Марко Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Колев
български офицер
Роден
Починал
13 април 1982 г. (89 г.)
V НС   

Марко Атанасов Колев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на взвод от 34 пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на взвод от 9 конен полк през Първата световна война (1915 – 1918), инспектор на конницата (1944) и началник на българската военна мисия при щаба на 3-ти украински фронт (1945) през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марко Атанасов Колев е роден на 20 ноември 1892 г. в Плевен, Княжество България. Коренът на семейството е от с. Катунец, Ловешко. Бащата Атанас Колев е военен, подофицер. Семейството поради службата на бащата се премества в Ловеч. Марко Атанасов учи в Ловчанското петокласното училище, а след това в Априловска гимназия (Габрово). През 1911 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище, но при избухването на Балканската война (1912 – 1913) като портупей юнкер е изпратен на фронта, където служи като командир на взвод от 34 пехотен троянски полк. Участва в боевете при Хайна, Караюсуф, Демирхисар и обсадата на Одринската крепост. През войната бива ранен. Награден е Народен орден „За военна заслуга“. През Междусъюзническа война (1913) е взводен командир, като за проявена храброст в боевете за „Връшка чука“, „Цвятков гроб“ и „Цветна чука“ е награден с войнишки кръст „За храброст“. След края на войните, завършва Военното училище, на 22 септември 1913 г. е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 3-ти ескадрон на 9 конен полк в Русе.

През Първата световна война (1915 – 1918) подпоручик Марко Колев служи като командир на взвод от 9 конен полк, част от 5 конна бригада (1-ва пехотна софийска дивизия). На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик. За службата си като взводен командир, през 1918 г. поручик Килев е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас[1], която награда е утвърдена и със заповед №355 от 1921 година.[2]

След края на войната през 1918 г. е последователно командир на ескадрон в 2-ри конен полк в Лом, адютант на 5 конна бригада, командир на 2-ри картечен ескадрон на 11 конен полк и адютант на самия на 11 конен полк. През февруари същата година завършва учи в офицерските курсове.

На 1 април 1919 г. е произведен в чин капитан и по-късно същия месец назначен на служба в 6 конен полк, като през май е преместен в 9 конен полк. Същата година учи в Кавалерийската школа, а през 1920 г. служи в 10-и конен полк.

В периода 8 август 1922 – 20 октомври 1923 г. капитан Колев е помощник на инструктора по кавалерийската част във Военното училище, след което от 1 декември 1923 до 4 януари 1929 е командир на ескадрон, адютант и после домакин на Лейбгвардейския конен полк, като междувременно на 1 май 1928 г. е произведен в чин майор. След това до 5 октомври 1933 г. е домакин, командир на специалния ескадрон и после помощник-командир на 2-ри конен полк, като на 2 септември 1932 г. е произведен в чин подполковник.

На 30 октомври 1933 г. подполковник Марко Колев е назначен за помощник-командир на 3-ти конен полк, на която служба е до 20 юни 1934 г., а от 28 юни 1934 г. до 17 април 1935 г. е помощник-командир на 2-ри конен полк, когато е назначен за командир на полка. По време на военни маневри през есента на 1934 г. показва блестящи военни умения. На 15 ноември 1935 г. е уволнен от служба, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[3]. На 3 октомври 1936 г. е произведен в чин полковник.

Завръща се в Ловеч и превръща вилното си стопанство в образцова овощна и зеленчукова градина. Участва при създаването и дейността на Ловчанския комитет на ОФ.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 3 октомври 1941 е произведен в чин генерал-майор, от 1 ноември 1944 е командир на 2-ра конна дивизия[4], като през 1944 г. за кратко е инспектор на конницата. През 1945 г. е назначен за началник на българската военна мисия при щаба на 3-ти украински фронт. В периода 1 януари 1946 – 7 октомври 1949 г. генерал-майор Колев е командир на 3-та армия, като на 29 април 1947 е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1949 г. е уволнен от служба.

Занимава се с обществена дейност. Многократно е избиран за народен представител, окръжен и общински съветник. По негово настояване се строи Градския стадион в Ловеч и е председател на Строителния комитет. Дарява на Държавен архив, Ловеч, богат документален и снимков материал за периода на войните 1912 – 1918 г.

Генерал-лейтенант Марко Колев умира на 13 април 1982 г. в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 310
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 264 – 265
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
  4. ТАДА Ловеч, фонд Марко Атанасов Колев 1892 – 1982 г.
  5. Според някои източници е произведен в чин генерал-майор след 9 септември, когато е върнат на служба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България