Инженерна инспекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Инженерна инспекция е специално учреждение на Военното министерство създадено с цел организиране на комплектуването, въоръжението и снабдяването на въоръжените части и обучението на личния състав.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Инженерната инспекция започва на 13 септември 1878 г., когато са формирани 2 сапьорни роти (редовна и учебна) с руски кадри и се състои от 8 офицера и 80 подофицера и войника.[1] В периода до 1880 г. е известна като Сапьорна и военноинженерна част на Българската Земска войска. През 1880 г. е отделена като Управление на инженерната част към Министерство на войната. През 1887 г. се учредяват два инженерни отдела – Южен, в който влизат Пловдивски, Татарпазарджишки, Хасковски, Старозагорски, Сливенски и Бургаски окръг и Северен – Русенски, Търновски, Свищовски, Ломпалански, Варненски, Видински, Силистренски и Шуменски окръг.

Софийски, Кюстендилски и Трънски окръг, както Ихтиманска и Берковска околия във военноинженерно отношение се подчиняват непосредствено на началника на Инженерното отделение към Министерството на войната. Северният и Южният отдел се закриват през 1891 г. Създава се военноинженерна инспекция, която се подчинява на военния министър.[2] На 1 януари 1898 към щаба на войската се учредяват Пехотна, Кавалерийска, Артилерийска и Военноинженерна инспекция.[3]

След края на Първата световна война (1915 – 1918) военноинженерната инспекция отново се преименува на Инженерен отдел (1920), който по-късно е реорганизиран в Инспекция на Инженерни войски. През 1940 г. свързочната инспекция се закрива, като дейността ѝ се поема от Инженерната. Свързочният полк и Военносвързочната фабрика се приемат от инспектора на инженерните войски. Тогава инспекцията се именува – Инспекция на инженерните и свързочните войски. От 1943 г. е известна като Инспекция на Инженерни войски.[2]

През месец април 1944 г. инспекцията е евакуирана поради бомбардировките на София и дислоцирана в Самоков. През месец май 1945 г. преминава към щаба на войската и се именува Инженерен отдел към Щаба на войската (военнопощенски номер 3848). На този отдел са подчинени всички инженерни части, общовойсковата моторизирана мостова дружина, ж.п. полка, инженерната школа и свързочната фабрика. От 1950 г. явното наименование е военнопощенски номер 35550.[2]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините инспекцията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Сапьорна и военноинженерна част на Българската Земска войска (13 септември 1878 – 1880)
  • Управление на инженерната част към Министерство на войната (1880 – 1886)
  • Инженерен отдел (1887 – 1 януари 1898)
  • Военноинженерна инспекция (1 януари 1898 – 1903)
  • Управление на Инженерни войски (1904 – 1907)
  • Военноинженерна инспекция (1908 – 1920)
  • Инженерен отдел (1921 – 1925)
  • Инспекция на Инженерни войски (1925 – 1940)
  • Инспекция на Инженерни и Свързочни войски (1940 – 1943)
  • Инспекция на Инженерни войски (1943 – май 1945)
  • Инженерен отдел към Щаба на войската (май 1945 – 1947)
  • Управление „Инженерни войски“ (1947 – 1950)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

* Званията са към датата на заемане на длъжността.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попов, с. 91
  2. а б в ДВИА, ф. 26
  3. Атанасов, Димитър. 125 години от освобождението на България и възстановяването на Българската армия. Военно издателство, 2003. с. 155.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, Васил, Цветана, Иванова, Йонка, Велкова. Българската земска войска 1878 – 1879 г.. София, Държавно Военно Издателство, 1959.