Светозар Маркович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светозар Маркович
сръбски политик и философ

Роден
Починал
26 февруари 1875 г. (28 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Социализъм
Интереси Политическа философия
Научна дейност
Област Литературна критика
Светозар Маркович в Общомедия

Светозар Маркович е сръбски журналист, политик и социалист от втората половина на 19 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Зайчар, Маркович е от съучредителите, заедно с другия основен партиен лидер Никола Пашич, на най-влиятелната сръбска партия в края на 19 и началото на 20 век – Народната радикална партия.

Учи в гимназиите в Крагуевац и Белград, завършвайки през 1863 година. Като стипендиант на сръбското правителство продължава обучението си в Санкт Петербург, а по-сетне в Цюрих. В Русия попада под влияние на модните за времето си социалистически идеи, проповядвани от руските революционери. В Швейцария се залавя с изучаване на социалистическите идеи.

В Княжество Сърбия Светозар Маркович първоначално се включва в редица публицистични проекти, с които засяга интересите на правителството, поради което му е отнета стипендията. Този недружелюбен акт го засяга лично и същевременно амбицира в критичното му отношение към политиката на сръбското правителство. Маркович постепенно се радикализира, като от социалистически позиции започва да атакува бюрократичното сръбско управление и национализъм, проповядвайки идеята за Балканска федерация. Счита, че такава федерация би решила кардинално Източния въпрос, в противовес на поддържания от правителството сръбския национализъм, т.к. според Маркович не може да се определи отчетливо границата между сърбите и най-близките им южнославянски народи – българите и хърватите. Същевременно Светозар Маркович се изявява на литературното поприще, ставайки поборник на реализма в книжовността. Маркович се включва активно в политиката, отстоявайки идеята за всеобщи граждански, политически и избирателни права на пълнолетните сръбски поданици. Заради политическата му дейност Маркович е осъден и излежава присъда от 2 години лишаване от свобода в затвора в Пожаревац, което отключва развитието на туберкулозата.

Светозар Маркович става известен на обществеността най-вече с публицистичните си изяви, в които критикува „източната политика“ на сръбското правителство, застъпвайки се за цялостно решение на т.нар. Източен въпрос посредством създаването на Балканска федерация от социалистически тип.

Заедно с Любен Каравелов и други видни южнославянски обществени фигури по онова време (като Балтазар Богишич) се включва в Нови Сад (тогава в Австро-Унгария) към проекта Омладина.

Маркович умира от туберкулоза в Триест на 29 години през 1875 година. По времето на СФРЮ град Ягодина е именуван Светозарево в негова чест.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Велика Србија#Марковићева критика великосрпске политике“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.