Осенец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Осенец
Общи данни
Население 895 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 50,875 km²
Надм. височина 209 m
Пощ. код 7267
Тел. код 084710
МПС код РР
ЕКАТТЕ 54105
Администрация
Държава България
Област Разград
Община
   кмет
Разград
Денчо Бояджиев
(БСП)
Кметство
   кмет
Осенец
Ценка Неделчева
(БСД)
Осенец в Общомедия

О̀сенец (до 1901 г. Хюсенче [1]) е село в Североизточна България. То се намира в община Разград, област Разград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осенец се намира на 12 km от Разград в посока запад-северозапад. Разположено е в долина върху оподзолен чернозем. През него протичат два притока на р. Бели Лом – Садинска и Селишка реки. Мястото изобилства от изворна вода. Населението е от етнографската група капанци, с характерен диалект, облекло и обичаи.

История[редактиране | редактиране на кода]

През следващите години то се среща с наименованията Усендже (1573 г.) и Усендже и Мюслим (1676 г.). Археологическите разкопки доказват поселения в землището на селището много преди това. Според местните изследователи неизвестна причина е накарала хората да напуснат средновековното селище в местността Ръждавец и да се заселят на сегашното място. Вероятно след заселването на турското население в селото името му се променя от турския изговор в Хюсенче.

През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен. [2].

През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Хюсенче, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“[3]

През 1883 г. е изпратено писмо от кмета до Разградския околийски началник с молба за преименуване на селото. Едва през 1901 г. с Указ №447[4], публикуван в Държавен вестник бр. 272 от 7 декември селото е преименувано в Осенец, а общината в Осенецка.

Според законите за административно-териториално деление и промените в тях с. Осенец е самостоятелна община до 1934 г. Тогава към Осенецка община е присъединено село Езерец (Езерче). Този статут се запазва до 1 януари 1937 г. След тази дата село Осенец е отново самостоятелна община. През периода 1882 – 1944 г. е в състава на Разградска околия и съответно в Разградски (1880-1901 г.) и Русенски (1901-1934 г.) окръзи, Шуменска (1934-1941 г.) и Русенска (1941-1944 г.) области.

Старото население на село Осенец са капанци.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 2777
1946 2598
1956 2398
1965 2284
1975 2057
1985 1584
1992 1340
2001 1195
2011 822

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 822 100.00
Българи 755 91.84
Турци 3 0.36
Цигани 21 2.55
Други 25 3.04
Не се самоопределят 3 0.36
Не отговорили 15 1.82

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Земеделие[редактиране | редактиране на кода]

Централно място в традиционното полевъдство в осенчани заема производството на зърнени храни, предимно пшеница. От зърнените храни се отглеждат още ръж, ечемик, просо, овес, царевица. Широко разпространени са лозарството и винарството.

Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]

Животновъдството е един от основните поминъци на осенчани. Отглеждането на домашни животни е източник на продукти и суровини: месо, мляко, вълна, кожа и др. Най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството, но и останалите отрасли на животновъдството са също добре развити.

Традиционно облекло[редактиране | редактиране на кода]

Облеклото в Осенец е типично капанско. Според етнографски изследвания облеклото на капанското население (в това число и на осенчани) спада към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска носия е съставена от риза и две престилки, а мъжкото капанско облекло е от чернодрешковски тип.

В основата на капанското женско облекло са ризата, пещималът, престилката и поясът, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Промяната на възрастта, семейното положение на жената, различните сезони и битови потребности налагат включване на редица допълнителни части.

Основният състав на капанското мъжко облекло се образува от риза, гащи и пояс. Към него в зависимост от сезона, семейното положение и възрастта се прибавят различни по вид връхни дрехи, принадлежности за обуване и калпак.

Обичаи и обреди[редактиране | редактиране на кода]

Като част от традиционната обичайна система семейните обичаи и обреди на осенчани от края на XIX докъм средата на ХХ в. са сравнително живи и все още могат да се съберат сведения за тях. Семейните обичаи са свързани с основните моменти в живота на човек: раждане, встъпване в брак и смърт.

Родилните обичаи обхващат всъщност само периода от началото на бременността на жената до 40-ия ден след раждането, когато тя се връща към нормалното поведение на майка-кърмачка. По отношение на другата основана фигура – детето, обхватът на тези обичаи се ограничава само с ранната детска възраст.

Сватбените обичаи и обреди започват с предсватбения цикъл, когато се избира мома за съпруга, и завършват със следсватбения – къпането на младоженците на Ивановден.

Обичаите и обредите, свързани със смъртта и погребението се разглеждат само до една година от смъртта. В разглеждания период семейните обичаи и обреди у капанците, както и у всички българи, са сравнително тясно свързани с традиционния народен мироглед.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Фото галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Фондът на Селско общинско управление с. Осенец е най-пълният и богат на документи общински фонд в ТД „Държавен архив“ – Разград. Той съдържа документални материали за периода 1883 – 1946 г. В тях се съдържат ценни сведения за обществено-политическия живот в Разградска околия. Документите са предадени на три пъти и са в три описа.
  • Родословие на Александър и Красимир Обретенови – род „Велчовци“ Национален исторически музей, 2007

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България