Трети пехотен бдински полк

Трети пехотен бдински полк
Паметникът „Победен щурм“ на героите от полка на централния площад „Бдинци“ във Видин
Информация
Активна	12 октомври 1884 – 1944
Държава	България
Тип	пехотен полк
Гарнизон/щаб	Видин
Марш	Бдинци
Годишнини	7 ноември – победата при Сливница
Командири
Изтъкнати командири	Ген. Стефан Тошев
Бойни командири	Кап. Марин Маринов (СБВ) Полк. Йордан Велчев (БВ) Полк. Бельо Христов (ПСВ) Полк. Минчо Сотиров (ПСВ) Полк. Симеон Инджев (ВСВ)

Трети пехотен бдински полк е български пехотен полк, взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Маршът на полка „Бдинци – лъвове, титани“ е сред най-известните български военни маршове. Широко популярен е във Видин, където го предлагат за марш на града.

Формиране

Трети пехотен бдински полк е формиран в рамките на първите 8 полка от българската войска под името Трети пеши бдински полк с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб във Видин. Наименуван е на Бдин – средновековното име на града.

В състава му влизат Ломпаланска № 7 пеша дружина, Берковска № 9 пеша дружина и Свищовска № 15 пеша дружина, като от тях са формирани 4 дружини, именувани от 1-ва до 4-та, всяка от които с по 4 роти, именувани от 1-ва до 16-а. Образувана е и 5-а запасна/резервна дружина.

С указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Иван Попов, а за командири на 4-те дружини – съответно капитаните Александър Фудулаки, Стефан Тошев, Павел Христов и Симеон Караиванов.

С указ №58 от 21 септември 1885 г. капитан Фудулаки е отчислен от полка и е назначен за командир на 1-ва дружина във 2-ри струмски полк, а нейният командващ капитан Георги Марчин – за командир на 1-ва дружина от Бдинския полк. Също така командирът на полка капитан Иван Попов е назначен за командващ на запасната дружина на 1-ви пехотен Софийски на Негово височество полк, като за командир на бдинския полк е назначен капитан Марин Маринов.

На 7 октомври се получава заповед на военния министър до 5-а дружина и на следващия ден командирът на дружината капитан Ганчо Георгиев изпраща по тревога 1-ва рота, съставена от 326 души, към Кула и 2-ра рота (с 270 души) – към Белоградчик. С друга заповед също от 7 октомври половин рота от 5-а дружина е изпратена в Брегово за наблюдение на река Тимок от устието към Черномашница.

Към 23 октомври 2 дружини от полка са авангард в Дупница, други 2 са частен резерв, едната във Филиповци. На 1 ноември 2-ра, 4-та и 5-а рота от запасната дружина влизат в състава на главния резерв.

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) полкът е под командването на капитан Марин Маринов и влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус.

Полкът участва в боевете при Врабча на 3 ноември и при Сливнишката позиция. Към 4 октомври капитан Маринов извършва контролирано изтегляне от Трън към Брезник; пленени са 10 сърби, а от българска страна има само 4 ранени.

Полкът води бойни действия при Три уши (7 ноември). Там е тежко ранен командирът на полка капитан Маринов, който умира от раните си на 18 декември същата година.

На 16 октомври 1891 г. подполковник Караиванов е назначен за командир на 11-и пеши сливенски полк, а на негово място за командир на полка е назначен командира на 17-и пеши доростолски полк подполковник Кънчо Кънчев.

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се командва от полковник Георги Тенев и като част от Шеста пехотна бдинска дивизия влиза в състава на Трета българска армия. След смъртта на полковник Тенев при нощното турско нападение при Чаталджа командването на полка се поема временно от полковник Йордан Велчев, а 2 месеца по-късно командир става полковник Иван Петров.

През Междусъюзническата война (1913) полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия, която в началото на войната е в състава на Трета армия, а по-късно е извадена от нея и е дадена в разпореждане на главното командване.

Първа световна война (1915 – 1918)

Бдинци на Пелистер. Българска пощенска картичка

Изкачване на храна на Пелистер. Българска пощенска картичка

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 1^-ва бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия.

В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 65 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5258	Коне: 452 Волове: 8	Обикновени коли: 73 Товарни коли: 207 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 4517 Картечници: 4

Трети полк води боеве при Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година остава в заложничество. След подписване на примирието полкът се разформирова. По-късно, съгласно предписание №4448 от 1919 година, на 1 юли 1919 година полкът се формира отново, като кадри се вземат от 3^-та и 36^-а пехотна допълваща дружина.

Преди предаването командирът на полка полковник Минчо Сотиров и знаменосецът подофицер Ангел И. Петров решават да спасят знамето на полка, свалят скъпия плат от дървената дръжка и го скриват. Построяват целия полк и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като се оставя впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 12 октомври 1919 г. знамето е върнато и на 31 октомври 1926 г. при тържествена обстановка пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка о.з. полковник М. Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Ангел И. Петров със значки за спасяване на знамето.

Между световните войни

През декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Трета пехотна бдинска дружина. През 1923 година участва в потушаване на Септемврийско въстание във Видинско и Ломско. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 3-та пехотна бдинска дружина и 6-а допълваща част, но до 1935 година носи явното название дружина.

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт в района на Елхово (ноември 1940 – януари 1941), след което е в Скопие и Крушевац (април 1941 – юли 1942). В състава на полка влизат гвардейска дружина, както и 22^-ри и 23^-ти граничен участък. През септември 1944 година 3-ти пехотен бдински полк участва в боевете при Кула.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Трети пеши бдински полк (1885 – 1892)
• Трети пехотен бдински полк (1892 – декември 1920)
• Трета пехотна бдинска дружина (декември 1920 – 1928)
• Трети пехотен бдински полк (1928 – 1944)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Михаил Маслов	10 октомври 1884 – 13 септември 1885
2.	Капитан	Александър Фудулаки	13 септември 1885 – 23 септември 1885
3.	Капитан	Марин Маринов	23 септември 1885 – 5 ноември 1885
4.	Капитан	Георги Марчин	5 ноември 1885 – 1886
5.	Капитан	Стефан Тошев	1886
	Майор (подполк. от 02.08.1891)	Симеон Караиванов	14 февруари 1890 – 16 октомври 1891
	Подполковник	Кънчо Кънчев	16 октомври 1891 – 1896
	Подполковник	Павел Христов	1894 – 1897
	Полковник	Васил Делов	1897
	Полковник	Никола Рибаров	към 1904, 1907
	Полковник	Георги Тенев	1907 – 10 ноември 1912
	Полковник	Йордан Велчев	от 10 ноември 1912 – януари 1913 (вр)
	Полковник	Иван Петров	от януари 1913
	Полковник	Белю Христов	до 4 ноември 1916
	Полковник	Минчо Сотиров	от 4 ноември 1916
	Полковник	Димитър Попов	неизв.
	Полковник	Никола Бакърджиев	пролетта 1920 – 1 април 1921
	Подполковник	Атанас Драгиев	1924 – 1926?
	Полковник	Димитър Хаджиконстантинов	1929
	Полковник	Рашко Бораджиев	1933 – 1935
	Полковник	Любомир Босилков	1935
	Полковник	Георги Йорданов	1935
	Подполковник	Драгомир Сарафов	1935 – 1938
	Полковник	Симеон Георгиев	1938 – 1940
	Полковник	Никола Грозданов	10 август 1940 – 17 ноември 1940
	Подполковник	Георги Топалов	от 17 ноември 1940
	Подполковник	Никола Хараламбиев	1940 – 1942?
	Полковник	Михаил Ангелов	1942 – 13 септември 1944?
	Подполковник	Симеон Инджев	1944 – 1945
	Полковник	Никола Попов	1945 – 1946?
	Полковник	Неделчо Гетов	1948

Други командири: Марин Куцаров, Янко Драганов, Петър Николаев, Стефан Тасев, Младен Чукурски

Външни препратки

• Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 3

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
• Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.

Външни препратки

• „Бдинци“ – марш на 3-ти пехотен бдински полк