Марко Колев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марко Атанасов
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Друга дейност V НС   

Марко Атанасов Колев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на взвод от 34 пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на взвод от 9 конен полк през Първата световна война (1915 – 1918), инспектор на конницата (1944) и началник на българската военна мисия при щаба на 3-ти украински фронт (1945) през Втората световна война (1941 – 1945).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Марко Атанасов Колев е роден на 20 ноември 1892 г. в Плевен, Княжество България. Коренът на семейството е от с. Катунец, Ловешко. Бащата Атанас Колев е военен, подофицер. Семейството поради службата на бащата се премества в Ловеч. Марко Атанасов учи в Ловчанското петокласното училище, а след това в Априловска гимназия (Габрово). През 1911 г. постъпва във Военното на Негово Величество училище, но при избухването на Балканската война (1912 – 1913) като портупей юнкер е изпратен на фронта, където служи като командир на взвод от 34 пехотен троянски полк. Участва в боевете при Хайна, Караюсуф, Демирхисар и обсадата на Одринската крепост. През войната бива ранен. Награден е Народен орден „За военна заслуга“. През Междусъюзническа война (1913) е взводен командир, като за проявена храброст в боевете за „Връшка чука“, „Цвятков гроб“ и „Цветна чука“ е награден с войнишки кръст „За храброст“. След края на войните, завършва Военното училище, на 22 септември 1913 г. е произведен в чин подпоручик и назначен за командир на взвод в 3-ти ескадрон на 9 конен полк в Русе.

През Първата световна война (1915 – 1918) подпоручик Марко Колев служи като командир на взвод от 9 конен полк, част от 5 конна бригада (1-ва пехотна софийска дивизия). На 5 октомври 1916 г. е произведен в чин поручик. За службата си като взводен командир, през 1918 г. поручик Килев е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас[1], която награда е утвърдена и със заповед №355 от 1921 година.[2]

След края на войната през 1918 г. е последователно командир на ескадрон в 2-ри конен полк в Лом, адютант на 5 конна бригада, командир на 2-ри картечен ескадрон на 11 конен полк и адютант на самия на 11 конен полк. През февруари същата година завършва учи в офицерските курсове.

На 1 април 1919 г. е произведен в чин капитан и по-късно същия месец назначен на служба в 6 конен полк, като през май е преместен в 9 конен полк. Същата година учи в Кавалерийската школа, а през 1920 г. служи в 10-и конен полк.

В периода 8 август 1922 – 20 октомври 1923 г. капитан Колев е помощник на инструктора по кавалерийската част във Военното училище, след което от 1 декември 1923 до 4 януари 1929 е командир на ескадрон, адютант и после домакин на Лейбгвардейския конен полк, като междувременно на 1 май 1928 г. е произведен в чин майор. След това до 5 октомври 1933 г. е домакин, командир на специалния ескадрон и после помощник-командир на 2-ри конен полк, като на 2 септември 1932 г. е произведен в чин подполковник.

На 30 октомври 1933 г. подполковник Марко Колев е назначен за помощник-командир на 3-ти конен полк, на която служба е до 20 юни 1934 г., а от 28 юни 1934 г. до 17 април 1935 г. е помощник-командир на 2-ри конен полк, когато е назначен за командир на полка. По време на военни маневри през есента на 1934 г. показва блестящи военни умения. На 15 ноември 1935 г. е уволнен от служба, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.[3]. На 3 октомври 1936 г. е произведен в чин полковник.

Завръща се в Ловеч и превръща вилното си стопанство в образцова овощна и зеленчукова градина. Участва при създаването и дейността на Ловчанския комитет на ОФ.

По време на Втората световна война (1941 – 1945) на 3 октомври 1941 е произведен в чин генерал-майор, от 1 ноември 1944 е командир на 2-ра конна дивизия[4], като през 1944 г. за кратко е инспектор на конницата. През 1945 г. е назначен за началник на българската военна мисия при щаба на 3-ти украински фронт. В периода 1 януари 1946 – 7 октомври 1949 г. генерал-майор Колев е командир на 3-та армия, като на 29 април 1947 е произведен в чин генерал-лейтенант. През 1949 г. е уволнен от служба.

Занимава се с обществена дейност. Многократно е избиран за народен представител, окръжен и общински съветник. По негово настояване се строи Градския стадион в Ловеч и е председател на Строителния комитет. Дарява на Държавен архив, Ловеч, богат документален и снимков материал за периода на войните 1912 – 1918 г.

Генерал-лейтенант Марко Колев умира на 13 април 1982 г. в София.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 310
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 264 – 265
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 402.
  4. ТАДА Ловеч, фонд Марко Атанасов Колев 1892 – 1982 г.
  5. Според някои източници е произведен в чин генерал-майор след 9 септември, когато е върнат на служба.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България