Светозар Маркович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светозар Маркович
сръбски политик и философ

Роден
Починал
26 февруари 1875 г. (28 г.)

Религия атеизъм
Образование Белградски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Социализъм
Интереси Политическа философия
Научна дейност
Област Литературна критика
Светозар Маркович в Общомедия

Светозар Маркович е сръбски журналист, политик и социалист от втората половина на 19 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Зайчар, Маркович е от съучредителите, заедно с другия основен партиен лидер Никола Пашич, на най-влиятелната сръбска партия в края на 19 и началото на 20 век – Народната радикална партия.

Учи в гимназиите в Крагуевац и Белград, завършвайки през 1863 година. Като стипендиант на сръбското правителство продължава обучението си в Санкт Петербург, а по-сетне в Цюрих. В Русия попада под влияние на модните за времето си социалистически идеи, проповядвани от руските революционери. В Швейцария се залавя с изучаване на социалистическите идеи.

В Княжество Сърбия Светозар Маркович първоначално се включва в редица публицистични проекти, с които засяга интересите на правителството, поради което му е отнета стипендията. Този недружелюбен акт го засяга лично и същевременно амбицира в критичното му отношение към политиката на сръбското правителство. Маркович постепенно се радикализира, като от социалистически позиции започва да атакува бюрократичното сръбско управление и национализъм, проповядвайки идеята за Балканска федерация. Счита, че такава федерация би решила кардинално Източния въпрос, в противовес на поддържания от правителството сръбския национализъм, т.к. според Маркович не може да се определи отчетливо границата между сърбите и най-близките им южнославянски народи – българите и хърватите. Същевременно Светозар Маркович се изявява на литературното поприще, ставайки поборник на реализма в книжовността. Маркович се включва активно в политиката, отстоявайки идеята за всеобщи граждански, политически и избирателни права на пълнолетните сръбски поданици. Заради политическата му дейност Маркович е осъден и излежава присъда от 2 години лишаване от свобода в затвора в Пожаревац, което отключва развитието на туберкулозата.

Светозар Маркович става известен на обществеността най-вече с публицистичните си изяви, в които критикува „източната политика“ на сръбското правителство, застъпвайки се за цялостно решение на т.нар. Източен въпрос посредством създаването на Балканска федерация от социалистически тип.

Заедно с Любен Каравелов и други видни южнославянски обществени фигури по онова време (като Балтазар Богишич) се включва в Нови Сад (тогава в Австро-Унгария) към проекта Омладина.

Маркович умира от туберкулоза в Триест на 29 години през 1875 година. По времето на СФРЮ град Ягодина е именуван Светозарево в негова чест.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Велика Србија#Марковићева критика великосрпске политике“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.