Щаб на отбраната

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Щабът на отбраната (по-рано Генерален щаб, преди това Щаб на армията и Щаб на войската) е висшият орган на военното управление на Българската армия.

Началникът на отбраната (по-рано началник на Генералния щаб и началник на Щаба на армията) е най-висшата военна длъжност в Българската армия. Според действащия понастоящем Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (2009) тази длъжност се заема от военнослужещ с висше офицерско (генералско) звание.

История[редактиране | редактиране на кода]

Във формираното през юли 1879 г. Военно министерство се създава Строево отделение, което изпълнява функции на щаб на войската. През 1886 г. с Указ 41 от предвидените длъжности офицери за особени поръчки при Военното министерство е създадена длъжност началник на Генералния щаб.

При възкачването на престола на княз Фердинанд I Генералният щаб е самостоятелно спомагателно учреждение, в което е съсредоточено делопроизводството по образованието, дислокацията, мобилизацията и подготовката на армията за война. По онова време Генералният щаб се дели на главен и войскови[1].

Военното министерство е реорганизирано през 1895 година, като от оперативния и строевия отдел се образува Щаб на армията[2].

При реорганизацията на министерството през 1890 г. се премахва длъжността другар на военния министър и се създава генерален щаб с 4 отделения – Строево, Инспекторско, Мобилизационно и Историческо. През 1898 г. към Щаба на армията се формират пехотна, кавалерийска, артилерийска и военно-инженерна инспекция.

Към 2 август 1907 година Щабът на армията се състои от оперативно, мобилизационно, военно-инженерно отделение и картографически институт. Задачата на Щаба на армията е в мирно време да се грижи за правилното устройство на въоръжените сили, тяхното обучение и подготовка, както и да изпълнява всичко, отнасящо се до отбраната на страната и военните операции[3].

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) щабът на действащата армия се състои от:

  • Оперативно отделение, съставено от пет секции: оперативна, разузнавателна, цензурна, адютантска и комендантска;
  • Управление на инспектора на артилерията с инспекторство по въоръжението, техническо отделение и строево-домакинско отделение;
  • Управление на инспектора на инженерните войски с техническо фортификационно отделение, строево-домакинско и строево отделение, архив;
  • Санитарна инспекция;
  • Военносъдебна част.

По време на войната Щаба на действащата армия осъществява стратегическото ръководство на балканския театър на военните действия, но решаваща е ролята на германското командване.[4]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

Щабът на отбраната носи следните имена:

  • Строево отделение (1879 – 1890)
  • Генерален щаб на Българската земска войска (1890 – 1895)
  • Щаб на Българската войска (1896 – 1899)
  • Генерален щаб (1900 – 1903)
  • Щаб на войската (1904 – 1947)
  • Генерален щаб (1947 – 12 май 2009)
  • Щаб на отбраната (от 12 май 2009 г.)[5]

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан Рачо Петров 9 септември 1885 – 29 април 1887
2. Майор Стефан Паприков 18 август 1887 – 23 октомври 1887
3. Майор Рачо Петров 23 октомври 1887 – 15 април 1894
4. Подполковник Никола Иванов 10 май 1894 – 29 ноември 1896
5. Полковник Стефан Паприков 30 ноември 1896 – 18 януари 1899
6. Полковник Върбан Винаров 24 юни 1899 – 18 февруари 1900
7. Полковник Стефан Ильев 18 февруари 1900 – 1 януари 1904
8. Генерал-майор Радко Димитриев 1 януари 1904 – 28 март 1907
9. Генерал-майор Вичо Диков 28 март 1907 – 2 ноември 1907
10. Генерал-майор Атанас Назлъмов 2 ноември 1907 – 27 март 1910
11. Генерал-майор Иван Фичев 27 март 1910 – 14 януари 1914
12. Генерал-майор Православ Тенев 6 март 1914 – 15 април 1915
13. Генерал-майор Климент Бояджиев 15 април 1915 – 7 септември 1915
14. Генерал-майор Константин Жостов 7 септември 1915 – 30 август 1916
15. Полковник Иван Луков 1 септември 1916 – 30 декември 1917
16. Генерал-майор Христо Бурмов 17 юли 1918 – 10 октомври 1918
17. Генерал-майор Иван Луков 10 октомври 1918 – 27 октомври 1919
18. Генерал-майор Стефан Нерезов 2 ноември 1919 – 3 септември 1920
19. Полковник Петър Мидилев 3 септември 1920 – 3 декември 1920
20. Полковник Никола Топалджиков 3 декември 1920 – 20 април 1923
21. Полковник Стефан Нойков 18 май 1923 – 9 юни 1923
22. Полковник Александър Давидов 9 юни 1923 – 3 юли 1923
23. Полковник Владимир Стоянов 4 юли 1923 – 1 юни 1926
24. Генерал-майор Никола Бакърджиев 1 юни 1926 – 11 януари 1929
25. Генерал-майор Сотир Маринков ноември 1929 – 31 януари 1931
26. Генерал-лейтенант Никола Бакърджиев 31 януари 1931 – 6 май 1934
27. Генерал-майор Михаил Йовов 18 май 1934 – 19 май 1934
28. Генерал-майор Тодор Георгиев 21 май 1934 – 26 декември 1936
29. Генерал-майор Йордан Пеев 29 януари 1937 – 10 октомври 1938
30. Генерал-майор Никола Хаджипетков 10 декември 1938 – 11 август 1941
31. Генерал-лейтенант Константин Лукаш 11 август 1941 – 11 май 1944
32. Генерал-майор Трифон Трифонов 11 май 1944 – 6 септември 1944
33. Генерал-майор Кирил Янчулев 6 септември 1944 – 13 септември 1944
34. Генерал-майор Райчо Славков 14 септември 1944 – 15 декември 1944
35. Генерал-майор Иван Кинов 15 декември 1944 – 10 декември 1949
36. Генерал-лейтенант Асен Греков 10 декември 1949 – 14 декември 1950
37. Генерал-полковник Иван Бъчваров 14 декември 1950 – 25 януари 1960
38. Генерал-лейтенант Иван Врачев 25 януари 1960 – 22 март 1962
39. Генерал-полковник Атанас Семерджиев 22 март 1962 – 28 декември 1989
40. Генерал-полковник Христо Добрев 28 декември 1989 – 15 август 1990
41. Генерал-лейтенант Радню Минчев 15 август 1990 – 2 август 1991
42. Армейски генерал Любен Петров 2 август 1991 – 2 септември 1994
43. Генерал-полковник Цветан Тотомиров 2 септември 1994 – 11 юни 1997
44. Генерал-полковник Михо Михов 11 юни 1997 – 11 юни 2002
45. Генерал Никола Колев 11 април 2002 – 1 юни 2006
46. Генерал Златан Стойков 1 юни 2006 – 7 юли 2009
47. Генерал Симеон Симеонов 7 юли 2009 – 30 юни 2014
48. Вицеадмирал Румен Николов 30 юни 2014 – 8 февруари 2016
49. Генерал Константин Попов 9 февруари 2016 – 19 януари 2017
50. Вицеадмирал Емил Ефтимов от 19 януари 2017 – 2 март 2017
51. Генерал-лейтенант Андрей Боцев от 2 март 2017 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 1887 – 1907..., стр. 33
  2. 1887 – 1907..., стр. 63
  3. 1887 – 1907..., стр. 94 – 95
  4. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  5. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България. // Министерство на отбраната, 2012-04-27. Посетен на 2013-06-07.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „1887 – 1907. Българската армия при възшествието на Негово Царско Височество Князь ФЕРДИНАНДЪ I-и на Българския Прѣстол и днесъ Двадесеть-годишнината отъ царуванието Му, 1907“
  • Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Вестник „Българска армия“, електронно издание, 2003 г.