Трети пехотен бдински полк
Трети пехотен бдински полк | |
![]() Паметникът „Победен щурм“ на героите от полка на централния площад „Бдинци“ във Видин | |
Информация | |
---|---|
Активна | 12 октомври 1884 – 1944 |
Държава | България |
Тип | пехотен полк |
Гарнизон/щаб | Видин |
Марш | Бдинци |
Годишнини | 7 ноември – победата при Сливница |
Командири | |
Изтъкнати командири | Ген. Стефан Тошев |
Бойни командири | Кап. Марин Маринов (СБВ) Полк. Йордан Велчев (БВ) Полк. Бельо Христов (ПСВ) Полк. Минчо Сотиров (ПСВ) Полк. Симеон Инджев (ВСВ) |
Трети пехотен бдински полк е български пехотен полк, взел участие във войните по време на Третото българско царство.
Маршът на полка „Бдинци – лъвове, титани“ е сред най-известните български военни маршове. Широко популярен е във Видин, където го предлагат за марш на града.
Формиране
[редактиране | редактиране на кода]Трети пехотен бдински полк е формиран в рамките на първите 8 полка от българската войска под името Трети пеши бдински полк с Указ №41 на 12 октомври 1884 г. с щаб във Видин[1]. Наименуван е на Бдин – средновековното име на града.
В състава му влизат Ломпаланска № 7 пеша дружина, Берковска № 9 пеша дружина и Свищовска № 15 пеша дружина[2], като от тях са формирани 4 дружини, именувани от 1-ва до 4-та, всяка от които с по 4 роти, именувани от 1-ва до 16-а. Образувана е и 5-а запасна/резервна дружина.
С указ №50 от 13 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитан Иван Попов, а за командири на 4-те дружини – съответно капитаните Александър Фудулаки, Стефан Тошев, Павел Христов и Симеон Караиванов[3].
С указ №58 от 21 септември 1885 г. капитан Фудулаки е отчислен от полка и е назначен за командир на 1-ва дружина във 2-ри струмски полк, а нейният командващ капитан Георги Марчин – за командир на 1-ва дружина от Бдинския полк. Също така командирът на полка капитан Иван Попов е назначен за командващ на запасната дружина на 1-ви пехотен Софийски на Негово височество полк, като за командир на бдинския полк е назначен капитан Марин Маринов[4].
На 7 октомври се получава заповед на военния министър до 5-а дружина и на следващия ден командирът на дружината капитан Ганчо Георгиев изпраща по тревога 1-ва рота, съставена от 326 души, към Кула и 2-ра рота (с 270 души) – към Белоградчик[5]. С друга заповед също от 7 октомври половин рота от 5-а дружина е изпратена в Брегово за наблюдение на река Тимок от устието към Черномашница[6].
Към 23 октомври 2 дружини от полка са авангард в Дупница, други 2 са частен резерв, едната във Филиповци. На 1 ноември 2-ра, 4-та и 5-а рота от запасната дружина влизат в състава на главния резерв.
Сръбско-българска война (1885)
[редактиране | редактиране на кода]През Сръбско-българската война (1885) полкът е под командването на капитан Марин Маринов и влиза в състава на Трънския отряд от Западния корпус.
Полкът участва в боевете при Врабча на 3 ноември и при Сливнишката позиция. Към 4 октомври капитан Маринов извършва контролирано изтегляне от Трън към Брезник; пленени са 10 сърби, а от българска страна има само 4 ранени.
Полкът води бойни действия при Три уши (7 ноември). Там е тежко ранен командирът на полка капитан Маринов, който умира от раните си на 18 декември същата година.
На 16 октомври 1891 г. подполковник Караиванов е назначен за командир на 11-и пеши сливенски полк, а на негово място за командир на полка е назначен командира на 17-и пеши доростолски полк подполковник Кънчо Кънчев.[7]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) полкът се командва от полковник Георги Тенев и като част от Шеста пехотна бдинска дивизия влиза в състава на Трета българска армия. След смъртта на полковник Тенев при нощното турско нападение при Чаталджа командването на полка се поема временно от полковник Йордан Велчев, а 2 месеца по-късно командир става полковник Иван Петров.
През Междусъюзническата война (1913) полкът е в състава на Шеста пехотна бдинска дивизия, която в началото на войната е в състава на Трета армия, а по-късно е извадена от нея и е дадена в разпореждане на главното командване.[8]
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) полкът е в състава на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия.[9]
В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[9]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Офицери: 65 Чиновници: 4 Подофицери и войници: 5258 |
Коне: 452 Волове: 8 |
Обикновени коли: 73 Товарни коли: 207 Специални коли: 4 |
Пушки и карабини: 4517 Картечници: 4 |
Трети полк води боеве при Червената стена. Съгласно сключената конвенция през септември 1918 година остава в заложничество. След подписване на примирието полкът се разформирова. По-късно, съгласно предписание №4448 от 1919 година, на 1 юли 1919 година полкът се формира отново, като кадри се вземат от 3-та и 36-а пехотна допълваща дружина.[2]
Преди предаването командирът на полка полковник Минчо Сотиров и знаменосецът подофицер Ангел И. Петров решават да спасят знамето на полка, свалят скъпия плат от дървената дръжка и го скриват. Построяват целия полк и при тържествена обстановка дръжката на знамето, както е била с калъфа, се изгаря, като се оставя впечатлението, че това се прави, за да не се предаде то в плен. На 12 октомври 1919 г. знамето е върнато и на 31 октомври 1926 г. при тържествена обстановка пред очите на цялото видинско гражданство и запасното воинство знамето е наградено със сребърна гривна за спасяването му от плен. В същия ден са наградени и командирът на полка о.з. полковник М. Сотиров и знаменосецът от запаса подофицер Ангел И. Петров със значки за спасяване на знамето.
Между световните войни
[редактиране | редактиране на кода]През декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в Трета пехотна бдинска дружина. През 1923 година участва в потушаване на Септемврийско въстание във Видинско и Ломско. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 3-та пехотна бдинска дружина и 6-а допълваща част, но до 1935 година носи явното название дружина.
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Втората световна война (1941 – 1945) полкът първоначално е на Прикриващия фронт в района на Елхово (ноември 1940 – януари 1941), след което е в Скопие и Крушевац (април 1941 – юли 1942). В състава на полка влизат гвардейска дружина, както и 22-ри и 23-ти граничен участък. През септември 1944 година 3-ти пехотен бдински полк участва в боевете при Кула[10].
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Трети пеши бдински полк (1885 – 1892)
- Трети пехотен бдински полк (1892 – декември 1920)
- Трета пехотна бдинска дружина (декември 1920 – 1928)
- Трети пехотен бдински полк (1928 – 1944)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
1. | Подполковник | Михаил Маслов | 10 октомври 1884 – 13 септември 1885 |
2. | Капитан | Александър Фудулаки | 13 септември 1885 – 23 септември 1885 |
3. | Капитан | Марин Маринов | 23 септември 1885 – 5 ноември 1885 |
4. | Капитан | Георги Марчин | 5 ноември 1885 – 1886 |
5. | Капитан | Стефан Тошев | 1886 |
Майор (подполк. от 02.08.1891) | Симеон Караиванов | 14 февруари 1890 – 16 октомври 1891 | |
Подполковник | Кънчо Кънчев | 16 октомври 1891 – 1896 | |
Подполковник | Павел Христов | 1894 – 1897 | |
Полковник | Васил Делов | 1897 | |
Полковник | Никола Рибаров | към 1904, 1907 | |
Полковник | Георги Тенев | 1907 – 10 ноември 1912 | |
Полковник | Йордан Велчев | от 10 ноември 1912 – януари 1913 (вр) | |
Полковник | Иван Петров | от януари 1913 | |
Полковник | Белю Христов | до 4 ноември 1916 | |
Полковник | Минчо Сотиров | от 4 ноември 1916 | |
Полковник | Димитър Попов | неизв. | |
Полковник | Никола Бакърджиев | пролетта 1920 – 1 април 1921 | |
Подполковник | Атанас Драгиев | 1924 – 1926? | |
Полковник | Димитър Хаджиконстантинов | 1929 | |
Полковник | Рашко Бораджиев | 1933 – 1935 | |
Полковник | Любомир Босилков | 1935 | |
Полковник | Георги Йорданов | 1935 | |
Подполковник | Драгомир Сарафов | 1935 – 1938 | |
Полковник | Симеон Георгиев | 1938 – 1940 | |
Полковник | Никола Грозданов | 10 август 1940 – 17 ноември 1940 | |
Подполковник | Георги Топалов | от 17 ноември 1940 | |
Подполковник | Никола Хараламбиев | 1940 – 1942? | |
Полковник | Михаил Ангелов | 1942 – 13 септември 1944? | |
Подполковник | Симеон Инджев | 1944 – 1945 | |
Полковник | Никола Попов | 1945 – 1946? | |
Полковник | Неделчо Гетов | 1948 |
Други командири: Марин Куцаров, Янко Драганов, Петър Николаев, Стефан Тасев, Младен Чукурски
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 186
- ↑ а б ДВИА, ф. 73, История на фондообразувателя
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 44.
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 69.
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 90, 94.
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 89.
- ↑ Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 1
- ↑ Георги, Гинчев, Иванов, Петко, Чолпанов, Борис. Междусъюзническата война 1913 г. София, Държавно военно издателство, 1963. с. 99.
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 22
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Недев, С., „Командването на българската войска през войните за национално обединение“, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Бдинци“ – марш на 3-ти пехотен бдински полк
- Военни формирования формирани през 1884 година
- Български полкове от Сръбско-българската война
- Български полкове от Балканската война
- Български полкове от Междусъюзническата война
- Български полкове от Първата световна война
- Български полкове от Втората световна война
- История на Видин
- Основани в България през 1884 година