Дванадесети артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дванадесети артилерийски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 10 септември 1915 – 1 юни 1923
1 юли 1940 – 28 август 1940
27 октомври 1940 – 28 декември 1940
2 февруари 1941 – 9 октомври 1941
4 юли 1943 – 7 юли 1944
септември 1944 – 10 август 1945
Държава България
Тип Артилерийски полк
Гарнизон Враца (1915 – 1919)
Шумен (1940 – 1945)

Дванадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1915 година, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва на 10 септември 1915 година, когато във Враца се формира Дванадесети артилерийски полк. Състои се от две артилерийски отделния с по три батареи и нестроеви взвод.[1] Влиза в състава на 6 артилерийска бригада от 6 пехотна бдинска дивизия.[2]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) под командването на подполковник Димитър Райчев, на 1 октомври 1919 година е разформирован, като до 1 април 1923 година действа Ликвидационен щаб.[1][2]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 25
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1195
Коне: 1070 Обикновени коли: 148
Товарни коли: 148
Специални коли: 3
Пушки и карабини: 53
Полски с.с. оръдия: 24

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с участието на България във Втората световна война (1941 – 1945) на 1 юли 1940 г. в Шумен е формиран Дванадесети дивизионен артилерийски полк, който мобилизира запасни чинове за преподготовка и на 28 август 1940 го е разформиран. За периода от 27 октомври до 28 декември 1940 г., от 20 февруари до 9 октомври 1943 г. и от 4 юли до 7 юли 1944 г. е формиран и съответно разформиран. До началото на заключителният етап на войната е на Прикриващия фронт или в окупационното пространство, след което е разформиран. Отново е формиран за първата фаза на войната срещу Германия в която участва само 1-во возимо и 4 товарно отделение, а във втора фаза с целия си състав. Участва в боевете при Бели монастир, Хенче, Буканове, и Средище. На 10 август 1945 е демобилизиран, като имуществото му е предадено на 11 дивизионен артилерийски полк.[1][3]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Дванадесети артилерийски полк (10 септември 1915 – 1923)
  • Дванадесети дивизионен артилерийски полк (1940 – 1941, 1943 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Димитър Райчев от септември 1915
2. Подполковник Димитър Карадимов 1915 – 1918
3. Подполковник Христо Златарев Втора световна война

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 209
  2. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  3. ДВИА, ф. 815, История на фондообразувателя

Източници[редактиране | редактиране на кода]