Осенец
| Осенец | |
 Народно читалище „Съгласие 1891“ | |
  Осенец  Осенец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 904 души[1] (15 март 2024 г.) 17,8 души/km² |
| Землище | 50,875 km² |
| Надм. височина | 209 m |
| Пощ. код | 7267 |
| Тел. код | 084710 |
| МПС код | РР |
| ЕКАТТЕ | 54105 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Разград |
| Община – кмет | Разград Добрин Добрев (независим политик; 2023) |
| Кметство – кмет | Осенец Ценка Неделчева (БСД) |
| Осенец в Общомедия | |
О̀сенец (до 1901 г. Хюсенче[2]) е село в Североизточна България, област Разград, община Разград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 12 km от Разград в посока запад-северозапад. Разположено е в долина върху оподзолен чернозем. През него протичат 2 притока на р. Бели Лом – Садинска и Селишка реки. Мястото изобилства от изворна вода.
Населението е от етнографската група капанци, с характерен диалект, облекло и обичаи.
История[редактиране | редактиране на кода]
За първи път селището е споменато с името Усендже през 1573 г. По сведения от 1676 г. то е носело и името Мюслим (т.е. Мюсюлмански). Археологически разкопки доказват поселения в землището на селището още през XIV в., вероятно по времето на цар Иван Александър. Причината е в демографския ръст на населението през XIII - XIV в., характерен за цяла Европа, резултат от повишаването на средните годишни температури по онова време. През средновековието Лудогорското плато е слабо населено и покрито с гъсти и обширни гори, дали и името му. Ръстът на населението води и до създаването на нови селища в дефорестираните зони.
Местни изследователи смятат, че първите заселници в селището са бегълци от местността Ръждавец, напусната от тях по неизвестни причини в средата на XIV в. Вероятно след заселването на турското население в селото името му се променя от турския изговор в Хюсенче.
През 1814 г. за селото свидетелства посетилият го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен.[3]
През 1853 година Никола Икономов – Жеравненеца съобщава за село Хюсенче, където вероятно получава от местни жители финансова помощ за издаване на своята книга „Земледелие“[4]
През 1883 г. е изпратено писмо от кмета до Разградския околийски началник с молба за преименуване на селото. Едва през 1901 г. с Указ № 447,[5] публикуван в Държавен вестник, бр. 272 от 7 декември с.г., селото е преименувано в Осенец, а общината в Осенецка.
Според законите за административно-териториално деление и промените в тях с. Осенец е самостоятелна селска община до 1934 г.[6] Тогава към Осенецка община е присъединено село Езерец (Езерче). Този статут се запазва до 1 януари 1937 г. След тази дата село Осенец е отново самостоятелна община. През периода 1882 – 1944 г. е в състава на Разградска околия и съответно в Разградски (1880 – 1901) и Русенски (1901 – 1934) окръзи, Шуменска (1934 – 1941) и Русенска (1941 – 1944) области.
Старото население на село Осенец са капанци.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:[7][8]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 822 | 100.00 |
| Българи | 755 | 91.84 |
| Турци | 3 | 0.36 |
| Цигани | 21 | 2.55 |
| Други | 25 | 3.04 |
| Не се самоопределят | 3 | 0.36 |
| Не отговорили | 15 | 1.82 |
Поминък[редактиране | редактиране на кода]
Земеделие[редактиране | редактиране на кода]
Централно място в традиционното полевъдство в селото заема отглеждането на зърнени растения, предимно пшеница. От тях се отглеждат още ръж, ечемик, просо, овес, царевица. Широко разпространени са лозарството и винарството.
Животновъдство[редактиране | редактиране на кода]
Животновъдството е сред основните поминъци на осенчани. Отглеждането на домашни животни е източник на продукти и суровини: месо, мляко, вълна, кожа и др. Най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството, но и останалите отрасли на животновъдството са също добре развити.
Традиционно облекло[редактиране | редактиране на кода]
Облеклото в Осенец е типично капанско. Според етнографски изследвания облеклото на капанското население (в това число и на осенчани) спада към широко разпространени в страната мъжки и женски носии. Женската капанска носия е съставена от риза и 2 престилки, а мъжкото капанско облекло е от чернодрешковски тип.
В основата на капанското женско облекло са ризата, пещималът, престилката и поясът, които са задължителни за носене от жените във всички възрасти и случаи. Промяната на възрастта, семейното положение на жената, сезоните и битовите потребности налагат включване на редица допълнителни части.
Основният състав на капанското мъжко облекло се образува от риза, гащи и пояс. Към него в зависимост от сезона, семейното положение и възрастта се прибавят връхни дрехи, обувки и калпак.
Обичаи и обреди[редактиране | редактиране на кода]
Като част от традиционната обичайна система семейните обичаи и обреди на осенчани от края на XIX докъм средата на ХХ в. са сравнително живи и все още могат да се съберат сведения за тях. Семейните обичаи са свързани с основните моменти в живота на човек: раждане, встъпване в брак и смърт.
Родилните обичаи обхващат всъщност само периода от началото на бременността на жената до 40-ия ден след раждането, когато тя се връща към нормалното поведение на майка-кърмачка. По отношение на другата основана фигура – детето, обхватът на тези обичаи се ограничава само с ранната детска възраст.
Сватбените обичаи и обреди започват с предсватбения цикъл, когато се избира мома за съпруга, и завършват със следсватбения – къпането на младоженците на Ивановден.
Обичаите и обредите, свързани със смъртта и погребението се разглеждат само до година от смъртта. В разглеждания период семейните обичаи и обреди у капанците, както и у всички българи, са сравнително тясно свързани с традиционния народен мироглед.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Хаджигецов (1881 – ?), подпредседател на VI ВНС
Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Помощно училище „Христо Ботев“ -
Народно читалище „Съгласие 1891“ -
Къщите са бели и спретнати -
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Фондът на Селско нообщинско управление в с. Осенец е най-пълният и богат на документи общински фонд в ТД „Държавен архив“ в Разград. Той съдържа документални материали за периода 1883 – 1946 г. В тях се съдържат ценни сведения за обществено-политическия живот в Разградска околия. Документите са предадени на 3 пъти и са в 3 описа.
- Родословие на Александър и Красимир Обретенови – род „Велчовци“, Национален исторически музей, 2007 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Енциклопедия България“, т. 4, 1984 г., БАН
- ↑ „Френски пътеписи за Балканите, XIX в.“ съст. Бистра Цветкова, „Наука и изкуство“, София, 1981 г.
- ↑ ИКОНОМОВ, Никола Тодоров, 1820-1897. Земледелие / съставлено от Никола Икономовича, жеравнянца. -Белград : В Княжеско-сръбската печатня, 1853. От фонда на Регионалния исторически музей, Разград
- ↑ Мичев, Николай и Петъл Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 205
- ↑ Заповед от началника на 19-о полково военно окръжие за мобилизация в Осенецка селска община. Разград, 17 септ. 1912 г. ДА – Разград, ф. 220К, оп. 1, а.е. 327, л. 102а
- ↑ „Справка за населението на село Осенец, община Разград, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 17 ноември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 ноември 2018. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно село Осенец- Държавен ансамбъл за народни песни и танци „Лудогорие“ Архив на оригинала от 2007-10-11 в Wayback Machine.
| ||||||||||
