след края им на 5 август 1913 г. е произведен в чин капитан.

През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Иван Тодоров първоначално служи като началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба съгласно заповед № 355 от 1921 г. е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.[1] На 30 май 1917 г. е произведен в чин майор. През третия период на войната е началник на секция в Щаба на действащата армия, за която служба съгласно заповед № 464 от 1921 г. е награден с Народен орден „За военна заслуга“ IV степен с военно отличие.[2]

В периода от 4 септември 1924 до 3 юни 1925 г. подполковник Тодоров командва Тринадесети пехотен рилски полк. На 6 май 1926 г. е произведен в чин полковник, а през 1929 г. със заповед № 173 по Министерството на войната (МВ) е назначен началник на пехотния отдел в Школата за ротни, батарейни и ескадронни командири (ШРБЕК). През 1930 г. със заповед № 65 по МВ е назначен за началник на Военната академия, през 1934 г. съгласно заповед № 105 по МВ е назначен за командващ на 3-та пехотна балканска дивизия, а по-късно същата година със заповед № 106 е назначен за командващ на 5 пехотна дунавска дивизия. В началото на 1935 г. е произведен в чин генерал-майор и на 10 февруари приема дивизията си.[3]

През 1935 г. със заповед № 70 по МВ е назначен за началник на 2-ра военноинспекционна област, а по-късно същата година със заповед № 357 по МВ е назначен за офицер за поръчки в кабинета на министъра на войната, а с царска заповед №51 през 1936 г. е уволнен от служба.

В ранната си военна кариера служи в Дисциплинарната рота и във Военното училище.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Генерал-майор Иван Тодоров е женен и има 1 дете.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 150 – 151
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 31 – 32
  3. Общински вестник „Велико Търново”, бр. 25, 13 февруари 1935

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България