Иван Константинов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Константинов.
| Иван Константинов | |
| български офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1915 – 1944 |
| Командвания | 2-ра бърза дивизия |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 8 декември 1894 г.
|
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Иван Михайлов Константинов е български офицер, полковник, командир на взвод и на рота от 11-и пехотен сливенски полк през Първата световна война (1915 – 1918), командир на 2-ра бърза дивизия (1941) през Втората световна война (1941 – 1945).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Иван Константинов е роден на 8 декември 1894 г. в Сливен, Княжество България. През 1915 г. завършва 35-и Рилски випуск на Военното на Негово Величество училище и на 25 август е произведен в чин подпоручик и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Служи като командир на взвод от 11-и пехотен сливенски полк, след което е командир на рота от същия полк. На 30 май 1917 г. е произведен в чин поручик.
След войната на 1 май 1920 г. произведен в чин капитан. От началото на военната си кариера до 1925 година служи последователно в 80-и пехотен полк, 14-и пограничен участък, 27-и пехотен чепински полк и 11-и пехотен сливенски полк. През 1925 г. е назначен на служба в 3-ти пехотен бдински полк, през следващата година е назначен на служба в 14-и пограничен участък, а от 1929 г. е на служба в 29-и пехотен ямболски полк, като през 1930 г. е отново на служба в 14-и пограничен участък и на 15 май същата година е произведен в чин майор.
През 1931 г. майор Константинов е назначен на служба в 3-та интендантска дружина, на 26 август 1934 г. е произведен в чин подполковник, а от 1935 г. е на служба в 3-та тежка картечна дружина. Същата година е преместен на служба в 10-и пехотен родопски полк, а от 1938 г. е на служба във 2-ра преносима дружина и същата година на 3 октомври е произведен в чин полковник.
По време на Втората световна война (1941 – 1945) полковник Иван Константинов служи като временен командир на 2-ра бърза дивизия (1941), а през 1944 г. е назначен за заместник-началник на 10-а дивизионна област. Същата година е уволнен от служба.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Иван Константинов е женен и има 2 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (25 август 1915)
- Поручик (30 май 1917)
- Капитан (1 май 1920)
- Майор (15 май 1930)
- Подполковник (26 август 1934)
- Полковник (3 октомври 1938)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Величество училище (до 1915)
- Военна академия (1930, 1932 – 1932)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас (1917)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 126 – 127.
