Разград (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Област Разград)
Направо към: навигация, търсене
Област Разград
Област Разград на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Северен централен
Областен център Разград
Площ 2 637 km²
Население (2011) 128 871 души
48,9 души/km²
Общини 7
МПС код PP
Официален сайт www.rz.government.bg
Административно деление на областта
Област Разград в Общомедия
Релефна карта

Област Разград е една от 28-те области на България. Съседни на областта са: област Силистра на североизток, област Русе на запад-северозапад, област Търговище на юг-югозапад и на изток се намира област Шумен. Общата площ на областта е 2637 km² при население 128 871 души (по експресни данни от преоброяване 2011)[1]. Пощенските кодове на населените места в област Разград са от 7200 (за град Разград) до 7499. МПС-кодът за област Разград е PP.

География[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в Дунавската хълмиста равнина (Лудогорие) и е бедна откъм водни ресурси. Единствената по-голяма река е Бели Лом. Средногодишното ниво на валежите е 565 – 786 l/m². Усреднените годишни температури са 11 – 12 °C.

Списък на населените места в област Разград[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт.

Община Завет[редактиране | редактиране на кода]

Брестовене, Веселец, Завет, Иван Шишманово, Острово, Прелез, Сушево

Община Исперих[редактиране | редактиране на кода]

Белинци, Бърдоква, Вазово, Голям Поровец, Делчево, Лудогорци, Духовец, Драгомъж, Исперих, Йонково, Китанчево, Конево, Къпиновци, Лъвино, Малко Йонково, Малък Поровец, Печеница, Подайва, Райнино, Свещари, Средоселци, Старо селище, Тодорово, Яким Груево

Община Кубрат[редактиране | редактиране на кода]

Беловец, Бисерци, Божурово, Горичево, Задруга, Звънарци, Каменово, Кубрат, Медовене, Мъдрево, Равно, Савин, Севар, Сеслав, Тертер, Точилари, Юпер

Община Лозница[редактиране | редактиране на кода]

Веселина, Гороцвет, Градина, Бели Лом, Каменар, Крояч, Лозница, Ловско, Манастирско, Манастирци, Островче, Сейдол, Синя вода, Студенец, Трапище, Тръбач, Чудомир

Община Разград[редактиране | редактиране на кода]

Балкански, Благоево, Гецово, Дряновец, Дянково, Киченица, Липник, Мортагоново, Недоклан, Осенец, Побит камък, Просторно, Пороище, Радинград, Разград, Раковски, Стражец, Топчии, Ушинци, Черковна, Ясеновец

Община Самуил[редактиране | редактиране на кода]

Богданци, Богомилци, Владимировци, Голяма вода, Голям извор, Желязковец, Здравец, Кара Михал, Кривица, Ножарово, Пчелина, Самуил, Хума, Хърсово

Община Цар Калоян[редактиране | редактиране на кода]

Езерче, Костанденец, Цар Калоян

Преди години Община Ветово също беше част от област Разград, но се отдели и се присъедини към област Русе.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Списък на общините в област Разград с тяхното население от 1934 до 2011 г. и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[2].
Област
Община
Площ,
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Разград 2 430,661 182 437 182 166 185 838 197 192 201 894 194 868 167 410 152 417 125 190 7 6 97 103
Община Завет 273,872 17 261 17 961 17 977 18 624 17 649 16 184 13 637 12 333 10 586 1 6 7
Община Исперих 402,244 27 580 29 029 32 499 34 607 34 967 34 045 27 936 25 287 22 692 1 23 24
Община Кубрат 439,934 28 154 29 532 32 541 34 783 34 044 32 428 27 697 24 124 18 355 1 16 17
Община Лозница 240,613 28 245 26 642 24 483 22 927 21 651 19 281 16 704 15 067 9 265 1 15 16
Община Разград 655,428 48 546 46 130 47 242 55 198 64 930 68 529 61 847 58 874 51 095 1 21 22
Община Самуил 250,288 16 233 15 765 15 668 15 873 14 865 12 527 9 585 8 164 7 005 - 14 14
Община Цар Калоян 168,282 16 418 17 107 15 428 15 180 13 788 11 874 10 004 8 568 6 192 1 2 3

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 8,2‰ 15,2‰ -7,0‰
2012
2011 8,5‰ 14,9‰ -6,4‰
2010 8,6‰ 14,6‰ -6,0‰
2009 9,9‰ 14,3‰ -4,4‰
2008 9,6‰ 13,9‰ -4,3‰
2007 8,7‰ 15,3‰ -6,6‰
2006 8,4‰ 14,6‰ -6,2‰
2005 9,0‰ 14,7‰ -5,7‰
2004 9,4‰ 14,8‰ -5,4‰

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 152 417 125 190 100.00 100.00
Българи 67 069 49 229 44.00 39.32
Турци 71 963 57 261 47.21 45.73
Цигани 8 733 5 719 5.72 4.56
Други Руснаци 223 702 0.14 0.56
Арменци 19 0.01
Власи 940 0.61
Македонци 18 0.01
Гърци 14 под 0.01
Украинци 23 0.01
Евреи 8 под 0.01
Румънци 118 0.07
Други 81 0.05
Не се самоопределят 2 739 1 564 1.79 1.24
Не отговорили 469 10 715 0.30 8.55

Общини[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 125 190 49 229 57 261 5 719 702 1 564 10 715 39.32 45.73 4.56 0.56 1.24 8.55
Завет 10 586 1 458 6 423 563 16 413 1 713 13.77 60.67 5.31 0.15 3.90 16.18
Исперих 22 692 5 680 13 180 1 875 42 137 1 778 25.03 58.08 8.26 0.18 0.60 7.83
Кубрат 18 355 6 198 9 283 1 321 79 344 1 130 33.76 50.57 7.19 0.43 1.87 6.15
Лозница 9 265 2 812 4 440 59 190 164 1 600 30.35 47.92 0.63 2.05 1.77 17.26
Разград 51 095 30 660 14 296 1 549 264 446 3 880 60.00 27.97 3.03 0.51 0.87 7.59
Самуил 7 005 769 5 337 346 98 42 413 10.97 76.18 4.93 1.39 0.59 5.89
Цар Калоян 6 192 1 652 4 302 6 13 18 201 26.67 69.47 0.09 0.20 0.29 3.24

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 152 417 100.00
Български 67 078 44.00
Турски 75 585 49.59
Цигански 5 277 3.46
Други 1 770 1.16
Не се самоопределят 2 238 1.46
Непоказано 469 0.30

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 152 417 125 190 100.00 100.00
Православие 65 480 41 116 42.96 32.84
Католицизъм 207 191 0.13 0.15
Протестантство 228 379 0.14 0.30
Ислям 81 835 52 706 53.69 42.10
Друго 97 63 0.06 0.05
Нямат 2 002 1.59
Не се самоопределят 4 101 7 647 2.69 6.10
Непоказано 469 21 086 0.30 16.84

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. а б ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 септември 2017.
  4. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 25 септември 2017.
  5. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 25 септември 2017.
  6. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 25 септември 2017.
  7. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 септември 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България