Капанци
Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България – Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Паламарца, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Люблен, Доброшката махала на Разград и на градовете Сеново, Цар Калоян, Опака, части от Попово и др. Към тях се причисляват и т.н. гребенци (наричани и елийци т.е. кореняци) в Силистренските и Тутракански села и отвъд Дунава: Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван, Ходжакьой (дн. Нова Попина), Кадъкьой (дн. Ведрина), Спанцов, Сарсъилар, Старо село (Старсмил), Белица, Денизлер, Брешлен и Алмали.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Някои историци смятат, че капанците са потомци на българизирани кумани.[1][2] Според тази теория названието произхожда от „кипчак“, както вероятно е звучало самоназванието на куманските групи племена. Най-значителни са куманските поселения в Мизия. Според друга хипотеза капанците са от печенежки произход и са българизирани потомци на заселеното в Паристриона печенегско племе „хопон“.
В научната и любителската литература съществуват и други хипотези за произхода на капанците и тяхното название. Най-популярните са:
1. Чувашка. Според тази хипотеза професор Иван Коев намира сходство между елементи в културата на капанците и чувашите от Чувашия, Руска федерация.
2. Друга хипотеза, изхождайки от простата езикова етимология, се основава на името на характерната женска риза, наречена капанка – с шевица на капки.
Съществуват редица легенди, относно произхода на капанците. Според една от тях през 865 г., когато княз Борис I покръствал българите, десет области се вдигнали на бунт в защита на езическата религия. Княз Борис I потушил бунта, като 52-ма велики боляри били убити, заедно с почти целите им родове. Оставил живи пеленачетата, по-малките деца и част от жените. Но бил притеснен, че един ден останалите живи наследници може да решат да си отмъстят, затова ги преселил на един ден път от столицата – достатъчно далече, за да разбере, ако решат да вдигнат бунт, и достатъчно близо, за да го потуши навреме. Местността, където били заточени, била обградена отвсякъде от стръмни скали и позволявала денонощно наблюдение. Хората били там като в капан, от там и името капанец. Затова се славят и като много инатливи и вироглави, защото са готови да се простят с живота си за това, в което вярват.
Етнографски белези[редактиране | редактиране на кода]
- Поминък
- Жилище
- Облекло
Традиционното капанско облекло е изработено от памук, вълна и коноп. Капанските шевици, изпълнени в тъмни цветове – червено и черно изобразяват растения, птици, хора и покъщнина. Характерна в женското облекло е дългата риза капанка с шевица на капки. Носията е двупрестилчена. Мъжкият костюм е чернодрешен, ризата е с широка пазвена шевица.
- Обреди, празници и обичаи
- Говорен диалект на капанците Архив на оригинала от 2014-11-01 в Wayback Machine.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- "Фондация „Капанци“" Архив на оригинала от 2012-01-12 в Wayback Machine.
- „Капанска сватба“ Архив на оригинала от 2018-10-30 в Wayback Machine.
- Капанска шевица Архив на оригинала от 2007-10-30 в Wayback Machine.
- Село Садина-едно капанско село Архив на оригинала от 2014-11-01 в Wayback Machine..
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Spinei, Victor. The Romanians and the Turkic Nomads North of the Danube Delta from the Tenth to the Mid-Thirteenth Century. Leiden, Brill, 2009. ISBN 978-9004175365.
- ↑ Robert Lee Wolff: „The 'Second Bulgarian Empire.' Its Origin and History to 1204“ Speculum, Volume 24, Issue 2 (April 1949), 179
| ||||||||||
