Кавалерийска инспекция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кавалерийска инспекция е специално учреждение на Военното министерство или изпълнителен орган на министерството по отношение на кавалерийската част в мирно време.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 1890 г., с указ №3 при Военното министерство се учредява „Управление на инспектора на кавалерията“[1], а 8 години по-късно указ №1 от 1 януари 1898 година е управлението е преименвано на „Кавалерийска инспекция“.[2] с основна задача да извършва реорганизации в кавалерийските части, както и да организира обучението и възпитанието на личния състав и снабдяването на кавалерията с коне. От 1905 година към инспекцията се формира ремонтно отделение, което се грижи за отчетността и снабдяване с коне на всички конни части.[3]

Инспектори на кавалерията[редактиране | редактиране на кода]

звание име дати бележки
1. Майор Христо Петрунов 1 март 1890 – 14 февруари 1900
2. Генерал-майор Върбан Винаров март 1900 – май 1908
3. Генерал-майор Петър Марков май 1908 – 1 април 1910
4. Генерал-майор Атанас Назлъмов 1 април 1910 – 5 август 1913
5. Полковник Петър Салабашев 5 август 1913 – 30 септември 1913 изпълняващ длъжността
6. Полковник Александър Танев 30 септември 1913 – октомври 1915
Генерал-майор Иван Колев 13 май 1916 – юли 1917
Полковник Тодор Марков юли 1917 – 20 октомври 1919
Генерал-майор Иван Табаков до 1 януари 1920 Инспектор на конницата
Полковник Паун Бананов 1 декември 1919 – 1 януари 1921 изпълняващ длъжността
Полковник Александър Кисьов 1922 – 1928
Полковник Петко Златев 1928 – 1934
Полковник Константин Златанов 1934 – 1935
Полковник Никола Подгоров 1935 – 1936 Инспектор на конницата
Полковник Атанас Жилков октомври 1936 – октомври 1941 Инспектор на конницата
Генерал-майор Петър Пенев 1942 безследно изчезнал след 9 септември 1944[4]
Генерал-майор Марко Колев 1944 – 1944 Инспектор на конницата
Генерал-майор Георги Генев 1944 – 13 септември 1944
Генерал-майор Марко Атанасов 13 септември 1944 – 1 януари 1946
Полковник Тодор Пармаков 1 януари 1946 – 1 март 1946

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданов, Б., „Някои моменти от историята на българската конница“, 1887, стр. 11
  2. Ангелов, Д., Христов, Х. „Българска военна история. Подбрани извори и документи“, т. II, София 1984, с. 297
  3. Атанасов, Д., стр. 38
  4. Гаджев, И. „Том II, Лушин – нашата Голгота“, стр. 262

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Ефтимов, Т.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1