Зайчар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Източна Сърбия. За селото в Югоизточна България вижте Зайчар (село).

Координати: 43.9042° с.ш. 22.2847° и.д.

Зайчар
Зајечар/Zaječar
Zajecar centar.jpg

Централната част на града.
Местоположение
Serbia location map 2.svg
ButtonRed.svg
Зайчар
Зайчар на картата на Сърбия
Общи данни
Община Зайчар
Окръг Зайчарски
Население 39 800 души (2002)
Надморска височина 137 m
Географско положение 43° 54' 15" сев. ш.
22° 17' 4" изт. д.
Други данни
Часова зона UTC+1
Централноевропейско стандартно време (CET)
Телефонен код 019
Пощенски код 19000
Герб на Зайчар
Зайчар в Общомедия

За̀йчар (на сръбски: Зајечар или Zaječar) е град в Тимошко, Източна Сърбия, близо до границата с България.

Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.

История[редактиране | edit source]

За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.) Част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга са преселници в края на ХVІІІ век от Тетевенско, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.

Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 по силата на Одринския мирен договор (1829), слагащ край на Руско-турската война (1828-1829).[1] През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България, но то е неуспешно и е удавено в кръв.[2]

По време на Първата световна война (1915 - 1918) от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9 500 души.[1]

Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.

Население[редактиране | edit source]

Населението на града е 39 491 души през 2002 година.

Етнически състав[редактиране | edit source]

(2002)

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Зайчар

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30
  2. Павлов, Тихомир, "Българите в Моравско и Тимошко", София, 1931 г.
  3. Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 - 228.

Външни препратки[редактиране | edit source]