Тронки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тронките са етнографска група в Странджанския регион, наред с рупците и загорците. Селищата им са заемали планинската част на община Средец – селата Момина църква, Факия, Кирово, Голямо Буково, Горно и Долно Ябълково[1], Богданово, Вълчаново (Тагарево).[2] По численост тронките са втори след рупците, чиято етнографска област е обхващала селата по горното течение на р. Факийска и продължавала на юг до Лозенград (днес Къркларели) в Турция.[1] Към 1912 – 13 година голямата част от населението на Малко Търново и селата на запад от Лозенград се е състояло от тронки.

Тронкски костюми на жена и дете в Бургаския етнографски музей

Етнографски и езикови изследвания показват, че тронките са наследници на преселили се през 16 век жители на западните български земи: Кюстендилско, Софийско, Ихтиманско,[1] Добърско[3]. Свидетелства за това са ясно изразените диалектни елементи от западните български говори, включително думата „тронха“, означаваща „малко“, която вероятно е дала името на етнографската група.[2] Хипотезата се гради и на особеностите на тронкските носии: използваният в шевиците цепен бод е характерен за Западна България, но не и за другите странджански етнографски групи; специфично е и местното женско забраждане, известно като прябър или прябор, чиято разноцветна украса е изработена на тъкачен стан.

Основен поминък за тронките било земеделието, благоприятствано от природо-географските условия на района. Второстепенно значение имало скотовъдството, по-специално отглеждането на овце и говеда.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]