Широколъшки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Широколъшки говор
Страна Република България
Регион Централни Родопи
Брой говорещи около 800
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....-Български
.....-Рупски говори
......→Широколъшки говор
Официално положение
Официален в -
Контролиран от Секция за българска диалектология и лингвистична география

Широколъшкият говор е представител на родопските рупски говори. Говори се предимно в селата Широка лъка, Върбово и Стойките.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

По своите морфологични характеристики широколъшкия говор прилича на заобикалящия го смолянски говор. Запазени са обаче някои специфични черти:

  • Неударените е и и се редуцират в ъ: лѝцъ (лице), нъ пòвнạ, тòй отѝдъ дạ бèръ грòздъ; ỳлъцъ (улица), дрèбнъ кàмънъ (дребни камъни), въсòк, жèнъ (жени).
  • Гореспоменатата редукция не се осъществята след к’, г’, х’: рồк’и, нòг’и, снồх’и.
  • Мекост на съгласните, пораждаща преходи на т’к’ и д’г’: дềк’e (дете), к’ôнạк (тънък), пôк’ (път), сèг’ъм (седем), хòг’ъл (ходел).
  • Наличие на преход на неударено и в у пред х и ф: извàг’ух (извадих), фàк’ух (хванах).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Напеналки“ – Народни разкази, написани на автентичен родопски диалект

Литература[редактиране | редактиране на кода]