Светозар Маркович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Светозар Маркович
сръбски общественик
Svetozar Markovic.jpg
Роден
Починал

Религия атеизъм
Образование Белградски университет
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Социализъм
Интереси Политическа философия
Научна дейност
Област Литературна критика
Светозар Маркович в Общомедия

Светозар Маркович е сръбски журналист, политик и социалист от втората половина на 19 век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 септември 1846 година в Зайчар. Учи в гимназиите в Крагуевац и Белград, завършвайки през 1863 година. Като стипендиант на сръбското правителство продължава обучението си в Санкт Петербург, а по-сетне в Цюрих. В Русия попада под влияние на модните за времето си социалистически идеи, проповядвани от руските революционери. В Швейцария се залавя с изучаване на социалистическите идеи.

В Княжество Сърбия Светозар Маркович първоначално се включва в редица публицистични проекти, с които засяга интересите на правителството, поради което му е отнета стипендията. Този недружелюбен акт го засяга лично и същевременно амбицира в критичното му отношение към политиката на сръбското правителство.

Светозар Маркович развива особена политическа философия, адаптираща към сръбските условия идеите на руското народничество.[1] Той вижда в традиционната селска задруга с нейните самоуправление, колективна собственост и отсътвие на социално разслоение основата за изграждане на социализъм, като се избегне модернизацията и капитализма.[1] Възгледите на Маркович оказват силно влияние върху ранната идеология на Народната радикална партия.

Маркович постепенно се радикализира, като от социалистически позиции започва да атакува бюрократичното сръбско управление и национализъм, проповядвайки идеята за Балканска федерация. Счита, че такава федерация би решила кардинално Източния въпрос, в противовес на поддържания от правителството сръбския национализъм, т.к. според Маркович не може да се определи отчетливо границата между сърбите и най-близките им южнославянски народи – българите и хърватите. Същевременно Светозар Маркович се изявява на литературното поприще, ставайки поборник на реализма в книжовността. Маркович се включва активно в политиката, отстоявайки идеята за всеобщи граждански, политически и избирателни права на пълнолетните сръбски поданици. Заради политическата му дейност Маркович е осъден и излежава присъда от 2 години лишаване от свобода в затвора в Пожаревац, което отключва развитието на туберкулозата.

Светозар Маркович става известен на обществеността най-вече с публицистичните си изяви, в които критикува „източната политика“ на сръбското правителство, застъпвайки се за цялостно решение на т.нар. Източен въпрос посредством създаването на Балканска федерация от социалистически тип.

Заедно с Любен Каравелов и други видни южнославянски обществени фигури по онова време (като Балтазар Богишич) се включва в Нови Сад (тогава в Австро-Унгария) към проекта Омладина.

Маркович умира от туберкулоза в Триест на 29 години през 1875 година. По времето на СФРЮ град Ягодина е именуван Светозарево в негова чест.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Мишкова, Диана. „Форми без съдържание“: дебатите за преноса на западни модели на Балканите. // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 2. Пренос на политически идеологии и институции. София, Издателство на Нов български университет, 2014. ISBN 978-954-535-846-3. с. 60 – 69.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Велика Србија#Марковићева критика великосрпске политике“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.