Трети пехотен бдински полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трети пехотен бдински полк
Vidin-philharmonic-society-monument.jpg
Паметникът „Победен щурм“ на героите от полка на централния площад „Бдинци“ във Видин
Информация
Активна 12 октомври 1884 – 1944
Държава България
Тип пехотен полк
Гарнизон/щаб Видин
Марш Бдинци
Годишнини 7 ноември – победата при Сливница
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Стефан Тошев
Бойни
командири
Кап. Марин Маринов (СБВ)
Полк. Йордан Велчев (БВ)
Полк. Бельо Христов (ПСВ)
Полк. Минчо Сотиров (ПСВ)
Полк. Симеон Инджев (ВСВ)

Трети пехотен бдински полк е български пехотен полк, взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Маршът на полка „Бдинци – лъвове, титани“ е сред най-известните български военни маршове. Широко популярен е във Видин, където го предлагат за марш на града.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Трети пехотен бдински полк е формиран в рамките на първите 8 полка от българската войска под името Трети пеши бдински полк с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб във Видин[1]. Наименуван е на Бдин – средновековното име на града.

В състава му влизат Ломпаланска № 7 пеша дружина, Берковска № 9 пеша дружина и Свищовска № 15 пеша дружина[2], като от тях са формирани 4 дружини, именувани от 1-ва до 4-та, всяка от които с по 4 роти, именувани от 1-ва до 16-та. Образувана е и 5-та запасна/резервна дружина.

С указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Иван Попов, а за командири на 4-те дружини – съответно капитаните Александър Фудулаки, Стефан Тошев, Павел Христов и Симеон Караиванов[3].

С указ №58 от 21 септември 1885 г. капитан Фудулаки е отчислен от полка и е назначен за командир на 1-ва дружина във 2-ри струмски полк, а нейният командващ капитан Георги Марчин – за командир на 1-ва дружина от Бдинския полк. Също така командирът на полка капитан Иван Попов е назначен за командващ на запасната дружина на 1-ви пехотен Софийски на Негово височество полк, като за командир на бдинския полк е назначен капитан Марин Маринов[4].

На 7 октомври се получава заповед на военния министър до 5-а дружина и на следващия ден командирът на дружината капитан Ганчо Георгиев изпраща по тревога 1-ва рота, съставена от 326 души, към Кула и 2-ра рота (с 270 души) – към Белоградчик[5]. С друга заповед също от 7 октомври половин рота от 5-та дружина е изпратена в Брегово за наблюдение на река Тимок от устието към Черномашница[6].

Към 23 октомври 2 дружини от полка са авангард в Дупница, други 2 са частен резерв, едната във Филиповци. На 1 ноември 2-ра, 4-та и 5-а рота от запасната дружина влизат в състава на главния резерв.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) полкът е под командването на капитан Марин Маринов и влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус.

Полкът участва в боевете при Врабча на 3 ноември и при Сливнишката позиция. Към 4 октомври капитан Маринов извършва контролирано изтегляне от Трън към Брезник; пленени са 10 сърби, а от българска страна има само 4 ранени.

Полкът води бойни действия при Три уши (7 ноември). Там е тежко ранен командирът на полка капитан Маринов, който умира от раните си на 18 декември същата година.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се командва от полковник Георги Тенев и като част от Шеста пехотна бдинска дивизия влиза в състава на Трета българска армия. След смъртта на полковник Тенев при нощното турско нападение при Чаталджа командването на полка се поема временно от полковник Йордан Велчев, а 2 месеца по-късно командир става полковник Иван Петров.

През Междусъюзническата война (1913) полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия, която в началото на войната е в състава на Трета армия, а по-късно е извадена от нея и е дадена в разпореждане на главното командване.[7]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 1-ва бригада от 6 пехотна бдинска дивизия.[8]

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[8]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 65
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5258
Коне: 452
Волове: 8
Обикновени коли: 73
Товарни коли: 207
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4517
Картечници: 4

Трети полк води боеве при Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година остава в заложничество. След подписване на примирието полкът се разформирова. По-късно, съгласно предписание №4448 от 1919 година, на 1 юли 1919 година полкът се формира отново, като кадри се вземат от 3-та и 36 пехотна допълваща дружина.[2]

Преди предаването командирът на полка полковник Минчо Сотиров и знаменосецът подофицер Ангел И. Петров решават да спасят знамето на полка, свалят скъпия плат от дървената дръжка и го скриват. Построяват целия полк и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като се оставя впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 12 октомври 1919 г. знамето е върнато и на 31 октомври 1926 г. при тържествена обстановка пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка о.з. полковник М. Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Ангел И. Петров със значки за спасяване на знамето.

Между световните войни[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Трета пехотна бдинска дружина. През 1923 година участва в потушаване на Септемврийско въстание във Видинско и Ломско. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 3-та пехотна бдинска дружина и 6-та допълваща част, но до 1935 година носи явното название дружина.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт в района на Елхово (ноември 1940 – януари 1941), след което е в Скопие и Крушевац (април 1941 – юли 1942). В състава на полка влизат гвардейска дружина, както и 22-ри и 23-ти граничен участък. През септември 1944 година 3-ти пехотен бдински полк участва в боевете при Кула[9].

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трети пеши бдински полк (1885 – 1892)
  • Трети пехотен бдински полк (1892 – декември 1920)
  • Трета пехотна бдинска дружина (декември 1920 – 1928)
  • Трети пехотен бдински полк (1928 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Михаил Маслов 10 октомври 1884 – 13 септември 1885
2. Капитан Александър Фудулаки 13 септември 1885 – 23 септември 1885
3. Капитан Марин Маринов 23 септември 1885 – 5 ноември 1885
4. Капитан Георги Марчин 5 ноември 1885 – 1886
5. Капитан Стефан Тошев 1886
Майор Симеон Караиванов 14 февруари 1890 - 21 ноември 1891
Подполковник Кънчо Кънчев 1892 – 1896
Подполковник Павел Христов 1894 – 1897
Полковник Васил Делов 1897
Полковник Никола Рибаров към 1904, 1907
Полковник Георги Тенев 1912 – 10 ноември 1912
Полковник Йордан Велчев от 10 ноември 1912
Полковник Иван Петров 1913
Полковник Белю Христов до 4 ноември 1916
Полковник Минчо Сотиров от 4 ноември 1916
Полковник Димитър Попов неизв.
Полковник Никола Бакърджиев пролетта 1920 – 1 април 1921
Подполковник Атанас Драгиев 1924 – 1926?
Полковник Димитър Хаджиконстантинов 1929
Полковник Рашко Бораджиев 1933 – 1935
Полковник Любомир Босилков 1935
Полковник Георги Йорданов 1935
Подполковник Драгомир Сарафов 1935 – 1938
Полковник Симеон Георгиев 1938 – 1940
Полковник Никола Грозданов 10 август 1940 – 17 ноември 1940
Подполковник Георги Топалов от 17 ноември 1940
Подполковник Никола Хараламбиев 1940 – 1942?
Полковник Михаил Ангелов 1942 – 13 септември 1944?
Подполковник Симеон Инджев 1944 – 1945
Полковник Никола Попов 1945 – 1946?
Полковник Неделчо Гетов 1948

Други командири: Марин Куцаров, Янко Драганов, Петър Николаев, Стефан Тасев, Младен Чукурски

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 186
  2. а б ДВИА, ф. 73, История на фондообразувателя
  3. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 44.
  4. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 69.
  5. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 90, 94.
  6. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 89.
  7. Георги, Гинчев, Иванов, Петко, Чолпанов, Борис. Междусъюзническата война 1913 г.. София, Държавно военно издателство, 1963. с. 99.
  8. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  9. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 22

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]