Призренско-тимошки говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Тимошко-моравски говор)
Географско разпределение на групата призренско-тимокски у-говори
Говори на територията на бивша Югославия (без Словения и Северна Македония)

Призренско-тимошкият говор (ср. Призренско-тимочки дијалект) или призренско-тимокски говори, срещан още сред югославските филолози като презренско-южноморавски говор, е т.нар. преходен у-говор в българския език.[1][2][3][4] Далибор Брозович го изключва от ариала на щокавицата[1] Архив на оригинала от 2011-07-07 в Wayback Machine..

Призренско-тимошкият говор не се различава съществено от косовско-моравския говор, като сръбските диалектолози го имат за старощокавски сръбски диалект.

Призренско-тимошкият говор е част от Балканския езиков съюз.

Име, граници, обхват[редактиране | редактиране на кода]

Името си говора носи по географски причини – както косовско-ресавския, предава най-съществените топонимични характеристики на територията която заема. Това е днешно южно Косово (Гора, Средска, Сириничка) и поречието на река Българска Морава, ведно с най-значимия ѝ десен приток – Нишава, поради което понякога наречието е наричано ѝ Призренско-южноморавски говор. Наречието е определяно и като тимокски говор, заради езиковия обхват на региона на горен Тимок преди Зайчар.

Наречието обхваща и част от северната територия на Вардарска Македония, които говори са определяни от Александър Белич като тетовско-кратовски (скопски) говор, т.е обемат територията на Полога (Тетовско), Скопско и Кратовско. Както Беньо Цонев, тъй и Александър Белич отделя откъм територията на днешна Република България две буферни предговорни зони – свърлигско-заплански говор и тимокско-лужнишки говор, т.е. в района на Свърлиг и Плана едната, и в района на Южен Тимок и Темско втората. Напоследък горанския говор също е субдиверсифициран от групата.

Съвсем отделна група на призренско-тимокските говори е тази на карашовените в румънски Банат.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Младенов, Стефан. За пограничните говори в Източна Сърбия (1904)/Избрани произведения. Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1, 1992.
  2. Младенов, Стефан. Сръбски или български се говори между Искър и Морава (1908)/Избрани произведения. Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1, 1992.
  3. Младенов, Стефан. К вопросу о границе между болгарским и сербским языком. Руский филологический вестник. (1914)/Избрани произведения. Наука и изкуство, София, ISBN 954-02-0026-1, 1992.
  4. Стойко Стойков. „Българска диалектология“, София, 1993, стр.163.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Рангел Божков „Димитровградският (царибродският) говор“ – Издателство на БАН, София, 1984 г.
  • Dijalekti istočne i južne Srbije, Aleksandar Belić, Srpski dijalektološki zbornik, 1, 1905.
  • Sprachatlas Ostserbiens und Westbulgariens, Andrej N. Sobolev – Bd. I. Problemstellung, Materialien und Kommentare, Kartenanalyse. Bd. II. Karten. Bd. III. Texte. Marburg: Biblion Verlag, 1998.
  • Hrvatska dijalektologija 1, Josip Lisac, Golden marketing – Tehnička knjiga, Zagreb, 2003.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]