Дойрански говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дойранският говор е български диалект[1] от крайната югозападна група югозападни говори. Говори се в пограничните области на Република Гърция и Република Македония – в района на Дойранското езеро. На север граничи с малашевския говор, на запад — с гевгелийския, а на юг — с Кукушко-воденския.

Македонската диалектология го систематизира като част от солунско-воденския диалект на македонския език.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Праславянското *tj застъпено като шчлèшча (леща), къ̀шча (къща). Среща се и застъпване с к’ки (ще),
  • Праславянското *dj застъпено като йджвèйджа (вежда), сàйжди (сажди).
  • Редукцията на широките гласни, когато са неударени и не са в краесловие:
    • аъòблък (облак), бòчвъта (бъчвата).
    • еинивèста (невяста), дибèл (дебел)
    • оувуйнѝк (войник), крòснуто (кросното)
  • Застъпник на стб. ѫ е ъ: път, съ̀бота
  • Застъпници на стб. ъ и ь:
    • о: сон (сън), бòчва (бъчва). Като в неударена краесловна сричка се получава редукция оу: плѝтук (плитък), вòсук (восък).
    • ъ: къ̀сно (късно), дъ̀ска (дъска)
  • Сонантното л има изговор ъл: въ̀лк, жълт, жъ̀лчка (жлъчка), гъ̀лтка (глътка).
  • Изпадане на х в началото на думата: òро (хоро), ỳбуф (хубав), лàдно (хладно)
  • Членно окончание за м. р. ед. ч.: чувèко (човекът), кòйно (конят).
  • Членно окончание -то за мн. ч.: вулòвито (воловите), кòйнто (конете).
  • Глаголно окончание за 1 л. ед. ч. сег. време при всички спрежения: пèчум (пека), нòсум (нося), вѝкум (викам). Прави впечатление основата -у- за всички глаголи в сегашно време.
  • Повелително наклонение за 2 л. мн.ч. с наставка -йте: стрижèйте (стижете), кусèйте (косете), чъкàйте (чакайте)
  • Употреба на деепричастия: имàйки (имайки), нусèйки (носейки).
  • Лични местоимения: он (той), òна (тя), òни (те)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Пеев, К. Дойранскиот говор - Македонистика, 2, 1979, 3 - 191.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония