Втора конна дивизия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Втора конна дивизия
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 5 май 1916 – 1945
Държава България
Тип Дивизия

Втора конна дивизия е българска кавалерийска военна част, действала по време на Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

История[редактиране | редактиране на кода]

Втора конна дивизия е формирана на 5 май 1916 година и в съставът и влизат 2-ра и 3-та конна бригада. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) и е разформирана на 30 юли 1919 година.[1]

През месец март 1936 година дивизията отново е формирана и преименувана на Втора конна бърза дивизия. През 1941 и 1943 – 1944 е мобилизирана и влиза в състава на Прикриващия фронт. Участва в първата фаза на войната срещу Германия.[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Втора конна дивизия (1916 – 1919)
  • Втора конна бърза дивизия (1936 – 1944)

Началници[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Иван Стойков 6 май 1916 – 11 август 1916
2. Полковник Иван Табаков 1916 – след септември 1918
3. Полковник Сава Вуйчев от 1 юли 1919
4. Полковник Иван Марков 1936 – 1936
5. Полковник Александър Несторов 1936 – 1937
Полковник Матей Златоустов от 1938/1939
Полковник Георги Генев 1939 – 1941
Полковник Иван Константинов 1941 – 1944? (временно)
Полковник Михаил Минчов 1944 – 1 ноември 1944
Генерал-майор Марко Атанасов от 1 ноември 1944
Полковник Петър Добрев 1945
Полковник Димитър Желязков 1944 – 1946 (до 1945 г. е временен, след което титулярен)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 124

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Тодоров, Т., Ефтимов, Т.. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.. Т. 1. София, Военно издателство, 1976.
  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1