Трети артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Трети артилерийски
на Н.Ц.В. Престолонаследника полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Шеф Цар Борис III
Активна 1886 – 1950
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон/щаб София
Бойни
командири
Ген. Стефан Богданов (БВ)
Ген. Иван Марков (ПСВ)
Полк. Петър Галунски (ПСВ)
Полк. Васил Попенчев (ВСВ)

Трети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ №85 в Пловдив от 1-ва и 2-ра четирифунтова батарея се формира Четвърти артилерийски полк.[1] Когато се ражда престолонаследникът княз Борис, с указ №20 от 1894 г. му се възлага шефството на полка.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е мобилизиран съгласно заповед №5 от 23 септември 1912 година, като формира нови подразделения, в това число и 3 не с.с. артилерийски полк. На основание заповед №1 от 1912 г. на командира на 3-ти артилерийски полк към полка се формира 39-та допълваща батарея, която започва да функционира от месец септември същата година. От 24 септември действа като Трети скорострелен артилерийски полк. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), след края на която на 13 август 1913 година е демобилизиран.[1]

Командване и състав[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:[3]

Трети нескорострелен артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

Трети нескорострелен артилерийски полк е формиран в Пловдив на 23 септември 1912 година от състава на 3-ти артилерийски полк и се състои от две артилерийски отделения.[4][5]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

На 10 септември 1912 година във връзка с мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) полкът се развръща и формира щаб на 2-ра артилерийска бригада (2-ра пехотна тракийска дивизия), два скорострелни артилерийски полка, едно не с. с. артилерийски отделение и две паркови батареи. Взема участие във войната, като е в подчинение на командира на 1-ва пехотна бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия в Македония. След края на войната, със заповед № 511 се дават указания за демобилизиране на полка, което се случва на 10 октомври 1918 година в Пловдив.[1][6]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[7]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 17
Подофицери и войници: 1315
Коне: 1036 Обикновени коли: 157
Специални: 2
Пушки и карабини: 30
Полски с.с. оръдия: 12
Планински с.с. оръдия: 12

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година на основание предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 3-то артилерийско отделение с три батареи. Части от полка вземат участие в потушаването на Септемврийското въстание (1923).[5] През 1928 година отново се развръща в полк, като 3 артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.[1]

Втора световна война (1941 – 1944)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1943 година полкът е на Прикриващия фронт. През 1944 година е преименуван на Трети дивизионен артилерийски полк и взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на полковник Васил Попненчев и се състои от 12 батареи. Към полка се числят доброволци от 5 гвардейска народна пеша батарея.[1] В състава на същия взема участие и формираната от доброволци 1-ва гвардейска народна пеша батарея.[5]

През ноември 1948 г. полкът е преименуван на 2-ри дивизионен артилерийски полк със седалище в Хасково. През следващата година преминава към 10 дивизионен артилерийски полк с местостоянка град Хасково. През май 1950 г. е преместен в Кърджали, а след септември преминава на подчинение към 17-и дивизионен артилерийски полк, а по-късно към 41-ви оръдеен артилерийски полк.[5]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трети артилерийски полк (1886 – 30 януари 1894)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (30 януари 1894 – 24 септември 1912)
  • Трети скорострелен артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (24 септември 1912 – 1913)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк (1913 – 3 октомври 1918)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк (3 октомври 1918 – 1 декември 1920)
  • Трето артилерийско на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски отделение (1 декември 1920 – 1928)
  • Трети артилерийски на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк (1928 – 1944)
  • Трети дивизионен артилерийски полк (1944 – ноември 1948)
  • Втори дивизионен артилерийски полк (ноември 1948 – 1950)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Капитан Петър Тантилов 10 март 1886 – 27 октомври 1886
2. Капитан Бончо Балабанов 27 октомври 1886 – 1892
Капитан Христо Кирков след 1892, към 1904
Подполковник Константин Жостов януари 1910 – март 1912
Полковник Стефан Богданов Балканска война
Полковник Иван Марков 1915 – септември 1915
Подполковник Петър Галунски от септември 1915
Подполковник Владимир Заимов 1927 – 1927
Подполковник Никола Стойчев 1931 – 1934
Подполковник Христо Чуков 1935 – 1935
Полковник Васил Попненчев от 1944

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 202 – 203
  2. Атанасов, Димитър. Първостроители на българската артилерия. София, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“, 1992. ISBN 954-528752-7. с. 173.
  3. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 6, стр. 249
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 221 (цит: Централен военен архив, ф. 528a, а.е. 1)
  5. а б в г ДВИА, ф. 528А, История на фондообразувателя
  6. ДВИА, ф. 513А, История на фондообразувателя
  7. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

  • Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен театър“, София, 1935, Държавна печатница