Тридесет и първи пехотен варненски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тридесет и първи пехотен силистренски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 1900 – 1919
1940 – 28 юли 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон Варна (1900 – 1903)
Добрич (1903 – 1904)
Силистра (от 1904)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Димитър Кирков

Тридесет и първи пехотен силистренски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Тридесет и първи пехотен силистренски полк е формиран през 1900 година във Варна под името Седми пехотен резервен полк в състав четири пехотни и една погранична рота. На 29 декември 1903 година с указ №84 на княз Фердинанд I се развръща от една в две дружини и се преименува на 31 пехотен варненски полк. Установява се на гарнизон в Добрич и е част от състава на 2-ра бригада на 4 пехотна преславска дивизия[1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Бойното му кръщение е по време на Балканската война (1912 – 1913), по време на която е командван от полковник Марко Марков[2].

Името на полка се свързва с боевете при Селиолу, Караагач, Тарфа, Лозенград, Гечкинли, Петра и Чаталджа.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 1-ва бригада от 4 пехотна преславска дивизия.[3]

Развърнат е в гр. Ески Джумая /Търговище/. При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 56
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5063
Коне: 552 Обикновени коли: 56
Товарни коли: 310
Специални коли: 4
Пушки и карабини: 4306
Картечници: 4

Участва в превземането на Тутракан.

През есента на 1919 година, когато Силистра е предадена на Румъния, полкът е разформиран.

Свидетелство за служба в 31 полк на подпоручик Тодор Матев.

След Крайовската спогодба (1940) отново се възстановява от състава на 8-ми Приморски полк, гр. Варна и се установява в гр. Силистра с новото си име 31-ви пехотен силистренски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 година полкът е формиран отново, под името силистренски и се установява на постоянен гарнизон в Силистра. През 1941 и 1944 е на Прикриващия фронт в района на Александрово, Зорница, Маломирово, Голям Дервент и Лалково. Участва в двете фази на заключителният етап на Втората световна война в състава 12 пехотна дивизия от Първа Българска Армия. Полкът си спечелва името „железният“ по време на боевете при Драва, Мур и с. Ястребци. Участва в боевете при Липовица, Горно Кърино, Прищина и Чекел. Загубите, дадени от полка през Втората световна война, са 1333 души убити, ранени и безследно изчезнали при обща численост от 2300 войници, сержанти и офицери. Краят на войната заварва 31 Силистренски полк в Австрия.

Командир на полка през Втората световна война е полковник Димитър Векиларчев. Тогава полкът се състои от три дружини:

  • Първа дружина с командир подполковник Димитър Карамаждраков;
  • Втора дружина с командир капитан Богдан Богданов;
  • Трета дружина с командир капитан Евгени Митов.

Тридесет и първи пехотен варненски полк е разформиран в Силистра на 28 юли 1945 година.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Седми пехотен резервен полк (1900 – 29 декември 1903)
  • Тридесети и първи пехотен варненски полк (29 декември 1903 – 1919)
  • Тридесети и първи пехотен силистренски полк (1940 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Подполковник Димитър Кирков от 1900
Капитан Иван Петров от 1900
Полковник Анастас Маслинков към 1904
Полковник Марко Марков 1912 – 1913
Подполковник Динолов от октомври 1914
Полковник Иван Караенев Първа световна война
Полковник Иван Петров Първа световна война
Подполковник Ангел Сребров Първа световна война
Полковник Димитър Янчев 1936 – 1938
Полковник Христо Козаров 1940 – 1943
Полковник Димитър Векиларчев 1943 – 4 декември 1944
Полковник Никола Ботев от 4 декември 1944 до края на Втората световна война
Полковник Щерю Атанасов към 1945
Подполковник Тодор Тодоров 1947 – 1947 (временно)

Други командири: Петър Влахов

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 54 – 55
  2. Войната на България с Турция, т. ІІ, София 1928, с. 646
  3. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]