Пехотна инспекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пехотна инспекция е специално учреждение на Военното министерство или изпълнителен орган на министерството по отношение на пехотните части в мирно време.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пехотната инспекция е формирана с Указ №14 от 1891 под името Инспекторско управление на пехотата, като се създава и длъжност Инспектор на пехотата. Длъжността е закрита през 1894 г., отново открита с Указ №1 от 1895 г. и е с права на началник на дивизия.[1] На 1 януари 1898 с указ №1 се формира под името Пехотна инспекция[2]. Задачата не Пехотната инспекция е да организира обучението на пехотните части, да следи за новостите във военното дело и да създава материална база за обучението. През 1935 година към Пехотната инспекция за зачислени Пехотната школа в гр. Велико Търново, рота „бойни коли“ т.е. танкове, както и Учебно-технитечското отделение с учебна секция и Организационно отделение.[3]

Инспектори на пехотата[редактиране | редактиране на кода]

звание име дати бележки
1. Полковник Данаил Николаев 8 февруари 1891 – 18 юни 1893
Полковник Никифор Никифоров 1896 – 1898
Генерал-майор Данаил Николаев 5 март 1897 – 18 януари 1899
Полковник Никола Иванов 18 януари 1899 – лято 1899
Генерал-майор Стефан Паприков 1903 – 1905
Генерал-лейтенант Сава Савов 28 ноември 1918 – декември 1918
Генерал-лейтенант Стефан Нерезов от декември 1918
Генерал-майор Рашко Атанасов 1935
Генерал-лейтенант Кирил Преславски 1935
Генерал-майор Иван Халачев 1935 – 1936?
Генерал-майор Никола Марков 1938 – 28 юни 1941
Генерал-майор Петър Каров 28 юни 1941 – 13 септември 1944
Полковник Христо Новаков 14 септември 1944 – 23 ноември 1944
Генерал-майор Иван Попов 23 ноември 1944 – 15 декември 1944
Полковник Марко Марчев 15 декември 1944 – 1945

Други инспектори: полк. Георги Мечконев

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 185
  2. Ангелов, Д., Христов, Х. „Българска военна история. Подбрани извори и документи“, т. II, София 1984, с. 297
  3. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 34

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Ефтимов, Т.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1