Единадесети артилерийски полк
| Единадесети артилерийски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 11 септември 1915 – юли 1919 1939 – 1941 1943 14 септември 1944 – 31 януари 1946 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийски полк |
| Гарнизон | Разград |
Единадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1915 година, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Историята на полка започва на 11 септември 1915 година, когато в Разград от 1-ви артилерийски полк се формира Единадесети артилерийски полк. Състои се от щаб, две артилерийски отделния с по три батареи и нестроеви взвод. Влиза в състава на 5-а артилерийска бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) под командването на подполковник Йордан Велчев, на 18 декември 1918 година е демобилизиран, а през юли 1919 година разформирован, като кадрите и въоръжението му се придават обратно към 1-ви артилерийски полк.[2][1]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Батареи: 6 Офицери: 25 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1208 |
Коне: 1217 Волове: 4 |
Обикновени коли: 186 Специални коли: 3 |
Пушки и карабини: 60 Полски с.с. оръдия: 24 |
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
Във връзка с участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е неколкократно формиран и разформиран в периода 1939 – 1941 и 1943, като до началото на заключителния етап на войната е на Прикриващия фронт. На 14 септември 1944 година е формиран отново и под командването на подполковник Тодор Сейзов взема участие в двете фази на заключителния етап на войната в състава на 11-а пехотна дивизия под името Единадесети дивизионен артилерийски полк.[1] На 29 юни 1945 г. се завръща от фронта и се демобилизира. На 31 януари 1946 г. е разформиран.[3]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Единадесети артилерийски полк (11 септември 1915 – юли 1919)
- Единадесети дивизионен артилерийски полк (1939 – 1941, 1943, 14 септември 1944 – 31 януари 1946)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Йордан Велчев | Първа световна война |
| Подполковник | Тодор Сейзов | от 14 септември 1944 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 209
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 814, История на фондообразувателя
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
