Брестовене
| Брестовене | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2005 души[1] (31 декември 2024 г.) 37 души/km² |
| Землище | 54,125 km² |
| Надм. височина | 196 m |
| Пощ. код | 7331 |
| Тел. код | 084743 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 06481 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Завет Ахтер Велиев (ДПС; 2007) |
| Кметство – кмет | Брестовене Фикрет Емин (БСП) |
Брестовене е село в североизточна България. То се намира в община Завет, област Разград. Село Брестовене е едно от малкото села в България, където младите се връщат и подпомагат за развитието на селото. Основен поминък на населението е земеделието – животновъдство и растениевъдство. Отглеждат се ЕРД, овце, кози, кокошки, най-вече за собствени нужди, а от растителните видове – царевица, пшеница, ечемик, слъчоглед, рапица, тютюн.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Дунавската равнина на 216 м надморска височина. Релефът на селото е равнинен. Климатът е умерено-континентален, с 4 сезона.
Брестовене се намира югоизточно на 11 км от Кубрат, на 62 км от Русе; северозападно на 24 км от Исперих, на 84 км от Шумен, на 166 км от Варна; североизточно на 32 км от Разград и на 370 км от София.
История
[редактиране | редактиране на кода]Турското име на селото е Караач – бряст. В селото преди е имало и малък брой черкези, но поради стечение на обстоятелствата са се преселили да живеят по други земи. Повечето българи в селото са преселници от Тетевенския Балкан – селата Оселна, Ямна и Черни Вит. Има издадена книга за историята на Брестовене – Брестовене от древността до днес.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото към 15 март 2012 г. по данни на ГРАО е 3544 (по постоянен адрес) и 2839 (по настоящ адрес). Селото е едно от най-големите села в област Разград. През 1985 г. населението му е било около 5200 души, а най-многобройно е било през 1989 г. – около 5500 души. През 2001 г. населението е било 4078 души. Намалението на населението се дължи основно на демографските процеси – най-вече на емиграция към по-големите градове и към чужбина.
Численост на населението според преброяванията през годините:[2]
| ![]() |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 2687 | 100,00 |
| Българи | 282 | 10,49 |
| Турци | 1983 | 73,79 |
| Цигани | 158 | 5,88 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Неотговорили | 117 | 4,35 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Основни религии в селото са ислям и източно-православно християнство. Построени са 2 джамии и една църква, всички са действащи. Джамиите са Голяма[4] (основана 1852 г.) и малка.[5] Църквата се нарича „Св. Троица“[6], тя е основана през 1935 г.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Най-красивото място сред природата в селото е областта Расовата. Почти от всички страни селото е обградено от гори, които оказват благоприятно влияние на климата в него.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Селото разполага с кметство, Основно училище „Христо Ботев“[7], читалище „Просвета“ (основано през 1919 г.), целодневна детска градина „Червената шапчица“, здравна служба, парк с дървета и пейки за отдих, две аптеки (едната от която е собственост на Веселин Марешки, книжарница, банкомат, към 15 кафемашини, разположени на различни места из селото, множество магазини за хранителни стоки, 2 железарски магазина, 4 – 5 кафенета, 2 клуба за билярд, 3 шивашки цеха, поща, фурна (не функционира), 3 магазина за дрехи и обувки, басейн (в окаяно състояние, не се поддържа), има и чешма „Лютата чешма“ – с два чучура, като от единия чучур тече горчива вода, денонощна бензиностанция, 3 големи водоема, мелница (частично функционира заради пожар, обхванал съществена част от нея), преди е имало целодневна детска ясла за деца от 1 до 3-год. възраст (разрушена), дърводелски цех, млекопреработвателно предприятие (мандра) „Маклер Комерс“, предприятие за производство на водно стъкло, 3 фирми за производство на алуминиева и PVC дограма, стадион (на който тренира местният футболен отбор), имало е и кино, но е превърнато в един от шивашките цехове на селото. Инфраструктурата на селото е в много добро състояние, като има кабелна телевизия Ареал КТ – Разград и 4 интернет доставчика.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Сборът на селото се провежда през почивните дни на първата седмица на месец юни (около 2 юни). В чест на празника на селото се организират концерти, турнир по футбол, конни състезания, борба, карнавал и др. Направен е основен ремонт на ОУ „Христо Ботев“ – като след приключването на ремонта на гости в селото бе тогавашният министър на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Футболният отбор на селото се казва „Челси“ Брестовене и е именуван по вдъхновение от „Челси“ Лондон. Подвизава се в ОФГ Разград Изток[8] и играе редовно.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Мехмет Сансаров (р. 1939)[9] – писател
- Мехмед Топчиев (поч. 21 юни 2009) – главен мюфтия на Главно мюфтийство в България от 1976 до 1988 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Справка за населението на село Брестовене, община Завет, област Разград, НСИ // www.nsi.bg. Архивиран от оригинала на 20 август 2013. Посетен на 13 октомври 2025.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 октомври 2025. (на английски)
- ↑ Снимка Голяма джамия
- ↑ Снимка Малка джамия
- ↑ Св. Троица, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305123233/http://bg-patriarshia.bg/image.php?src=http%3A%2F%2Fnew.sliven.net%2Fres%2Fnews%2F47064%2FDSC08888.JPG, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ Основно училище „Христо Ботев“
- ↑ Областна футболна група
- ↑ Мехмет Сансаров // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2013-03-13.
| ||||||||||
