Капанци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Капанците са етнографска група българи, живеещи в Североизточна България – Разградска и Търговищка област. Капанци са жителите на селата Дряновец, Осенец, Садина, Паламарца, Гецово, Топчии, Кривня, Каменово, Ушинци, Желязковец, Люблен, Доброшката махала на Разград и на градовете Сеново, Цар Калоян, Опака, части от Попово и др. Към тях се причисляват и т.н. гребенци (наричани и елийци т.е. кореняци) в Силистренските и Тутракански села и отвъд Дунава: Попина, Ветрен, Сребърна, Айдемир, Калипетрово, Малка Кайнарджа, Гарван, Ходжакьой (дн. Нова Попина), Кадъкьой (дн. Ведрина), Спанцов, Сарсъилар, Старо село (Старсмил), Белица, Денизлер, Брешлен и Алмали.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват много хипотези за произхода на името капанци и историята на капанците:

1. Според първата хипотеза професор Иван Коев намира сходство между елементи в културата на капанците и чувашите от Чувашия, Руска федерация.

2. Втората хипотеза се основава на името на характерната женска риза, наречена капанка – с шевица на капки.

3. Третата хипотеза е свързана с въвеждането на християнството за официална религия в България от княз Борис I през IX век. Предполага се, че капанците са наследници на непокорните боили, които били закапени (заточени) на запад от Плиска.

4. Четвърта хипотеза – през 865 г., когато княз Борис I покръствал българите, десет области се вдигнали на бунт в защита на езическата религия. Княз Борис I потушил бунта, като 52-ма велики боляри били убити, заедно с почти целите им родове. Оставил живи пеленачетата, по-малките деца и част от жените. Но бил притеснен, че един ден останалите живи наследници може да решат да си отмъстят, затова ги преселил на един ден път от столицата – достатъчно далече, за да разбере, ако решат да вдигнат бунт, и достатъчно близо, за да го потуши навреме. Местността, където били заточени, била обградена отвсякъде от стръмни скали и позволявала денонощно наблюдение. Хората били там като в капан, от там и името капанец. Затова се славят и като много инатливи и вироглави, защото са готови да се простят с живота си за това, в което вярват.

5. Според петата хипотеза в този район прабългарите устроили капан на византийците, вследствите на което всички те били избити. И така от думата „капан“ онази група прабългари били наречени така.

6. Според друга хипотеза е вероятно, капанците да са от печенегски произход и да са българизирани потомци на заселеното в Паристриона печенегско племе „хопон“.

Етнографски белези[редактиране | редактиране на кода]

  • Поминък
  • Жилище
  • Облекло

Традиционното капанско облекло е изработено от памук, вълна и коноп. Капанските шевици, изпълнени в тъмни цветове – червено и черно изобразяват растения, птици, хора и покъщнина. Характерна в женското облекло е дългата риза капанка с шевица на капки. Носията е двупрестилчена. Мъжкият костюм е чернодрешен, ризата е с широка пазвена шевица.

  • Обреди, празници и обичаи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Следи от бита и езика на прабългарите в нашата народна култура, Иван Коев, София, 1971
  • Капанци, БАН, София, 1985

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]