Жеко Велчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жеко Велчев
български офицер
Звание Полковник
Години на служба 1879 – 1908
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Военно формирование №23 пеша дружина
2-ра сапьорна рота
Командвания главен инженер на българската войска
Битки/войни Сливнишко сражение
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал

Жеко Велчев Велчев е български офицер (полковник) от инженерните войски, взел участие в Сръбско-българската война и заемал редица ръководни длъжности в българската армия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жеко Велчев е роден на 31 януари 1858 година в Тулча. Учи в небезизвестния Роберт колеж в Цариград. През 1979 г. завършва в първия випуск на новооткритото Военно училище в София и на 10 май е произведен в чин подпоручик. През 1879 г. кат подпоручик от Русчукска №23 пеша дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, която завършва през 1883 г.[1]На 30 август 1882 година, заедно с много български младши офицери е произведен в чин поручик. Продължава образованието си във Военно-инжернерната академия в Санкт Петербург и завършвайки през 1883 година се завръща в България. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан. По това време започва и преподавателската му дейност, като води уроците по фортификация във Военното училище в София.[2]

На 9 септември, точно 3 дни след осъществяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия е назначен за главен инженер на българската войска. Още от средата на месеца, поради опасения от навлизане на османски войски, се започва укрепването на границата с Османската империя около Кюстендил и Дупница под ръководството на капитан Велчев и поручик Николай Матреев.[3] По-късно под командването на Велчев се извършва и укрепването на Търново-Сейменската позиция, където българските войски трябва да заемат отбранителни позиции до изясняване на турския отговор на Съединението.[4] За нуждите на отбраната са изкопани редути и направени блиндажи. Очертани са и местата за свързващите окопи, които при нужда на момента да се изкопаят.[5]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) капитан Велчев участва в сраженията при Сливница (5 – 7 ноември).

След войната Велчев е делегат в комисията за определяне на границата с Турция. В началото на 1887 година преминава в запаса и постъпва на служба като директор на техническия отдел на Софийското градско управление. В същото време продължава да преподава фортификация във Военното училище в София. През 1897 година се завърна в редиците на армията и заема длъжност свързана с въпросите на отбраната. На 25 февруари 1900 г. Жеко Велчев е произведен в чин майор, и по-късно същата година назначен за офицер за особени поръчки в Щаба на армията.

През 1905 година е назначен за началник на инженерното отделение към Щаба на армията, а по-късно командва ЖП дружината. Важно е да се спомене, че през този период от историята на България, ЖП управление е било военизирано. По-късно през същата година заема една от най-важните длъжности във военното инженерство – началник на техническата част във военноинженерната инспекция при Военното министерство.

По времена военната си кариера служи също и във 2-ра сапьорна рота, инженерният отдел на Министерството на войната и като офицер за поръчки в Щаба на армията.

Полковник Жеко Велчев умира на този пост на 15 февруари 1908 година.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Робърт колеж, Цариград, Османска империя
  • Военно на Негово Княжеско Височество училище (1878 – 10 май 1879)
  • Николаевска инженерна академия, Санкт Петербург, Руска империя (1879 – 1883)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 65.
  2. Недевска, с. 170
  3. Недевска, с. 81
  4. Недевска, с. 92
  5. Недевска, с. 92

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България